Празнично

Едва ли има държава в ЕС, която да не отбелязва посвоему 9 май - Деня на Европа. С какво обаче малка България, която също е част от тази общност вече шеста година, би могла да се похвали, та да празнува? Бърз поглед през гугъл е достатъчен, за да ни настръхнат косите за това какъв образ сме си изградили и как твърдо се самодоказваме.
Защото се оказва, че: България е на последно място в ЕС по производителност на труда, по конкурентоспособност и иновации, по заплати, помощи и обезщетения, по качество на здравните услуги, по пари за образование, по свобода на медиите, по енергийна ефективност, по рециклиране на отпадъците и по какво ли още не... 
В същото време сме първи, но в други, твърде печални класации: по сива икономика и корупция, по ниско заплащане и неравенство на доходите, по осъдителни присъди в Страсбург, по износ на проституция и изоставени бебета, по застаряващо население, и, разбира се - по купуване и продаване на изборни гласове.
Това ли е европейска България, за която всички мечтаехме? Чувствате ли се горди и празнично приповдигнати в този ден? Риторични въпроси, които обаче си имат логично обяснение. И то не е заровено нито в кризата, нито в международното положение.
Вината е на тези, които целенасочено превърнаха държавата през последните 4 години в своя частна губерния, съсипаха икономиката, доведоха стотици хиляди семейства до недоимък и отчаяние, прогониха зад граница всичко кадърно. Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем, че така вървим към собствената си гибел? Честит празник, БГ европеецо!