Необикновеният обикновен скорец

Странностите в Закона за лова и опазването на дивеча не се изчерпват само с недомислията от организационен характер. В определените за ловни обекти животински видове също има неща, които будят и недоумение, и въпроси. Пример - обикновеният скорец. Всички го познават - това е птица с общо оцветяване на оперението в черно с различни оттенъци - пурпурен, виолетов, син, зелен, бакърен метален блясък, с бели точици по върховете на перата. Пролет и лете той е почти изцяло черен, със силен металически пурпурен блясък и остри копиевидни перца по гърдите. Крилата и опашката му са тъмнокафеникави, с много малки бели петна (по долната част на тялото) или охристи (по горната). Есен и зиме е силно напетнен, като краищата на перата, където са петната, до пролетта се изтъркват (най-добре се запазват по подопашието). През брачния период човката е жълта, а извън него - кафява. Женската е с по-слаб блясък, с по-затъпени перца. Краката са тъмнокафеникави. Оцветяването на едногодишни птици е еднообразно - кафеникаво, понякога изпъстрено на корема с по-светли петна. Човката им е по-къса, отколкото на възрастните.
Скорецът е една от най-разпространените птици у нас. В различните райони на страната тази птица се нарича сковранец, както и косар. Обитава парковете, дворовете, окрайнините на горите, речните брегове, хралупатите върби. Женската снася от 4 до 6 яйца. Тази прелетна и скитаща птица е образец на семейна грижовност и вярност. Така например, за да се нахранят малките скорчета, големите по 15-16 часа в денонощието търсят храна. Средно на ден гнездото се посещава 250 пъти. Наистина трудолюбието им е изключително. Орнитолозите са установили, че скорците унищожават в огромни количества ларвите на майския бръмбър, различни гъсеници и други опасни вредители на селското и горското стопанство (бръмбари-хоботници, скакалци, същински кърлежи, листояди), и ги определят като изключително полезни птици. Не се отказва и от охлюви и червеи. Винят го, че яде череши, вишни, сливи и грозде. Но тези щети са незначителни в сравнение с ползотворната му дейност срещу насекомните нашественици. Да не говорим за скорците като домашни любимци - те се адаптират много бързо в клетка или волиер в дома ви, свикват с вас, пеят прекрасно и живеят дълго - дори до 15 години!
Понякога скорците правят гнездата си на необичайни места. Австралийски фермер забелязал трева и малки клончета в гъстата вълна на една от овцете си. Оказало се, че това е подвижно гнездо, в което имало три току-що излюпени скорчета. Любопитно е как птиците-родители намират "своята" овца сред огромното стадо? Затова пък на крайбрежието на едно американско езеро е построена желязна кула, висока 36 метра. По нея са наслагани скоречници. Може би това е най-големият "хотел" за птици в света. Тук обитават около 5300 екземпляра.
Малцина знаят за един друг талант на обикновения скорец. Той е и изключителен имитатор. Може да повтаря славееви песни, да подражава на дрозда, да наподобява авлигата, да възпроизвежда даже част от радиопрограмите и алармите и клаксоните на колите.
Известно е, че скорците са изчезнали от Италия още през XVIII век, а от Англия и Белгия - в края на ХIХ век. В Швеция през 1934 г. е имало 12 двойки от тези птици, но от 1954 г. те повече там не са гнездили. В Швейцария към 1900 г. те са напълно изчезнали. В Япония към края на ХIХ век се запазила само една колония на остров Хонсю. Сега от нея са останали само няколко гнезда, в повечето от които пиленца не се излюпват. Но в същото време числеността на скорците в някои европейски страни расте.
Дори само казаното дотук поставя остро въпроса с определянето на обикновения скорец за ловен обект у нас. Не е ли вече време да го изключим от списъка на ловните видове и да се погрижим за опазването на популацията му?