Близнаците, или да разделиш неразделимото

Възможността да се родят близнаци обикновено е програмирана на генетично ниво, твърди науката. А бъдещите татковци може би ще останат малко огорчени - цялата "отговорност" за увеличения ръст в семейството все пак е на... жените.
Точно затова, ако в генеалогичното дърво по линия на бъдещата майка вече е имало случаи на раждане на близнаци, или на три и повече деца наведнаж, вероятността това да се повтори е доста по-голяма. В наши дни пък, твърдят специалистите,

жените, които може да родят близнаци

стават все повече, просто защото те все по-често отлагат бременността и раждането "за по-нататък", а с нарастването на възрастта в кръвта се увеличава концентрацията на хормона, "отговорен" за узряването на яйцеклетките. Така че вместо една, може наведнаж да се появят и две, че и повече, готови за оплождане. И така - та до близнаците...
Чието раждане е обкръжено все още, и въпреки всичко, с много загадки. И с много тайнственост - например в обстоятелството, когато в един прекрасен момент се зачеват не един живот, а направо два, три и повече...

Което само по себе си е чудо

Едните са съвсем, ама съвсем еднакви, поне на външен вид - еднояйчните близнаци са като че ли копие на един и същи човек: с еднакъв пол, с еднакъв външен вид, еднакъв цвят на косите и на очите, с еднаква форма на ушите и морфология на зъбите, с много подобни тегло и височина, с еднаква кръвна група. И понякога дори - с еднакви отпечатъци на пръстите. Те са удивителен феномен, вероятно защото са "от един материал", разделен "наполовина", и ако се отличават по нещо, то е заради различия в условията на израстването им и на различния им (когато и ако е различен) живот.
Разнояйчните близнаци пък се раждат само защото в женския организъм понякога съзряват няколко яйцеклетки едновременно, които след оплождането започват да се развиват съвсем самостоятелно. Тези близнаци обикновено са съвсем различни - не си приличат, понякога са момче и момиче, имат различни черти на лицето, а дори кръвните им групи невинаги са еднакви.

Двойна радост - двойна отговорност

Празникът, щастието - раждането на близнаци, е отреден далеч не за всяко семейство. И се случва рядко. По данни от световната статистика близнаците изплакват само в 1,5 процента от всички раждания, което значи, че сте наистина уникални, ако сте от тези заветни процент и половина!
Но, казано и на шега, и не съвсем - тежко и горко на майките, татковците, бабите и дядовците! Защото "двойните деца" са не просто двойна радост. Те са и двойна, че и повече, отговорност. А и възпитанието им се отличава от традиционното - ако имате близнаци, първата ви работа е да развивате личността на всяко дете поотделно, нищо, че бебишорите са неразделни. Защото близнаците, от опит твърдя, от най-ранно детство свикват с

многозначителното местоимение ние

а понятията "аз" и "ти" са им доста по-трудни. Ако се замислим, това е естествено - нали още в утробата на майките си те са свикнали един с друг, и даже, твърдят специалистите, се забавляват със свои си игри там... Затова като дойдат в нашия "бял свят", остават неразделни. И въпреки това, и независимо от другарските им отношения и привързаността им един към друг, на определен етап от развитието им все пак се налага да им се покаже, но така, че да го разберат, че не са "единно цяло", а са две напълно самостоятелни човечета. И колкото по-рано се случи, толкова по-добре за децата. Затова родителите, които не искат да отгледат "малки двойничета", а разностранно развити хлапета, трябва да забравят за шаблоните, за общоприетите стандарти и

"да сложат ударението" върху индивидуалността

Как може да се случи ли? Хич не е лесно... Преди всичко е нужно твърдо табу върху еднаквите дрешки и обувки. Нали близнаците все пак не са манекени, още по-малко пък са кукли, и всеки трябва самостоятелно да избира, според вкуса си, каквото си хареса. Разбира се, вероятността хората по улиците да се обръщат след еднакво облечените дечица е по-голяма, отколкото след малчугани с различни костюмчета. Но нима в това е щастието на родителите? Въпросът, разбира се, е риторичен...
Освен това - не делете децата според "чертите на характера им", защото тактиката на "доброто" и "лошото" ченге е оправдана само за евтините американски екшъни. Близнаците не избират нито типа на своята активност, нито темперамента си - всичките им емоции и постъпки са продиктувани изключително от особеностите на техния характер. И всеки прикачен им епитет може само да им навреди!
Но не се скъпете на ласки и внимание към всяко дете - нежността, грижата са доста по-малко вредни за детската психика от постоянните упреци и забележки. Психолозите например твърдят, че за нормалното развитие на детето му трябват

минимум осем прегръдки на ден

Затова - не се тревожете, че грижите ви може да разглезят наследниците ви. И още - опитайте се да им давате "еднакво количество" внимание. Не е лесно? Не, не е. Но таткото например може да отиде с единия в парка, а мама - по магазините с другия близнак. И никога, ама никога не забравяйте, че "конкуренцията" между близнаците е особено изострена, та затова избягвайте ненужните конфликти, заинтригувайте ги, а не ги поставяйте пред свършения факт, че ще правят това, което вие сте поискали.
Нека пораснат, това е най-важното, чувам да казват млади и стари родители. Но не е. И с риск да ви разтревожа, все пак ще споделя - колкото повече растат, толкова по-сложно става с "двойната ви семейна радост". Изпитала съм го "на гърба си". И в сърцето си, майка на близнаци съм.
Само че - кой би се отказал от тази сладка, сладка мъка?...