Защо губим младите си дарования?

Изчислителните машини, които преди по-малко от четвърт век заемаха етаж от сграда, сега се събират в дланта ни. След още толкова години, а може и по-скоро, онова, което днес е аксесоар в ръцете ни, нищо чудно да стане неразделна част от самите нас, вмествайки се в обема на биологична клетка. Технологиите препускат с шеметна скорост по магистралите на времето, пренебрегвайки национални граници и пространства, сякаш напук на икономически, социални и всякакви кризи, без да се съобразяват с политическата конюнктура, целесъобразност или каприз. Благодарение на тях и информационните мрежи знанието се разраства лавинообразно. Достъпът до него - също. Откритията се умножават до невъзможност да бъдат наблюдавани и осъзнавани. Напредналите нации се готвят за настъпване на "технологична сингулярност" (Technological Singularity) - момент, в който скоростта на технологичния прогрес ще достигне такава степен, че ще започне да променя човешката реалност. Ако за звездния миг все още се спори, то заключенията на експерти относно гаранциите за просперитет на обществата, инвестирали в наука и знания, звучат все по-безапелационно.
За България тези сценарии

наподобяват футуристичен сън

Перспективата, с която боравят управляващите държавата ни политици, има обидно скромни параметри. Стратегии, планове и прочие документи за намерения (най-много до 2020 г.) в действителност са създадени не като осъзнат порив за промяна, а в отговор на изисквания на Европейския съюз. По традиция визията на правителствата ни се простира до края на мандата. Настоящото успя да ни убеди, че традициите не са това, което бяха, сменяйки позиции и намерения в рамките на по-малко от денонощие. Късият хоризонт, интелектуалната недостатъчност, страхът и невъзможността за скок отвъд границите на днешното, всекидневното и рутинното - това вероятно са част от причините за отредения ни

"африкански" бюджет за образование и наука

за почти култовото приоритетно инвестиране в бетон, битум и асфалт, за рекламирането на "свръхтехнологични" доктрини - "овчар", "картоф" и "дюнер", за демонстрирането на благоговейна омая пред простащината и посредствеността като символно потъпкване на позволяващите си собствено мнение и дразнещи с претенции непослушни "феодални старци".
  В реалност, паралелна на нашата (монументализирала Материалното във вид на спортни зали, стадиони, магистрали, но презираща матер'яла), технологични гиганти, иновативни компании и цели държави се състезават в издирване, привличане и задържане на млади, обещаващи и заявили за себе си таланти. Особено онези, показали способности, креативност и рефлекси в природните науки - химия, физика, биология, математика и математическа лингвистика, информационни технологии, астрономия. Според прогнозите на експерти само след 5 години на Европа няма да достигат 700 000 специалисти с инженерна и математическа квалификация. Дефицитът им вече се усеща и у нас, където акредитираните 51 висши училища конвейерно и в надпревара конфекционират "мениджъри", "бизнес администратори", "икономисти" и "юристи" под безгрижно благосклонния поглед на държавата.   
Сякаш за да добави капка катран в казана с недофинансираното образование, унижената наука, технологичното откъсване, ерозиращата компетентност, принуждаваните да емигрират специалисти, Министерство на образованието, младежта и науката предложи нов закон за училището с "разтърсваща реформа" точно за математическите и природо-математическите гимназии, доказали еднозначно, че подготвят елитни кадри, желани в целия свят. Резултатът от промяната ще е постепенно прекратяване на съществуването им във вида, в който ги има сега (обучаващи деца от V до ХII клас) и запазването им, но вече като обикновени училища, предлагащи 12-класно обучение. С необясним инат МОМН отказва да ги приобщи към специализираните училища с курс V-ХII клас, каквито са например тези по изкуствата или спорта. Да бъдат или не - въпросът е почти Хамлетов, а дилемата - на дневен ред, като е очевидна последователността в старанието за разрушаване на работеща система, която дава продукт с международен сертификат за качество. Доказват го медалите за призови места от участия на възпитаници на математическите училища в международни олимпиади и състезания, които тази година валят направо като "летен порой". Доказва го и почти 100% успеваемост на випускниците им на кандидатстудентските изпити.

Българската държава и управляващите не си дават сметка за богатството, с което   разполагаме. Ако пък си дават - значи тенденциозно го унищожават. Талантът на децата с изявени дарби в природо-математическите науки, направляван и стимулиран, след време връща между 50 и 500 пъти инвестираните в обучението средства. Нов подход в ранното диагностиране, откриване на даровити деца и структуриране на специален фонд "Таланти", както е предвидено в Мярка 19 на програмата на МОМН за 2009-2013 г., очевидно ще останат поредната хартиена стратегия, писана от правителството на ГЕРБ, за да се хареса на чиновниците в Брюксел. МОМН не може на посочи дори приблизителния брой на талантливите българчета. За разлика от нас, страна като САЩ например идентифицира и води на отчет дарованията си от най-ранна възраст. Освен във всеки щат, на национално ниво функционират структури - асоциации, които работят не само с подрастващите, но и с родителите, и с учителите им. Подобни практики въвеждат в работата си в България и две американски фондации, подкрепящи участието на ученици от математическите и природо-математическите гимназии на международни състезания и олимпиади. Летни пленери за запознаване и създаване на усещане за общност и съпричастност, поименни строго индивидуални стипендии, стриктно проследяване на успехите, участията, проявите и пътя в света на науката, както и професионалната реализация на децата - това е само част от арсенала на "ловците" на таланти. И те съвсем не са единствени. Тази година, ученик от ХI клас на природо-математическата гимназия в Сливен е поканен да учи в Империъл колидж в Лондон (най-престижното средно училище за природни науки в света).

Европейски вузове "ловят" наши елитни ученици

Емблематична е историята на випускника на математическата гимназия в Пловдив Александър Гьорев, който преди две години праща електронно писмо до университета в Шефилд-Англия, съобщавайки единствено имената си и че се интересува от възможностите за обучение. След половин час получава отговор с изписани трите му имена, името на училището, в което учи, класа, в който е към момента, надлежно изброени всичките му участия в български и международни състезания по информатика, в това число и участията му в американското Top Coder, което е без възрастови ограничения и в което при средно месечен брой на участниците от порядъка на 12 000-14 000, рейтингът на нашия ученик е в топ 100! Към днешна дата Гьорев продължава да получава предложения от престижни университети. След негово участие в олимпиада през януари т.г. Александр получава покана от Техническия университет в Берлин да учи там. Решава да избере този вуз, който успял да го заинтригува с оферта за безплатно обучение. И не е единствен. Очевидно, европейските университети следят и "ловят" свои възпитаници сред призьорите на международните състезания. Ръководството на математическа гимназия "Баба Тонка" в Русе отчита ръст в броя на възпитаниците си, избрали обучение в чужбина. От последните три випуска 2009-2011 г. при завършващи 127-129 ученици, заминаващите да учат извън страната са, както следва: за 2009 г - 21, за 2010 г - 29, за 2011 г - 31. За природо-математическата гимназия в Сливен пикът на заминаващи и бил през 2010 г., когато около 20 випускници избират основно Англия, Холандия, Дания, Шотландия, където да продължат обучението си.
 Преди дни президентът Плевнелиев връчи на абитуриенти, носители на медали от международни състезания, сертификати, даващи им право да се запишат в избрано от тях висше училище у нас без приемни изпити. Похвален ритуален жест на отчаяно нуждаещата се от публични индулгенции власт. Дълбоко лицемерен обаче по своята същност в опита да създаде превратна представа за перспектива. Защото точно тя отсъства от нашите географски ширини, в които напоследък с подкрепата на управляващите властва арогантната посредственост. След шармантните "сладури" и лекокрили "калинки" властта е в ръцете на уж политици (всъщност римейк на някогашните политкомисари), запретнали ръкави да управляват здравеопазване, икономика, ядрена енергетика, национална сигурност и всичко, каквото попадне пред погледите им. Катапултирането на никому неизвестни до вчера "специалисти", избрани в най-високите кариерни нива на държавата по принципа на моментен каприз или нечие телефонно обаждане, обезсмисля всяко старание и амбиция за образование. И плановете за себеосъществяване, себедоказване и себереализация. Тук и днес.
 Благодарение на технологиите светът се смали до размерите на планетарно село. Държавите и компаниите, инвестиращи приоритетно в образование, наука и знания, оперират с перспективата. И с бъдещето. Те са като магнит за дарованията, защото предлагат възможности. Въпросът е България като държава има ли какво да им предложи, с какво да ги притегли в орбитата си, за да може зад щита на техния талант да посрещне предизвикателствата, които са на прага й.

Как директорите на самите елитни гимназии коментират предлаганите промени? 

  Мариана Милева,
директор на природо-математическата гимназия "Добри Чинтулов" в  Сливен
(училището е създадено през 1835 г., а като гимназия съществува от 1878 г.)

"В образователната система мнозинството от училищата са основни и СОУ. От тяхна страна съществува доста сериозна съпротива срещу това, да има прием след V клас в гимназиите. Аргументът им е, че ние "обираме" хубавите деца. Само че тези същите деца, като останат да учат още три години при тях при ниска степен на взискателност - а това, повярвайте ми, е така, изключенията са редки - после идват при нас без формирани навици за учене. Освен това те трябва и да се адаптират към новата среда след приема в VII клас. Така, докато се пригодят към новото училище, те реално губят време. Считам, че в момента прогимназиалният прием в математическите и природо-математическите гимназии създава реална пазарна ситуация в образованието с възможността родителите да избират училище за детето си. А образование и възпитание без взискателност е нонсенс, оксиморонен израз. Реално в настоящата ситуация е налице противоречие между конюнктурния интерес на мнозинството (по демографски и социални причини децата намаляват) и една добра практика на по-малко на брой училища. В страните с опит в демократичното управление изборът е в полза на добрата практика. Ние, българите, все още се учим."