За достойна България в мирна Европа!

(продължение от миналия брой)

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

Цел: Фискална стабилност за устойчиво социално-икономическо развитие. Прозрачно и ефективно управление на европейските фондове и програми. Тясно обвързване на фискалната политика с ускоряването на растежа на БВП.  

- Предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната система. Всяка промяна в правилата на облагане ще са предмет на задълбочена обществена дискусия и предварителна подготовка;
- Данъчна справедливост с въвеждане на необлагаем минимум в размер прага на бедност и поетапно въвеждане на прогресивно подоходно облагане с цел преодоляване на социалната поляризация и реформиране на данъчната система съобразно фискалната политика на държавите членки на ЕС;
- Прилагане на широко използваните в ЕС практики за диференциран ДДС, в т.ч. за основни хранителни стоки, лекарства и медицински услуги, образователни услуги;
- Равно данъчно третиране на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъчните ставки върху доходите от труд;
- Фискална децентрализация чрез преминаване към програмно бюджетиране на местно ниво и прозрачност на местните финанси;
- Преразпределение на част от данъка върху доходите на физическите лица в полза на общините;
- Увеличение на дела на капиталови разходи в БВП и тяхната реализация главно чрез публично-частното партньорство;
- По-широко използване на добрите европейски практики за бюджетно пряко и косвено подпомагане на селското стопанство, в т.ч. чрез инвестиционно коопериране с частния бизнес за възстановяване на преработвателната хранителна промишленост и затваряне цикъла на производство;
- Качествени промени в цялостната организация по усвояването на европейските фондове, в т.ч. засилване на контрола на всички етапи на процеса и прякото обвързване на тези фондове с основните цели на икономическата ни политика.
 
ЕНЕРГЕТИКА

Цел: Устойчиво развитие на енергетиката на Република България.

Краткосрочни мерки:

- Предоговаряне на Зелената сделка;
- Отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за бита до 2027 г. и изготвяне на ясни критерии за подкрепа на енергийно уязвимите потребители;
- Запазване ролята на НЕК като обществен доставчик с цел гаранитаране на  производството на електрическа енергия на приемливи цени;
- Предоговаряне с ЕК на Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“ с цел запазване на енергийния комплекс „Марица-Изток“ и гарантиране на функционирането на въглищната енергетика;
- Преустановяване на опитите за концесиониране на „Топлофикация-София“.

Средносрочни мерки:

- Изработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие: собствени енергийни ресурси, изграждане на „умни“ мрежи, баланс в развитието на държавната централизирана и частната децентрализирана енергетика; развитие на ядрената енергетика, вкл. чрез възобновяване на проекта АЕЦ „Белене“, спиране на нови концесии на природни ресурси и др.;
- По-ефективно използване на водните ресурси с реализацията на проточна ВЕЦ на р. Дунав съвместно с Румъния и изграждане на нови ПАВЕЦ;
- Намиране на баланс в политиката на либерализация на енергийния пазар, в интерес на потребители и производители с цел защита интересите на хората и индустрията;
- Преобразуване на въглищните региони (Стара Загора, Перник, Кюстендил) в икономически зони, освободени от данъци за определен период от време.

Дългосрочни мерки:

- Пресичане на лобистки схеми за управление на държавните дружества;
- Намаляване на политическото влияние в дейността на дружествата;
- Ефективно финансиране на развитието на държавната енергетика без рискове за държавна помощ;
- Стратегическо придобиване от държавата на мажоритарни дялове от енергийни дружества, представляващи национален, стратегически и публичен интерес; акцент върху тези, които представляват “естествен монопол” в сектора.

ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА

Цел: Опазване и подобряване състоянието на водния ресурс. Устойчива политика за поддържане качеството на въздуха. Въвеждане на модела „кръгова икономика“.

- Създаване на единен воден орган по управление на водния ресурс;
- Цялостна реформа в сектора на ВиК. Държавните ВиК дружества отговарят за поддържането на големите язовири и големите водоснабдителни съоръжения.
- Изграждане на пречиствателни станции, канализационна инфраструктура за населените места, извън обхвата на ОПОС и други програми;
- Разширяване на системата за контрол на качеството на атмосферния въздух в 100-те населени места с най-много жители и всички национални курорти;
- Изграждане на инфраструктура за електрически транспорт. Осигуряване на електрически транспортни средства в обществен транспорт и транспорт за лично ползване;
- Въвеждане на щадящи околната среда отоплителни средства, заменящи традиционните отоплителни средства на твърди горива;
- Развитие на железопътната инфраструктура, модернизация и електрификация на железопътния транспорт;
- Административна и финансова подкрепа за създаване на еко-индустриални паркове;
- Въвеждане на мерки за повторно използване на продуктите и повторно използване на техните компоненти;
- Въвеждане на изискване за стандартни за устойчивост на производствения процес при възлагането на обществени поръчки;
- Въвеждане на нов подход за изчисление на такса „битов отпадък“, като се въведе методика за изчисление на реалния обем и тегло на отпадъка;
- Декарбонизация на индустрията и енергетиката чрез създаване на дългосрочна визия за българския енергиен преход;
- Намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта чрез трансформация на транспортните нужди, насърчаване на обществения транспорт, използване на алтернативен транспорт.
 
ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ

Цел: Модерно земеделие, което изхранва България. Осигуряване на жизнена среда и социален стандарт в селата и селските райони.

- Балансирано развитие на отрасъла чрез насърчаване на производството на различни култури и отглеждане на животни;
- Подкрепа за зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;
- Възстановяване на магистралната водопреносна инфраструктура на „Напоителни системи“ ЕАД с европейски и държавни средства с цел подпомагане на поливното земеделие;
- Подкрепа за създаване на нови фамилни малки и средни земеделски стопанства;
- Ориентиране на земеделието в планинските и полупланинските райони към екопроизводство, култивирани билки и етерично-маслени култури и изграждане на преработвателни цехове за тези култури;
- Подкрепа на доходите на фермерите, работните места и прехода към устойчиво земеделие, като същевременно осигурим защита от нелоялна конкуренция от трети страни и ценови спекулации, както и постигане на справедливи цени, вкл. с механизма на държавните помощи;
- Защита на българските земеделци от ефектите на войната в Украйна – както повишените цени на торове и препарати, така и вноса на евтина продукция, която измества родното производство;
- Държавни гаранционни схеми, съчетани със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027, за управление на риска и реакция при настъпване на неблагоприятни климатични или пазарни условия за земеделските стопани;
- Засилено залесяване и рекултивация на унищожени земеделски и горски територии;
- Поддържане на екологичен баланс при човешката дейност и опазване на аквакултурите в Черно море и р. Дунав;
- Засилен държавен контрол върху вида и начина на използване на разрешени пестициди, като употребата им се намали въз основа на най-добрите национални практики;
- Подобряване на управлението на почвите и опазване на биологичното разнообразие;
- Засилен контрол върху качеството на предлаганите в търговската мрежа храни; преимуществено български и биохрани в детските градини и училищата;
- Отстояване на твърда политика срещу навлизането на генномодифицирани организми (ГМО) в земеделието и в хранителната верига;
- Забрана за изграждане на ВЕИ върху плодородни земеделски земи;
- Държавна политика за контрол върху санитарната и промишлена сеч и залесителни програми и дейности в държавните гори, засилване на ролята на държавата в дърводобива;
- Модернизация в горският сектор, за преодоляване на липсата на работна ръка.

(продължава в следващия брой)