Зовът на прародината

Миналата седмица в беседа с журналисти турският премиер Ердоган заяви в характерния си стил: "Неотдавна казах на господин Путин - приемете ни в Шанхайската организация за сътрудничество. Тогава ще се разделим с ЕС и ще скъсаме с тази организация". Това не бе шега, а недвусмислена политическа декларация. Интересно е, че тя бе направена непосредствено след речта на британския премиер Дейвид Камерън, който заяви, че ако бъде преизбран, ще постави на референдум въпроса за членството на Обединеното кралство в ЕС, а също и след все по-отчетливите сигнали, които идват от Холандия за възможно напускане на съюза.
Турция съвсем очевидно вече гледа на Изток в търсене алтернативни варианти на неосъщественото си членство в Европейския съюз. Надеждите за присъединяването й към християнския клуб на държавите от стария континент отдавна са попарени. Големите европейски държави загърбиха лицемерието и лидерите им вече открито говорят за неосъществения експеримент "мултикултурна Европа". Ердоган е убеден, че преговорите за приемането на Турция в ЕС, продължаващи вече седем години без изгледи за реален успех, са обречени. Анкара сериозно разглежда въпроса за бъдещо членство в далеч по-силната от ЕС в икономическо и във военно отношение  "Шанхайска шестица", създадена през 2001 г. и доказала оттогава своята жизненост и перспективност. Днес тя се нарича Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) и привлича интереса на страни с огромен потенциал като Индия, Иран и Пакистан, които имат статут на наблюдатели.
Някои политически анализатори окачествиха думите на Ердоган като "блъф"и "шантаж" по отношение на Европейския съюз. Което не значи игнориране на трайните връзки със Запада. Анкара многократно е доказвала, че е сигурен и значим съюзник в НАТО, където обаче напоследък все по-често показва характера се на бивша империя със свои интереси не само в регионален, но и в глобален план. Тя не позволи от нейна територия американците да атакуват Ирак през 2003 г., охлади отношенията си с Израел, установи делови и взаимноизгодни отношения с Русия и показва при всеки възможен случай, че има не само мерака, но и капацитета да стане водач на ислямския свят. Заедно с това тя вече не е така настойчива и усърдна в дипломатическите си усилия за присъединяването към ЕС.
Усетила се достатъчно силна (в условията на глобална криза нейната икономика има забележителен растеж), Турция променя не само поведението, но и векторите на дипломацията си. Тя вече разчита повече на връзките си с Изтока и Севера, отколкото със Запада. И гръмко отстоява своите позиции по най-злободневните световни проблеми. Политиката й по отношения на Иран например - важен за нея енергиен доставчик, далеч не е по вкуса на Вашингтон. Тази самостоятелност в турската външна политика е обусловена преди всичко от вътрешни фактори. На мястото на военния капитализъм, при който в продължение на дълги години реалната власт бе в ръцете на генералите, преминали през американските военни академии, дойде светска власт с подчертано ислямистки характеристики. Партията на справедливостта и развитието, която вече цяло десетилетие управлява, запрати в историята изолационизма и недосегаемостта на армията и съдебната система. Ердоган промени основния закон и сложи ръка на Съвета за национална сигурност. Така с най-голямата в Европа армия и с 15-а в световните класации икономика, Турция започна да реанимира османизма и по-конкретно политиката си по отношение на Балканите, където има своя пета колона - турски малцинства от Албания, Косово и Македония до Босна и Херцеговина, Сърбия и България. За това говори и изявлението, което направи преди време стратегът на новата турска външна политика Ахмет Давутоглу: "...Желаем един нов Балкански полуостров, каза той, който ще се основава на политическите ценности, на икономическата взаимозависимост, на сътрудничеството и на културната хармония. Всичко това е било осигурено в османските Балкани". Дали Турция ще има достатъчно сили за да действа на толкова широк фронт - от китайската стена до Адриатика? Това е друга тема... 
Давутоглу, едва ли несъзнателно, пропуска същностни моменти от историята на вечно неспокойния район, в който е жива паметта за жестокостите, безправието, потисничеството и насилието, господствали в "османските" Балкани. Днес Турция отново търси средства и способи за засилване на влиянието си в някогашните провинции на империята. Турският външен министър не крие това. Обяснението му е конкретно - икономиката е в центъра на турската външна политика - казва той. Днес турски фирми строят пътища в Сърбия, летища в Прищина и в Скопие, турски стоки заливат балканските пазари. И което е особено важно - Анкара "преоткрива духа" на района чрез културна инвазия - турски училища и университети в Албания и Косово, турски сапунени сериали с основна характеристика - високата нравственост край бреговете на Босфора...
В днешните бързо променящи се условия на формиране на нова система на сигурност и сътрудничество в международните отношения е рисковано да се прогнозира какви ще бъдат предпочитанията на Анкара в момента, в който едната от двете организации - ЕС или ШОС, предложи своята конкретна оферта, ако, разбира се, се стигне дотам. Прозападните медии в Турция са открито против азиатската организация, в която членували само "деспотични" държави, които проповядват фалшива вярност към "идеалите на демокрацията и свободата". Доста силни са и гласовете на недоверие към преговорния процес с Брюксел и на подкрепа на идеята за възможно членство в ШОС, в която засега в най-добрия случай на Турция може да бъде предоставен статута "партньор по диалога", който предшества статута на "наблюдател".
От изявлението на Ердоган личи ясно, че според него по-перспективно е "азиатското" направление. Бившите съветски републики -  тюркските азиатски държави, са много богати на суровини и потенциално голям пазар за турските стоки. Далеч по-важно е каква ще бъде в този случай перспективата на отношенията с големия северен съсед - Русия. През последните години двете страни показаха, че прагматизмът и деловият подход могат да коригират политиката така, че тя да се развива във взаимен интерес. Тест за тази добросъседска линия беше инвазията на Грузия в Южна Осетия през август 2008 г. Параноичният грузински лидер Саакашвили очакваше американска помощ. И действително военна армада на САЩ отплава към Черно море. Но бе спряна преди Дарданелите и Босфора. Турция, позовавайки се на конвенцията от Монтрьо за режима на навигацията в проливите, принуди Вашингтон да промени плановете си и да пренасочи флотилията. За Москва това беше много важен жест, който спомогна да бъде предотвратен сериозен конфликт. По-късно на територията на Турция започна строителството на ядрена електроцентрала с четири реактора от по 1200 мегавата. Изпълнител е "Атомстройекспорт". Русия, която финансира с 20 милиарда долара проекта, поема отговорността за строителството и за експлоатацията на централата. Многозначителен е и фактът, че миналата година Анкара даде съгласието си газопроводът "Южен поток" да минава през нейни териториални води.  
Все още е трудно да се прогнозира дали и кога  Турция ще приеме статута "партньор по диалога" на ШОС, съгласно който обаче тя няма да има достъп до конфиденциална информация и няма да участва в подготовката на документите на организацията. Особено важно е как ще се развият отношенията й с НАТО? Още повече, че в основният документ на ШОС - Декларацията на  лидерите  на организацията, се казва, че "при възникване на ситуация, застрашаваща мира и стабилността на една от страните-членки, останалите държави, членуващи в организацията, са длъжни да вземат мерки за своевременна реакция срещу тази заплаха". И още -"...страните от ШОС не участват в съюзи или обединения, насочени срещу други държави-членки на организацията".  Да припомним също, че миналия септември Турция прие на нейна територия да бъдат разположени елементи на американската ПРО. Трудно примирими са разногласията между ШОС и Турция и по събитията в Сирия, която обвинява Анкара, че поддържа незаконните въоръжени формирования.
Очевидните различия обаче са конюнктурни. И могат да бъдат преодолени. Това ще зависи от бъдещите стратегически възможности на САЩ и отношенията им с Русия, Китай и Индия. А също и от прагматизма на турските лидери, както и от важните културни предпоставки - общата история със страните от Централна Азия, езиковата и религиозната близост. В крайна сметка консенсусът на Турция с ШОС не е невъзможен...


Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е основана през 2001 от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия. Населението й съставлява една четвърт от населението на света, а територията - 30 милиона квадратни километра. По статут ШОС не е нито военен блок, нито открито регулярно съвещание по сигурността. Главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните-членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културното взаимодействие. За Русия и Китай това е добра възможност да обединят под своята егида усилията и потенциала на централноазиатските държави за възпиране на възможна експанзия от страна на други световни сили и влияние в Централна Азия. Според началника на Института по военна история към Министерството на отбраната на Русия А. Колтюков Китай, Пакистан, Иран и Индия разглеждат ШОС и като инструмент за противодействие на американското военно присъствие в региона, което се възприема като заплаха за сигурността на тези страни.
От началото на 2004 г. организацията функционира като пълноценна международна структура със собствен механизъм на работа, персонал и бюджет. Висшият орган на ШОС е Съветът на държавните глави. Той определя приоритетите и основните направления в работата на организацията, решава принципиални въпроси на вътрешното й устройство и функциониране, взаимодейства с други държави и международни организации, а също така разглежда най-актуалните международни проблеми. Съветът заседава веднъж годишно. Мястото за провеждането на срещите се определя, като правило, по азбучния ред на списъка от държавите-членки. ШОС има свой постоянно действащ секретариат.