21 Декември 2024събота06:11 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

АгроДУМА

Мановият мед - черното злато на Странджа

До средата на 2019 г. това ще бъде първият български регистриран продукт със защитено наименование за произход

/ брой: 29

автор:Екатерина Терзиева

visibility 10164

Мнозина от жителите на Странджа - най-слабо населената планина у нас, очакват с трепет Странджанския манов мед да получи официална европейска защита. Това ще бъде първият български регистриран продукт със защитено наименование за произход, коментира съветникът по земеделие в Европейския парламент Георги Събев. Но защитата има и множество практически ползи - тя ще даде тласък на местното производство, а пчеларите ще могат да получават по-добра цена за продукта си и да се отличават на пазара. Очаква се европейската защита да стане факт до средата на тази година, ако няма възражения от страна на производители в ЕС или страни като Турция. 

За да получат право да произвеждат продукт с етикет "Странджански манов мед", пчеларите от планината трябва да подадат заявления в българското министерство на земеделието. Ако направят това сега, те ще могат още този сезон да се възползват от европейската защита, тъй като проверките дали производството им отговаря на изискванията и спецификациите отнемат няколко месеца. През тази процедура няма да минават единствено заявителите на регистрацията от Сдружение "Странджански манов мед" с председател пчеларя Манол Тодоров, който има 700 кошера. 

Но семейство Елена и Андрей Стойчеви, макар да са сред многобройните производители на манов мед в Странджа, очакващи с нетърпение официалната му защита в Европейската комисия, ще трябва да минат през проверките. Стойчеви от пет години отглеждат пчели и произвеждат манов мед в малкотърновското село Визица. "Вярваме, че регистрацията ще ни донесе ползи и се стараем да изпълним условията. Те не са само отглеждане на пчели в Странджа - добиването на меда трябва да е в региона, пакетирането също. В момента няколко пчелари правят преработвателни предприятия за тази цел. Съхранението също трябва да е при определени условия в съдове от инокс", казва Андрей Стойчев, наследил уменията за производство на манов мед от своите предци. 

Първите кошери семейството поставя в двора на къщата на прадядото на Андрей, а пчелните семейства са подарък от чичо му Иван. Макар повечето мъже в родата на Андрей да са произвеждали мед, а прадядо му Стойчо да е споменат като изтъкнат за времето си пчелар в краеведската книга за село Визица, идеята да се занимава с пчели хрумва на Андрей внезапно. Съпругата му Елена се присъединява впоследствие към семейния бизнес. Тя е с френска филология, Андрей е ръководител движение в железопътния транспорт, но и двамата получават вдъхновение и удовлетворение от пчеларските си занимания. В момента Стойчеви имат 126 кошера. Смятат да увеличат броя им, като създадат втори пчелин. Той ще бъде разположен в странджанското село Стоилово, тъй като не е добре на едно място да се концентрират много пчелни колонии - пашата намалява и изхранването им се затруднява, смята Андрей. По тази причина семейството мести кошерите от двора на къщата на наследствена нива извън с. Визица. Новият пчелин е наречен "Селище на пчелите" и е често посещаван от деца в Общинския детски комплекс в Средец. Главното, което Стойчеви казват на децата, е никога да не се отказват пред трудностите. "Пчеларството изисква време, силна физика, работа на открито. В нашия район добивите не са високи, има години, когато са почти нулеви. Това е сериозно финансово и емоционално предизвикателство", казва Андрей. Именно чувството, че си полезен, ги мотивира да продължат напред. На два пъти семейството успява да изнесе манов мед за Франция. "След първоначалния шок от тъмния цвят, медът ни много се е харесал там", разказва Андрей. Но пчеларството не е печелене на бързи пари, добавя той. В Странджа вече има много млади хора, които произвеждат манов мед, просто за да си осигурят допълнителни доходи. 

Като втори поминък започва да добива такъв мед и Държавното горско стопанство "Кости" в едноименното странджанско село. Горските работят по съвместен проект с Българското дружество за защита на птиците, финансиран от Програма LIFE+ на Европейския съюз. По него горското стопанство произвежда качествен манов мед и благодарение на тази дейност се опазват местообитанията на защитената по Закона за биологичното разнообразие дива птица - малкият креслив орел. Странджа е едно от естествените му местообитания и идеята на проекта е да се опазват горите и местообитанията на птицата. За да не се секат дърветата, горското стопанство има друг източник на приходи - производството на манов мед и пчелен прашец. За да потръгнат нещата, много помагат работниците в Горското, които разбират от пчеларство и от години произвеждат мед. Имаме 130 кошера - един пчелин на две места в гората, разказва инж. Цветомир Генов, директор на Държавното горско стопанство "Кости". Едната местност е до брега на Велека, непосредствено до границата с Турция. От видовете дъб тук изобилства благунът, който създава най-благоприятната среда за добиване на Странджанския манов мед. Мястото е възможно най-чистото в страната и преди 3 г. горското стопанство кандидатства по мярка 11 за биологично производство. 

"През 2018 г. очаквахме по-добра реколта, но точно като събирахме меда, и започнаха дъждовете. Извадихме по около 8 кг от кошер", казва Цветомир Генов. Горското стопанство е регистрирано по Наредба 26 и реализира меда и прашеца на вътрешния пазар. 


Червеи, листни и щитоносни въшки произвеждат маната

Мановият мед се произвежда от медоносни пчели, които преработват т.нар. медена роса по растенията и екскрементите на смучещите насекоми по дървета и храсти. Пчелите събират, трансформират и съхраняват сладката течност в пчелни килийки до съзряване. Иначе казано, мановият мед е от растителен и от животински произход, обяснява Николай Гайдов, председател на пловдивското пчeларско сдружение "Акация 1899". До 60-те години на ХХ век мнозина пчелари не вярват, че мановият мед се произвежда от различни видове листни и щитоносни въшки и червеи, въпреки че още през 1696 г. Ван Левенхек споменава този факт. Впоследствие много учени правят изследвания върху произхода на мановия мед, като доказват, че необходимата за производството му медена роса е резултат от работата на насекомите. Още от римско време Плиний започва да проучва произхода на маната. След серия изследвания през последните 40-50 години се установява, че въшките и някои видове червеи паразитират върху широколистните и иглолистните дървета, храсти и тревисти растения и се хранят, като смучат растителен сок от листата, кората и леторастите. Екскрементите им, които са богати на захар и други вещества, се изхвърлят върху листата и младите клонки на растението. При по-големи количества тази мана започва да се стича, да облива дървото или храста и да капе по земята. Маната, пише Валентин Петков в книгата си "Медоносните растения и пчелната паша в България", съдържа дизахариди, ензими, 22 аминокиселини, липиди, органични киселини и значителни количества минерали. Различните видове листни и щитоносни въшки обитават липата, други - върбите, трети - явора, бука, брезата и бряста. Но най-популярен в Странджа е мановият мед от дъб - най-разпространената в планината дървесна растителност. Маната се отделя в периода от май до септември и е най-обилна при слънчево и дъждовно лятно време. Важно условие за добра реколта е наличието на влажност и температура, както и да няма валежи или вятър - тези условия най-добре са изпълнени в крайморската зона на Странджа и Източна Стара планина, посочват от МЗХГ.

Български учени през 1983 г. за пръв път описват и т.нар. жълъдова мана в Странджа, която се получава от жълъдов хоботник и жълъдов плодов червей. От техните повреди по жълъда изтича тъмна течност, която пчелите преработват в манов мед.  "При нас в Пловдивско мановият мед се прави от липова и иглолистна мана, докато в Странджа е по-особен - носи специфичните качества на дъба", казва Николай Гайдов и добавя: "90% от Странджанския манов мед се изнася, и то при цена от 10-12 лева на едро".

Помага при грип, бъбречни и чернодробни заболявания

"Мановият мед е много ценен като храна, защото съдържа микроелементи и други полезни вещества, които липсват в нектарния мед. Той има големи перспективи на фона на все по-влошаващите се условия за здравословен начин на живот", казва инж. Илия Цонев, зам.-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на българските пчелари. 

Лечебните свойства на мановия мед са познати от древни времена. Намира приложение при лечението на различни здравословни проблеми благодарение на комплекса от биологично активни вещества - минерали, незаменими аминокиселини и витамини. Те укрепват имунната система и имат силен антибактериален ефект. Има доказан ефект при лечение на настинки и грип, тъй като стимулира потенето. Освен отхрачващи и слабителни свойства, мановият мед въздейства благотворно при гастрит и по-леки състояния на язва. Мановият мед се препоръчва още при бъбречни и жлъчни заболявания. Смята се за натурално средство за лечение на паротит и морбили. Помага при екземи, рани, изгаряния, а въздейства положително и при трудно заспиване.

Има специфични тестове за изследване дали един мед е манов, но за непосветените ясен ориентир остава цветът - от тъмнозелено или кафяво до смолисто черно. На вкус е с дървесно-карамелени нотки, с приятна тръпчивост и горчивина.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ