Обръщение на Общото събрание на БАН

Българската академия на науките е водещият научен център на България, в който се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания на най-високо ниво, с най-големия в страната изследователски и експертен потенциал за развитие на конкурентоспособни, иновативни и сигурни общества.
Крайно тежкото финансово състояние на Академията е непреодолима пречка за осъществяване на основните задължения на БАН към обществото. Учените от Академията най-настоятелно апелират за увеличаване на бюджетната субсидия на БАН с оглед изпълнението както на нейната мисия, така и на поетите ангажименти на правителството за развитие на науката и иновациите в страната. Предлагаме на вашето внимание някои съществени аргументи, подкрепящи нашето искане, както и действия от страна на Академията за разпределение на финансовите средства на базата на конкретни резултати, постигнати от научноизследователските звена.
- От 2009 г. Българската академия на науките започна провеждането на реформа, целяща да издигне равнището на работа на основния български национален изследователски център в съответствие със съвременните европейски изисквания. През първия етап на реформата беше извършена международна оценка на всички институти на БАН и бяха реализирани структурни промени, като броят на институтите беше намален от 69 на 42. Бяха въведени стриктни правила за прекратяване на трудовите правоотношения на навършилите пенсионна възраст служители и беше проведена атестация на целия научен, научно-помощен и административен състав, като общият персонал беше намален от 7800 на 6300 човека. Следващите етапи от реформата включват диференцирано определяне на бюджета на институтите и на персоналните възнаграждения на учените, съобразено с резултатите от изследователската работа, за което беше разработена система от критерии. Предвижда се и създаване на вътрешен за БАН фонд за научни изследвания, който на конкурсен принцип да финансира изследователски проекти. Този етап обаче е блокиран от системното недофинансиране на Академията, като наличната субсидия ежегодно покрива само 85% от фонд "Работна заплата". По този начин започнатата реформа бе спряна и сме принудени да я заменим с уравниловъчно разпределение на бюджетната субсидия.
- Съществен принос за поддържане на високото ниво на научните изследвания в Академията имат научните звена, които през последните няколко години спечелиха проекти по 7РП на ЕС, както и към ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", финансирани от МИ и съфинансирани от БАН. Благодарение на успешното приключване на тези договори беше придобита високотехнологична и уникална за страната ни инфраструктура, необходима за провеждане на научноизследователска и развойна дейност с приложен характер и която е конкурентоспособна на европейския и световен пазар. Закупеното и въведено в експлоатация модернизирано оборудване ще подобри достъпа до нови знания и технологии и това ще допринесе за устойчиво развитие и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. За съжаление крайно недостатъчният бюджет на Академията и отсъствието на последователна държавна политика за научните изследвания правят задачата за реализация на огромния потенциал на БАН в полза на обществото все по-трудна. Трябва ясно да се разбере, че външните източници на финансиране (европейски програми, проекти, мрежи и т.н.) имат само допълващ, а не заместващ характер по отношение на инвестициите в науката и инфраструктурата.
Ето защо, OС на БАН е убедено в необходимостта от отпускане на целеви средства за поддържане и нормално функциониране на наличната в Академията уникална инфраструктура и вярва в подкрепата от Ваша страна за осигуряването й още през следващата 2017 г.
- Задържането на млади, висококвалифицирани специалисти в България трябва да залегне като основен принцип в политиката на страната с ясна дългосрочна стратегия. Ниското заплащане и финансовата несигурност на отделните институти в БАН правят решаването му изключително трудно. В Академията през 2016 г. чрез целево финансиране от МОН с 2 млн. лева стартира програма за подпомагане на млади учени,  която се базира на проектно-конкурсен принцип, като ефектът от програмата е изключително положителен за развитието на младите кадри.
ОС на БАН е убедено, че Програмата трябва да продължи и през следващата 2017 г., като отпуснатите средства да са целеви, а не в общата субсидия на Академията.
- Наличната субсидия определя равнище на заплатите на младите учени в БАН, равни или близки до минималната работна заплата в страната. Поради това завършилите наши докторанти след обучение, финансирано от българската държава, търсят реализация в изследователски центрове в чужбина. България губи ценен човешки капитал в областта на науката. Както в България, така и в БАН няма да се разреши проблемът с възрастовата структура на заетите в науката, докато не се създадат условия младите учени да могат да живеят от трудовите си възнаграждения.
В тази връзка ОС на БАН настоява за увеличаване на бюджетната субсидия и спазване на Постановление № 162 на МС от 20.06.2001 г. за финансирането на докторанти.
Бихме искали да припомним окончателния доклад на Европейската комисия за подпомагане на политиките (Policy Support Facility), внесен на 8.10.2015 г., който съдържа оценка на системата на научноизследователската дейност и иновациите в България и формулира политически послания и препоръки за развитие на научната и иновационната система в страната, съвпадащи изцяло с повдигнатите от Академията проблеми, а именно:
България трябва:
- Да изгради дълготрайна подкрепа за инвестиции в наука и иновации и реформи с помощта на широк политически консенсус по въпросите на науката и иновациите, и да започне структуриран, ангажиран и продължителен диалог с българската научна и иновационна общност. Този диалог трябва да доведе до "Национална научна програма за действие", която отново да изгради доверието в системата.
- Все повече да концентрира финансирането за институциите, които извършват изследователска дейност, така че да се възнаграждава по-голямата ефективност.
- Да предприеме бързи действия за прилагане на стимулите за кариера в научноизследователската сфера на всички нива и за задържане и привличане на млади таланти от България и чужбина в науката и иновациите.
- Да окуражава участието на български учени и иновативни предприемачи в европейски програми.   
ОС на БАН категорично заявява, че амбициозната задача на стартиращите оперативни програми "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Иновации и конкурентоспособност", както и Иновационна стратегия за интелигентна специализация да повиши конкурентоспособността на България на европейската и международната сцена с цел преминаване на страната от групата на скромните иноватори към категорията на умерените иноватори, не може да бъде изпълнена от висококвалифицирани кадри с мизерно заплащане, каквато е ситуацията в Българската академия на науките.
Считаме, че сегашните заплати на квалифицирания персонал в БАН са обидни и дискриминационни спрямо заплащането на категории труд със значително по-ниска квалификация.
ОС на БАН настоява на базата на горепосочените аргументи субсидията на Академията за 2017 г. да бъде в размер на 176 млн. лв., необходими за нормалното функциониране на БАН. Прилагаме подробна аргументация за исканата субсидия.
ОС на БАН потвърждава своята готовност за продуктивна дискусия по всеки един от тези проблеми и очаква Вашето съдействие за увеличаване на бюджетната субсидия на Академията.

С уважение,
Проф. Евелина Славчева,
Председател на ОС на БАН
 
ОБОСНОВКА

Съгласно чл.1. (1) от Закона за Българската академия на науките, "БАН е национална автономна организация за научни изследвания" и следователно основната издръжка на БАН е задължение национално, т.е. на Българската държава. В съвременната терминология на управление основната издръжка се реализира с т.нар. институционално бюджетно финансиране, което осигурява:
А. материалното функциониране на системата (енергия, отопление, поддръжка на сграден фонд, консумативи за поддръжка на експерименталната база, вкл. на значими инфраструктурни обекти, представляващи публична държавна собственост, като астрономическа обсерватория, ядрен реактор, компютърни мощности, членски внос за участие в международната изследователска инфраструктура и др.);
Б. основно възнаграждение за научния труд, в съответствие с международни стандарти, съобразени с национални особености.

I. Финансови параметри на "Необходима бюджетна субсидия за дейността на БАН".
А. Съгласно детайлно разработен и аргументиран "Макет за бюджетната прогноза на БАН за периода 2013-2015 г. по програми", представен в Съвета на настоятелите на БАН, разходите за издръжка възлизат на 36 млн. лв.
Б. Относно "Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения", съществува пълна неяснота и е необходим отделен анализ.
1. Съществуващият размер на трудови възнаграждения в БАН не почива на никакви нормативни или статистически основания, нито е свързан с процедура и обосновка.
2. След отменянето през 2007 г. на методиката, по която минималните възнаграждения в сферата на образованието и науката се определяха ежегодно с постановления на МС, заплатите в БАН потънаха в разрушителен остеритет.
3. Съществуващите възнаграждения на хабилитираните и младите учените в БАН са извън всякакви разумни норми (сравними с минималната работна заплата и заплатите на помощен персонал, чистачи и др.) и са основен фактор за разрушаване на кадровия потенциал на българската наука.

Справка за средни брутни заплати на БАН по категории служители



4. В БАН съществува система за атестация на научния състав, която позволява диференциация на заплащането в зависимост от реално постигнати научни резултати. Липсата на финансов ресурс обаче обезсмисля този подход и води до деморализиране на учените, особено на младите.
5. Необходимо е срочно да бъде актуализирано и регулирано заплащането на научния труд, което може да бъде извършено по няколко различни начина:
5.1. По сравнителен способ с аналогични длъжности във висшите училища

Справка за средни брутни заплати на висши училища и БАН



5.2. По сравнителен способ със сходни дейности

Средна месечна заплата на наетите лица по трудово правоотношение през 2015 година, НСИ



От 1 октомври 2015 г. младите учители, постъпващи на работа, получават базови заплати от 600 лв. За да бъде осигурена перспективна селекция, възнагражденията на младите хора, постъпващи в науката, трябва да бъдат по-високи, напр. с 20%.
По данни на НСИ средната работна заплата на учителите в страната, на база на осигурителни вноски, е 799 лв. (с увеличение 8-9% от 1 октомври 2015 г.). Би трябвало това да отговаря на минимално възнаграждение на главен асистент.

5.3. По статистическа обосновка на минимални възнаграждения
Съгласно чл. 218. (2) от "Закон за съдебната власт" - "Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт". Към настоящия момент - 1736 лева. Не би трябвало лице, заемащо длъжността "доцент" да бъде по-ниско заплатено.
Съгласно чл.1. (2) на "Закона за насърчаване на научните изследвания" - "Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната". Необходимо е да се разработи йерархизирана система на заплащане, напр. на база "асистент - една средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт", с възходяща градация по научни длъжности.
5.4. По методика, подобна на "Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация"(ПМС №129 от 26.06.2012 г.), чрез определяне на минимални размери на основните месечни заплати по нива и степени, например

II. Позициониране на БАН в системата на НИРД в България.

А. Политически контекст
В "Национална програма за реформи", основният стратегически документ на национално ниво, приет с Протокол 8.1 на Министерския съвет от 1 март 2007 г. и актуализиран ежегодно, вкл. през м. април 2015 г. е формулирана Национална цел 2 - "Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП". Според прогнозните индикатори за НИРД за периода 2011-2020 г. за 2016 г. се предвиждат 1.19% от БВП, от които публични разходи 0.66%, При размер на БВП 82 164 млн. лева, за НИРД трябва да бъдат осигурени 542,28 млн. лева.
Б. Статистически измерители
В съответствие с трайно утвърдени отчетни данни, за последните години БАН произвежда около 60% от научната продукция в България, представена в научни публикации, патенти, други форми на интелектуална собственост, иновационни продукти и издържа почти цялата научноекспертна, текуща потребност на държавата. Приложението на системно-аналитичен или формално-логичен анализ, както и сравнителен подход с международни критерии ориентират към необходим годишен финансов ресурс за БАН - 320 млн. лева (институционално и програмно финансиране).

III. Необходима бюджетна субсидия на БАН за 2017 г.

На базата на гореизложеното субсидията на Българската академия на науките за 2017 г. трябва да бъде увеличена до 176 млн. лв. По този начин ще се осигури издръжката на институцията и ще се създадат условия за устойчиво развитие на Академията, която е основен двигател на науката в България.