Срещи
СИЛВИЯ КАЦАРОВА: Духовността е тази, която ще ни покаже пътя!
Младите нямат поле за изява. Постоянно се говори, че нашето поколение има шлагери, а вие да сте чули нещо от новите изпълнители, казва известната певица, любимка на хиляди българи
/ брой: 139
Интервю на Надежда УШЕВА
Обичани наши изпълнители отново се събраха в националното турне "Обич и песен" 2023, което преминава под мотото "Да празнуваме заедно българската музика" и дава среща на известни творци - различни като стил, но с обща кауза: Любовта към изкуството. Йорданка Христова, Мими Иванова, Мая Нешкова, Силвия Кацарова са част от певците, които усмихват лицата на публиката. Изпълнителката на "Големият кораб минава", любимка на няколко поколения, в интервю за ДУМА разказа за турнето и разкри при какви условия се прави българска музика днес.
- Госпожо Кацарова, как се организира националното турне "Обич и песен", което вече за втора поредна година радва почитателите на хубавата българска музика? С кои песни се представяте?
- Турнето има огромен интерес, да похвалим женската енергия, особено на българските жени, българските творци, които наистина влагат много големи усилия, за да се твори в България. Виждате при какви условия се работи у нас - нямаме никаква стабилност в нито една област. Не ни е лесно и на нас, изпълнителите, но за срещи с публиката всеки дава максимума и доста от певците представяме нови песни на самото турне, във всеки град има специален гост-изпълнител. И на финала ще се направи голям концерт в зала 1 на НДК, който може би ще бъде излъчен по Коледа. Концертите започват в 20 ч. и вече се състояха в летните театри на Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Левски, Велико Търново, Варна, Добрич, предстоят в Созопол (21 юли) и Бургас (15 август).
Участвам с нова песен по моя музика и текст на Надежда Захариева, аранжимент на Дани Милев и на Теди песен, написана специално за мен по текст на Ангел Симеонов. "Зов за любов" е предвидена на Гого Милтиядов, автор на песента. Хората имат нужда от музика, поне за два часа да избягат от ежедневните си грижи. Билетите са на най-ниските цени. Виждаме, че изкуството става все по-трудно достъпно.
Самото заглавие на турнето "Обич и песен" идва от първата композиция на група "LZ", записана в Националното радио през 1979 г. по музика на Христофор Захариев, текст Милчо Спасов, аранжимент на "LZ". Ние тръгнахме от Пловдив като начинаеща група през 1974-1975 г. Тома Спространов ни направи известни. И почти всички музиканти са намерили първо там признание. Между другото, група "LZ" стана популярна първо в страната, без да са ни чували по медиите до първия ни албум през 1979 г. Изявявахме се по читалища, младежки домове, имахме си сцена и условия за развитие.
- Казвате, че няма добри условия за изява и труд на българските изпълнители в наши дни. Какво имате предвид?
- Сега твориш и не знаеш какво ще стане - ще пуснат ли песента ти или няма. Трудно е, особено за свободните артисти, музиканти и творци, които не са към някоя фирма, която да се грижи да имат ангажименти всеки месец. Ние сме на свободния пазар и много от колегите едва издържат. Освен че трябва да оцеляваш, трябва и да инвестираш собствени средства, за да си в крак с времето, да имаш и песен, която отговаря на съвременните изисквания. Ние, по-старите, имаме тази възможност и горе-долу се справяме, но за младите артисти е много трудоемко. Нямат поле за изява. Гледам колко им е трудно по разни фестивали за начинаещи - от 4-5- докъм 20-годишна възраст, по които канят и мен, и дъщеря ми Теди. Дори и да инвестират родителите в децата си, няма гаранция, че някоя медия ще ги завърти. Може би ще трябва да си плащат ротации, за да ги излъчват...
- А какво мислите за риалити шоутата и предаванията, които откриват млади таланти на бързи обороти? Перспективни ли са?
- След това не ги чуваме... Това много депресира децата. Те хвърлят усилия да се покажат в най-добрата си светлина и кондиция и после изведнъж изчезват, за година вече са забравени. Това е бизнес, но младите няма как да разберат, че биват само използвани. Нещата стават само с пари. Упоритост. Да обикаляш медии... Униженията са множко, според мен.
Бяхме подели борба да се чува българската музика по националните радиа, но останахме неразбрани. Не се вникна в смисъла, който вложихме, политизира се въпросът. Става дума за БНР, БНТ, които получават субсидия основно от държавата, да се наблегне поне на 50 процента българска музика. Защото всички тези млади музиканти, групи, изпълнители къде да покажат творчеството си, ако не ги подкрепят точно тези институции? Нямаме специализирани програми, в които те да се състезават. Но те помислиха, че ние се борим за работа, даже казах: ако искате не ме изслушвайте, мога и да забраня песните, след като толкова много пречим на българските млади творци. Не е тук обаче проблемът. Проблемът е, че дори и да си отидем, младите музиканти нямат поле за изява! Това не могат да разберат! Така няма да има и приемственост! Постоянно се говори, че нашето поколение има шлагери, ама чакайте, вие да сте чули нещо от новата генерация? Интересувате ли се, че и те творят? Обаче нямате достъп до тяхното творчество. Е, в това е борбата!
- При Вас как се случваха нещата? Кое беше хубавото по времето, когато започвахте?
- Тогава се пускаше българска музика, имаше и закон, сега искахме и закон да има, но много упорито отказват другите радиа, които всъщност въртят наша музика.
БНР и "Балкантон" бяха основните меценати на българската музика във всичките й жанрове, не само поп. Цялата култура беше поета от държавните ръце и това много ни помагаше, защото не стига, че записвахме в БНР, но получавахме и хонорари. Помня, че 30 лв. беше хонорарът за музикант, за изпълнител... и на финала на годината имахме много добри отчисления - по 5-6 хил. лева авторски права, което бе огромна заплата, към Концертна дирекция беше около 300 лв. Изчислете 5 хил. лв., ако е за година, получава се хубава заплата. Сега, ако дейците на културата имаха такива авторски права, щяха да водят приличен живот, защото много от моите колеги трябва да се занимават с нещо друго, за да имат достойни старини.
Достойнството на българските артисти, режисьори, поети, сценаристи, художници, ансамбли се отне с всички тези промени. Колко възрастни артисти има у нас, които нямат никакви доходи - начисляват им минимална пенсия и това е. Много ми се сърдят, когато засягам тази тема. Смятат, че се оплаквам и никой не вниква в това, за което говоря, а именно - за всички дейци на културата. Политиците въобще не ги е грижа за нас!
- Закон за защита на културата и регистър на свободните артисти, за който се заговори неотдавна, дали биха променили положението?
- Само си говорим... Я ми кажете в коя област се е направило нещо? Нашата държава е най-голямата говорилня в целия свят. Всичко живо само говори и никакви резултати. Държавата просто затъва.
Няма как да си изчислиш разходите за месец, те с всеки ден се увеличават, а качеството на продуктите е много влошено, каквото и да ядем, после пък се лекуваме от алергии и какво ли още не. Ами бедствията, които ни сполетяха? Опитахме се да помогнем, но нищо не успяхме да сторим за калоферското бедствие миналата година въпреки големия благотворителен концерт, който се състоя в НДК в подкрепа на пострадалите от наводнението карловски села. Няма приоритети в политиката. Първо да се обръща внимание на най-бедстващите хора у нас. Тежко се оцелява в страна, в която няма ясна програма в нито една сфера! От години говорим за незаконната сеч, нещо да се предприе? Ето ги и бедствията!
Да бъдем по-толерантни един към друг и на пътя. Агресията по шосетата е убийствена! Живея близо до "Сливница" и нямате представа с каква газ се кара нощем! И ако на тези хора се отнемат книжки и коли, много по-малко ще имаме жертви по пътищата. Изпускаме младите хора и това е благодарение на фалшиви ценности, които се опитват да им налагат.
- Хубавото на вас, независимите и свободните артисти, е, че винаги може да кажете това, което мислите, без страх, че ще останете без работа. Сами по себе си сте си медия и Вашият глас достига до хората.
- Гледам, че и те много мълчат обаче... чак такова дъно не съм очаквала. Ние случихме на време, за което вече усилено се опитват да казват, че все едно сме живели в затвор.
Би трябвало най-много да се оплаквам, защото преминах и през смяна на имената. Тръгнаха си много нашенци за Турция, между другото, всички са много добре там. Сега, след 20 години, измислят някакво друго време, в което сме живели. Напротив, имахме свобода на творчество, пътувахме в чужбина, не съм била толкова репресирана, заради турския ми произход ме пускаха по-малко, но въпреки това имах любовта на публиката и сега я имам!
Не бива да отричаме всичко, което е било постигнато! Искат всичко да зачеркнат, всичко да изтрият. Историята не може да бъде изтрита. Целят някаква нова история да ни наложат! Хубаво, да я налагат, щом това е на мода. Не могат да ме убедят, че сме били зле. Хора да ровят по кофите, както сега виждам, нямам спомени! Артистите работеха при добри условия, имаше силна филмова индустрия, художниците бяха едни от най-уважаваните, много се купуваше изкуство.
Днес също трябва да се създават условия за младите творци да се изявяват във всички области. Начинаещите се опитват сами да направят нещо в това размирно време. Отвсякъде ни дърпат, даже в едно семейство хората са разединени. Явно това е старата световна дилема - във всички империи, царства, войни - разделяй и владей! Важно е всичко, което оставяме за бъдните поколения, да има приемственост, да няма разделяне, включително и в музикалните среди.
- Въпреки трудностите, без изкуство животът би бил празен и сив. Има хора, които ценят и се радват на музиката, която правите.
- Музиката дава сили. Обмен се получава на енергия, на любов. Сцената е магия. Концертите са магия. Хората се отпускат, ние се радваме, те се усмихват и влизаме в друго духовно ниво. Може би и духовността започва да липсва на хората и оттам идва бедата. Колкото повече се отдалечаваме от вярата, не казвам от религията, а вярата, защото може да не стъпваш в църква, но Бог да е в сърцето ти. Да се държим за нашите силни традиции и за вярата в доброто, благодарение на които сме оцелявали векове наред като народ.
Българският дух, възпитанието и добродетелите, които са възприети в семейството, истинските ни ценности да останат за идните поколения, за нашите деца и внуци. Духовността е тази, която ще ни покаже пътя! Българинът трябва да се бори да оцелее истинската България!