Пътешествие във времето на разказвачите
/ брой: 42
Книгата на Чавдар Добрев "Времето на разказвача" представя текстове за творци, които са лицето на българската белетристика от втората половина на XX век. Една част от тях са връстници на автора, с които той общува в различни периоди от живота си. Предложените статии също са от различни периоди на критическата му дейност, които самият Чавдар Добрев определя като "оперативна критика".
В предговора към книгата авторът споделя: "Компас в литературното пространство бяха моите представи за живота, интуицията и литературния вкус, вътрешното усещане дали творбата е еднодневка, или не... И преди, и сега моята тяга в оперативната критика е към есето, с увлечения по асоциативното мислене, по импровизациите, по прогнозите, които дай Боже да са издържали на превратностите на изтеклото време."
Предпочитанията на автора са най-вече към писатели от поколението на 60-те и 70-те години, но не само. В книгата са включени текстове за Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Георги Марков, Дико Фучеджиев, Генчо Стоев, Кольо Георгиев, Георги Мишев, Йордан Вълчев, Димитър Вълев, Анжел Вагенщайн, Никола Инджов, Атанас Наковски, Дарина Герова, Дончо Цончев, Тодор Велчев, Наташа Манолова, Димитър Томов, Янко Станоев, Георги Величков, Георги Господинов, Станислав Стратиев, както и за най-младото поколение белетристи. Едно своеобразно пътешествие във времето на разказвачите. Самият критик признава, че се е опитвал да вникне в дадена творба и емоционално, и рационално.
С интерес разлистих страниците на "Времето на разказвача". Написаното ме накара да препрочета и може би дори да погледна от друг ъгъл на творби, написани от най-добрите ни съвременни белетристи. Надявам се и други читатели да открият вълнуващи ги отговори във времето. В края на предговора Чавдар Добрев изразява своята надежда, че неговите "литературно-критични опуси все още могат да участват в съвременния живот на българската литература".
Не само че могат, но трябва да го направят. И го правят.