НАТО (но без Украйна) се готви да стане глобално

Виктор ТУРМАКОВ

Завършилата среща на високо равнище на НАТО във Вилнюс, подготвяна за парад на евроатлантическото единство и триумфалното разширяване на организацията до бреговете на Днепър, завърши доста по-минорно от очакваното. Звезда на вечерта стана не украинският, а турският президент, а големият победител, както обикновено на такива срещи, е военно-промишленият комплекс. Нека обобщим.

В дните преди срещата президентът на Украйна Володимир Зеленски се държа като капризно дете на новобогаташи, на което всички са му длъжни. Той уверено говореше как ще се завърне триумфално в Киев с покана за влизане в Алианса, с милиарди долари кеш и под формата на военни оставки. Беше стигнал до там, че дори уверяваше, че ако не получи исканото, няма да стъпи в литовската столица.

Зеленски беше поставен на място

Малко преди срещата немскоезичният рупор на евроатлантическия естаблишмънт - "Билд", позовавайки се на запознати дипломатически източници, огласи, че нито Вашингтон, нито Берлин биха искали да присъединяват Украйна в НАТО преди края на конфликта. Малцина са готови да поемат задължения да защитават Украйна или автоматично да включат Украйна в НАТО - просто защото не искат да приемат държава, която има териториален конфликт с ядрена Русия. "Украйна ще получи покана за НАТО, след като получи съгласието на всички членове на Алианса и изпълни всички условия", обобщи белгийският премиер Александър де Кро. Допълнително мнозина се съмняват дали приемането на Украйна е добра идея при цялата й вътрешна корумпираност и външна нестабилност. 

Оказа се, че подкрепа има единствено сред няколко източноевропейски държави (включително България, за жалост), които често се престарават в опит да блеснат пред големите. Официално беше дадена формулировката - Украйна някой ден в НАТО, но не може да се дадат времеви рамки. 

Вместо да следва класическата английска поговорка "Просяците не избират" Зеленски реши да устрои сцена и започна да се жалва колко "абсурдно" е решението и че в момента западните партньори на Украйна се опитват да я използват като разменна монета при бъдещи преговори с Русия. С поведението си той обаче постигна обратен ефект. Според запознатите вътрешни лица американската делегация е била шокирана от поведението на украинския президент, а източноевропейски дипломат заяви, че "Зеленски този път стигна твърде далеч". Дори и славещият се като ангел-хранител на Киев британски военен министър Бен Уолъс скръцна със зъби, прозрачно намеквайки, че Украйна трябва по-често да казва "Благодаря!" на партньорите си. 

На следващия ден, за да успокоят видимо нацупения на снимките Зеленски, западните лидери се наредиха да му връчват 

утешителни награди

Казаха се красиви думи. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг увери, че основната цел на блока е да гарантира победата на Украйна като "демократична нация в Европа". Че без тази победа Европа няма да е в безопасност. Като част от стимула за тази победа бяха обещани нови доставки на оръжия, не само спорните американски касетъчни боеприпаси. Французите дават петдесет ракети с голям обсег "Скалп", германците се разхвърлят за пакет от 700 милиона евро (който ще включва бойни машини "Пума", нови системи "Пейтриът", още 25 танка "Леопард" и със снаряди за тях). Важното е производителите на оръжие да броят пачки, а Киев да продължава с контранастъплението си (няколкостотин метра за месец и половина), независимо колко украинци ще се върнат в цинкови ковчези по време на усилията. 

Тонът на присъстващите се отличаваше силно помежду им, но може да се каже, че за тях 

темата Украйна се изчерпва

и става досадна. Няма успех в контранастъплението на ВСУ, милиони евро на европейските данъкоплатци буквално горят в украинските степи, а на изборите, които все някога ще дойдат, в крайна сметка повече влияние упражнява хладилникът, а не телевизорът. 

Премиерът на Унгария Виктор Орбан очаквано за него най-силно изпъкна от общата линия: "Вместо да изпращаме оръжие на Украйна, трябва да постигнем мир. НАТО е отбранителен съюз, който не трябва да води военни действия на територии на чужди държави". 

Срещата във Вилнюс, ако не беше

турската намеса

щеше да завърши напълно постно. Реджеп Ердоган в последния момент спазари срещу какво да даде зелена светлина за влизането на Швеция в НАТО. Той получи пълното подчинение на Стокхолм по кюрдския въпрос, изтребители Ф-16 от Вашингтон и подобрено митническо споразумение от ЕС. Ако шведите не стъпят накриво и отново не изпепелят Корана публично, то ратификацията на членството им ще премине спокойно и Алиансът ще стане 32-членен, а Балтийско море почти изцяло (без Петербург и Калининград) вътрешно за него. Допълнително ходът на Ердоган създава толкова необходимата илюзия за засилване на единството в НАТО чрез поне временно намаляване на степента на напрежение както в американско-турските, така и в европейско-турските отношения.

Въпреки съпротивата на Париж и Берлин САЩ да въвлекат Алианса в споровете си с Китай в крайна сметка Байдън прокара линията си. Колективно беше осъдено китайско-руското партньорство. Страните от НАТО заявиха, че действията на Китай представляват заплаха за сигурността на държавите от блока и не отговарят на техните ценности. Така покълва 

антикитайска коалиция

на атлантическите сили в... тихоокеанския регион. Страните от блока едва ли ще участват пряко във военните действия - възможностите им са ограничени, но Европа е готова да приложи мерки за финансов и икономически натиск, както и да създаде максимални затруднения на Китай в търговията му с трети страни. 

Както се очакваше, Китай реагира моментално и гневно на навлизането на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион и предупреди, че всяко действие, което застрашава правата му, ще получи решителен отговор. 

Но най-точно, но и сдържано на случилото се във Вилнюс реагира МВнР на Русия: "Резултатите показват, че организацията окончателно се е върнала към схемите от Студената война." А ние ще добавим - не само в Западното полукълбо, но и в Източното.