Много добра работна среща!

Срещата на министър Сергей Игнатов с академиците и член-кореспондентите, на която според договорката отпреди две седмици трябваше да се обсъжда законопроектът за разтурване на БАН, завърши вчера със скандалното напускане на почти всички участници. По думите на някои от тях още в началото Игнатов заявил, че националната стратегия за наука не е работа на учените, тя е работа на държавата, а учените могат само да я обсъждат. Разговор за съдбата на БАН не се е състоял. Министърът започна да ни се кара, заявиха възмутени светилата на науката.
Министърът категорично не допусна журналистите в залата, както направи и преди две седмици на първата среща. Пред медиите тогава и по-късно в парламента той заяви, че няма непреодолими различия с академиците и се е разбрал добре с тях. В отговор БАН помести на сайта си изказванията на всички членове на акдемията на първата среща - до едно силно критични към замислените промени, с които в БАН остават само академиците и член-кореспондентите, а институтите ще се откриват и закриват от МС, ще се финансират от просветното министерство, директорите ще се назначават от министъра, той ще одобрява научните съвети, плановете и т.н.
В събота в сайта на МОМН е бил качен проект на стратегия за науката у нас, но в присъствието на останалите 7-8 души вчера е била обсъждана не тя, а някакъв друг вариант, каза чл.-кор. Чавдар Руменин, който си тръгна по-късно.
И вчера пишещите братя не бяха допуснати до срещата, която бе не за военните тайни на България, а за съдбата на БАН и за стратегията за развитие на науката, т.е. за бъдещето на страната. По тази причина за това, което се е разигравало в залата, можем да съдим само от изявленията на участниците, записани в коридора. 

Акад. Румен Скорчев, художник:

Това не е равнище за разговор. Игнатов е човек, който нищо не разбира. Ние правим жест, че идваме да говорим, да изкажем позиции. Но ние сме неравнопоставени с този човек. Той не е учен, той е един лектор в Нов български университет с евентуално бъдеще на учен. Не е ниво ние да слушаме него. И в най-мрачните години на тоталитаризма безпардонният Вълко Червенков не си е и помислял да не приеме председателя на БАН!
Министър Игнатов трябваше въз основа на тези препоръки, които миналия път му дадохме, да ги чуе, да ги възприеме, да оттегли закона и, когато обсъдим нещата, да започне да го прави. А не да го дава на един самбист да го внесе в НС, на случайно лице. Той ни обиди с това. В тази академия членове са били Елин Пелин, Александър Божинов, Илия Петров, Иван Ненов, Дечко Узунов, сега ние със Светлин Русев сме хора, които трябва да се съобразяваме с нивото на тези преди нас и да знаем дали ни е мястото да оставаме тук, защото това оставане би изложило не само нас, а достойнството на всички творци преди нас. 
Министърът казва, че който е срещу закона, е за запазване на статуквото. Това са глупости. Аз цял живот съм бил срещу статуквото. Той щял да управлява институтите. Той нищо не разбира от това. В неговия кабинет ли ще е центърът на институтите? Невъзможно. Той не е интелигентен човек, аз го казвам направо. Аз бих му предложил сега: Да ни арестуват и да заключат стаите на БАН. Това е най-лесният начин. Докато нашият председател акад. Съботинов говореше, той се облегна на стола и гледаше някъде встрани. Това е човек, който е далеч от науката. Може би, ако говорим за бокс или нещо подобно... Дори само това, че вътре останаха четирима, а той си говори все едно, че нищо не става, това е жалко.
 
Акад. Никола Съботинов, физик:

Това не беше диалог. Няма диалог. Дали ще има други срещи с министъра? Зависи от него. Ние искаме диалогът да бъде напълно открит. Искаме всички да знаят за какво става дума. Ние поканихме министър Игнатов миналата седмица да дойде на среща в БАН с участието на директорите на всички институти, няма отговор. Чакаме да ни отговори. Сега се спряхме пак на проблеми, свързани със закона. Но разговорът беше спорадичен, неорганизиран. Ако това е диалог... Академиците не са хора, с които може по този начин да се говори. Той не може да заповядва, да нарежда, няма такова нещо. Ние трябва да имаме един колегиален диалог, с виждане, с разбиране за развитието на науката. Министърът няма ясно виждане по отношение на оценката на академията. Аз не мога да допусна за БАН нещо, което цяла Европа го дава като пример за добра практика, тук да няма дори познание за това.

Чл.-кор. Дамян ДАМЯНОВ, хирург:

Защо напуснахме? Разговорът е безсмислен. Ние си говорим на различни езици. Директорите на институти, учените си говорят в една посока, той си настоява на неговото си, разговорът става безсмислен.

Акад. Христо НЕДЯЛКОВ, диригент:

Излязохме, защото той ни прави на маймуни. Пък ние не сме маймуни. 
 
Чл.-кор. Лозан СПАСОВ, физик:

Аз имам една лаборатория, в която има доценти на 35 години. Обвинението, че няма млади хора, които са истински учени и че им се спира развитието, не е вярно. И тези хора гладуват, защото не са дадени парите за заплатите ни. Като гладуват те, какво може изобщо да се говори. Постави се един елементарен въпрос: най-малкото поне да има нормална работа на академията. Има ли смисъл да говорим по-нататък за другите неща, ако това не е осигурено?

Акад. Иван ЮХНОВСКИ, химик:

Искахме да се обсъди актуалното състояние на академията в момента, защото тя е на умирачка. Към това нещо може би министърът скланя, но категорично не желае да допусне медиите вътре. Такова нещо не сме виждали - това е ХХI век, демокрация е, въпросите са от национална важност, искаме да има журналисти. Защо той отказва, не мога да го разбера. На инат? Изчерпва се смисълът да се провеждат срещи от този тип. Вместо да се обсъдят големите проблеми на БАН в момента, министърът иска академиците да стоят и да се занимават с недописана стратегия за научни изследвания. Черно на бяло стратегия не ни се представя, а някакви начертани графики на таблото. Това е. Как ще обсъждаме подобни схеми, това не е сериозно. Къде е сериозният анализ на науката, на икономиката, на реалните ни възможности за изследвания, на структурите, на оценяването? Министърът се държи като командир. Стоманени нотки в изказванията му: аз това ще реша, аз онова ще реша, аз съм домакинът, аз решавам. Напомнихме му, че и гостенинът за известно време е господар в къщата на домакина. Така е прието в света. Тук няма диалог, има наставления. Но не сме хората, на които те трябва да се дават.

Акад. Стефан ДОДУНЕКОВ, математик:

Аз съм човек с опазено достойноство досега, не бих се съгласил да говоря с човек, който пренебрегва една цяла общност от творци и учени. Вие, жуналистите, трябва да защитите престижа на българската наука!

Чл.-кор. Иван АНГЕЛОВ:

 Направих опит да обясня на министъра, че БАН не принадлежи на никоя партия, на никое, правителство, на никой министър, тя принадлежи на българския народ. А обществото може да научи за проблемите чрез медиите, които - виждате, че още очаквате пред вратите на залата. Игнатов обаче не иска, защото вие ще предадете това, което той казва и хората ще го научат. А то не е много приятно. Той иска ликвидиране на академията. А сега ни предлага някаква стратегия, да умуваме над нея. Представяте ли си - във вашия дом гори пожар, вие се мъчите да го ограничите, а той ни казва "Нека да говорим сега за стратегията..." Внесеният законопроект за БАН не може да бъде поправен между първо и второ четене. Предишната ни среща се оказа "разговор между глухи". Но те целенасочено от година съсипват БАН. Бюджетът на академията беше около 100 млн. лв., докараха го сега до 59 млн. И министър Игнатов пред парламента говори как академията сама ще се саморазгради. Какво очакват при такова целенасочено финансово задушаване?
 
Акад. Георги МАРКОВ, историк:

Игнатов изопачава думите на учените. Той иска да противопостави академиците на институтите, но това няма да стане. Ние му обяснихме, че не може чиновниците да правят стратегия за развитие на научните изследвания. Игнатов връща БАН към времето на комунизма, когато е отнета автономията на академията, по закона от 1947 г. тя е била подчинена на МС. Той иска да премахне автономията на академията, залъгва институтите, че ще станат автономни, щели да получават по-големи заплати и иска да ги подчини на себе си, да ги закрива и да ги разкрива, както си иска и да разполага с имуществото.
Жалко, защото до вчера той ни беше колега, а сега си въобразява, че като е станал министър, ще векува. Няма да векува, утре ще го срещна на улицата като бивш министър и ще го подмина. Такива бивши министри у нас има много - "паднали политици". Та той дори не прави разлика между духовенство и духовност, духовна култура - за духовността трябвало да се грижи църквата. Трябвало да дойдат за директори на нашите институти чужденци, които да научат нашите учени на европейска култура. Кой му внушава тия глупости? Директорите-чужденци щели да подобрят нашата наука! Ами че тя отдавна е европейска! Игнатов изобщо не е в час какво става в академията.

Акад. Антон ДОНЧЕВ:

Не се получава диалог. Не се дава отговор на въпросите, които се повдигат. Ние говорим сами със себе си. Той не ни чува. Въпросът не се изнася на нивото, което заслужава. Нещата не са чак толкова сложни. Първо, има състояние на БАН в момента. Дали управлението приема оценката за това, което е постигнала и постига БАН? Не само високата международна оценка. Да се погледнат фактите. Ние имаме три пъти и половина по-евтина научна продукция, отколкото в Европа, но не по-лоша. С 18% от научния потенциал на България, БАН дава 60 на сто от постиженията. Това най-напред трябва да се приеме от министъра. От това зависи отношението към академията. Оценката, която дава министерството, не отговаря на фактите и на състоянието на нещата. Второто нещо - внесен е закон. Какво прави той? Представете си едно семейство - бащата заслужил, пенсиониран, уважаван. Това са 100-ина академици и член-кореспонденти. А институтите, децата, отиват към министерството. Отделяш ги, те ползват имуществото, т.е. заедно с тях цялото имущество отива към министерството. С правото на създаване, на управление, назначаване на шефовете, закриване. Това не би могло да стане и не трябва да стане. Не би трябвало такъв закон да влезе в НС. А има едни 850 млн. лв. за научни изследвания, които България може да усвои. В сравнение с Румъния нуждата от науката на България е оценена два пъти по-високо. Но румънците не си позволяват да посегнат на финансирането на науката си. Т.е. имаме неразбиране от страна на министъра. Имаме и големия проблем с посегателството върху достйнството на учените. След влизането си в БАН аз се запознах с биографиите на български учени, тия биографии човек трябва да чете прав. Защото това са хора от изключително високо световно ниво. В оценките и мненията ние се разминаваме с министъра. Ние искаме да разговаряме, но не се получава. Този техен закон е правен от хора, които не познават БАН и науката.

Сергей Игнатов:
Е, как да не е станала срещата...?!

- Г-н министър, срещата май не стана?
- Как да не е станала срещата! Срещата стана в работен порядък, и то много добър. Обсъдихме сега и как да постъпим със закона. Осем човека останаха, а най-хубавото е, че и по стратегията имаше положителен разговор. Ето, с проф. Стефан Воденичаров ще направим работна група, да се види от четирите варианта на закон, внесени в НС, как ще процедираме, ще вземаме от всеки по нещо ли... Те от БАН са излъчили проф. Воденичаров, разбрахме се за работна група.
- Академиците твърдят, че вие сте се държал като командир вътре.
- Дори да ме нямаше, те пак щяха да твърдят същото. Защото това е целта да го кажат.
- А какво ви пречеше ние да влезем в залата и да присъстваме?
- Не че пречеше. Но едно е това, което е в Народното събрание, в комисия, когато се обсъжда някакъв закон и се вземат решения, там вие присъствате. А тук не се вземат решения, обсъждат се "драфтове", отделни текстове. Един ден те ще станат закон, който публично ще се обсъжда. Когато има журналисти, всички говорят по друг начин. Нещо е изпуснато, ще бъде вкарано.
- Но много малко хора останаха с вас.
- Е, тях ги интересува. Все едно една работна група остана. Другите, като чуят от колегите си, накрая, когато има текстове, ще се заинтересоват и тогава вече е друга системата.
- Ще се срещнете ли с директорите на институтите, които са засегнати от закона?
- Ще поканя сега и колеги от университетите. Ще се срещна с директорите, да. После ще има и обща среща.
- Вярно ли е, че сте предложили на институтите да дойдат директори чужденци?
- Не съм предложил, но в цял свят е така.
- Кой чужденец ще дойде с 300 евро заплата?
- Другото, което ме интересува, имаме ли проект в академията, който да включва и обучение на докторанти, свързан с друго финансиране?
- Г-н министър, десетки такива европейски проекти има в БАН!
- Защо трябваше самбист да внася проекта за БАН, правен във вашето министерство, според вашите думи?
- Защото инициативата е преди всичко на депутатите във внасянето на проекти. министерството не може да внася всички проекти.