Левицата иска базови заплати за изследователи и преподаватели

Държавата осигурява базови заплати на изследователите и преподавателите в публичните организации БАН, Селскостопанска академия и държавните висши училища с начален праг 2 минимални работни заплати. Базовото възнаграждение за асистент е 2 минимални работни заплати; за главен асистент - 3; за доцент и професор - съответно 4 и 5 минимални работни заплати. Тези предложения са внесли депутати от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ за второто четене на промените в Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ).
Допълнителното възнаграждение за степен "доктор" е една минимална работна заплата, а за "доктор на науките" - две. До 2020 г. публичните средства за наука нарастват с 0,2% от БВП годишно (като от този ръст 0,16% за са финансиране на институциите, а 0,04% - за проектно фанансиране), предлагат вносителите. Без тези стъпки не може да се изпълни ангажиментът на България пред ЕК до 2020 г. инвестициите ни за наука да достигнат 1,5% от БВП. Над стартовите базови заплати институтите и вузовете може да надграждат по-високи суми, ако имат средства за това. Срамно ниските заплати в науката, които са доста под средната за страната, са причина за застой и за бягство на младите от тази национално важна дейност, аргументират се депутатите. Никоя държава не поставя на такова ниско ниво научния труд и не разчита учените й да си докарват някакви пари единствено чрез проекти, диктувани от Еврокомисията. Освен това от проектите българските учени получават по-ниско заплащане от колегите си в другите страни заради ниския ни БВП. Он МОН казват, че щели да се борят ставките от проектите по програмата "Мария Кюри" да важат и за научните проекти в рамките на еврофондовете - това обаче едва ли ще бъде прието от Еврокомисията.
Проектът за промени в ЗННИ бе внесен от депутати от Патриотичния фронт и бе одобрен на първо четене в пленарната зала. В проекта на вносителите от ПФ е предвидено управителят на фонд "Научни изследвания" да се избира от Изпълнителния съвет, а не да се назначава пряко от министъра, както е сега. МОН до момента не е върнало във фонда парите, за които съдът доказа, че са източени през 2012 г. към частни фирми от приятелски кръг на тогавашния управител Христо Петров. Не е известно да са взети мерки и по наскоро приключилия одитен доклад на вътрешния контрол на МОН, който установи нови разхищения и административни нарушения от 2013 г. досега. Вместо мерки министър Тодор Танев лансира идеята фондът да се превърнел в агенция, а зам.-министърът Костадин Костадинов уточни, че агенцията щяла да е към Министерския съвет и щяла да обедини фонд "Научни изследвания" с иновационния фонд на икономическото министерство. Така първо всички нарушения за милиони очевидно ще потънат без последствия в небитието, а второ - превръщането на фонда в структура на МС ще засили още повече порочните политически назначения, особено при четворната коалиция, която е на власт и в която всяка от участващите партии ще пробутва във фонда свои кандидатури. В научните среди са наясно с тази перспектива и не одобряват трансформацията на фонда в агенция. От години учените предлагат вариант, който е изпробван успешно в доста европейски страни - подобни фондове за финансиране конкретно на научни проекти, подбирани чрез конкурс, съществуват като независими от изпълнителната власт организации, които се ръководят от учени или от специалисти по управление на науката, каквито в България просто няма. Затова фондът у нас де факто се управлява от хора като Христо Петров или настоящия управител Николай Христов, които до заемането на поста (пък и след това) нямат никакъв опит, знания и умения да ръководят науката. И са в конфликт с Изпълнителния съвет, който се състои от учени. Резултатите са известни на всички.       
Според левите депутати, вносители на поправките за второ четене, законът трябва да има по-широк обхват и да е за развитие на научните изследвания у нас изобщо, а принципите за институционално и за програмно финансиране на науката трябва да са разграничени ясно. Половината от средствата за институционалното финансиране следва да се насочват за развитието на фундаменталните и хуманитарните науки. Факт е, че управляващите в момента насочват идеите си предимно към проектното финансиране (пък и само то е уредено в закона в сегашния му вид), като са оставили на самотек финансирането на самите научни организации и на научната дейност във висшите училища. Според внесените от левицата промени управителят на фонда се заменя с изпълнителен директор, назначаван след конкурс. 
 
Патриотите предвиждат национални процедури за "професор и "доцент"

Друг закон обаче се оказа обект на атаки от всички парламентарни групи. Това е срамният Закон за развитие на академичния състав (ЗРАС), пробутан в НС през 2010 г. при първия кабинет "Борисов" в лицето на тогавашния министър Сергей Игнатов. Оттогава и до днес академичната общност настоява ЗРАС да бъде променен, понеже с липсата на всякакви изисквания за научен принос нанесе тежки щети на сектора и на имиджа на преподавателите. А професорите и доцентите се увеличиха с хиляди. До момента са внесени цели 5 проекта за промени в ЗРАС - още през декември 2014 г. свои варианти поотделно внесоха депутати от БСП, проф. Станислав Станилов ("Атака") и депутати от Реформаторския блок. Проектите на БСП и РБ съдържат само един текст за промени - че се удължава срокът, в който остават на длъжността си асистентите, които не са успели да защитят дисертация в последните 4 години. Проф. Станилов предложи обаче изменения по същество с въвеждане на минимални изисквания за приноси при получаването на академични титли. На 12 май т.г. в парламента бе внесен и един доста безпомощен проект на Министерския съвет за изменения в ЗРАС. За всички тези проекти ДУМА писа своевременно. До момента обаче нито един от тях не е допуснат до разглеждане дори в ресорната комисия в НС... В академичните среди иронично коментират, че промени вече не са нужни, понеже "куцо и сакато" стана доцент и професор и желаещите свършиха.
Последният засега проект за изменения и допълнения в ЗРАС е внесен в НС на 24 юни 2015 г. от група депутати от Патриотичния фронт начело с Милен Михов. Проектът на патриотите предвижда длъжностите асистент, доцент и професор да важат отново за цялата страна, както беше преди, а не само за конкретната научна организация. Съответно се променят и процедурите, като се извеждат на национално равнище. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) става основен организатор и осъществява административния контрол за процедурите, като си създава Постоянна комисия по развитието на академичния състав от 9 души. Тази комисия осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението на ЗРАС.
Вносителите предлагат членовете на научните журита, които оценяват кандидатите за научна степен или длъжност, да бъдат избирани от Национална листа на хабилитираните лица. Съответният институт или висше училище подава заявка до агенцията за акредитация (НАОА), а тя набира с обява желаещи учени да се включат в журито за конкретната процедура. Тези желаещи се регистрират на платформата на националната листа. От тях Комисията на НАОА за развитие на академичния състав подбира членовете на журито и ги предлага на съответното висше училище или институт, където е открита процедурата. Комисията предлага и външните членове на журито "на лотариен принцип". Когато получи списъка на одобрените членове на журито, висшето училище или научният институт съставят окончателния му състав в съответствие със своите правилници. Титулярите на научните длъжности се вписват в МОН, а преминаването на същата научна длъжност от един в друг вуз или институт може да става и без конкурс, предвиждат патриотите. Притежаващите степен "доктор на науките" имат предимство при заемането на научни длъжности. Засегнатите от действия или бездействие на съответния ръководител могат да обжалват процедурата пред АС на НАОА. А ако не се спазват решения на АС на НАОА, това се отразява при акредитацията на съответните звена. Всички актове на звената или на НАОА могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс.  
 Съответно на тези промени вносителите предлагат в преходните и заключителните разпоредби на проекта си промени и в Закона за висшето образование. В 11-членния състав на Акредитационния съвет се включват зам.-председател по развитието на академичния състав и зам.-председател по следакредитационния контрол. Сред другите членове са 6-има от вузовете и по един от БАН и ССА, както и двама представители на МОН. Постоянните комисии за висшето образование, за следакредитационния контрол и за развитието на академичния състав на НАОА се назначават с 3-годишен мандат от председателя на агенцията. 
Депутатите от ПФ не предлагат въвеждането на минимални научни изисквания, каквито са предвидени в проектите на проф. Станилов и на Министерския съвет, които запазват местното провеждане на процедурите за получаване на научна степен и за заемане на научна длъжност, валидна само за съответната организация.