Всеки успех е труден

Световната премиера на операта-мюзикъл от Христос Папагеоргиу "Калас и Онасис", посветена на 100-годишнината от рождението на оперната дива, се състоя на 21 юни във Варна. Спектакълът пресъздава живота на Мария Калас и Аристотел Онасис - две звезди с огромна слава и изпепеляващи съдби, чийто фатален сблъсък за първи път се представя на световната музикална сцена. Софийската премиера на творбата е на 13 декември от 19 ч. в зала 1 на НДК в рамките на Новогодишния музикален фестивал. В ролята на Мария Калас е сопраното Ева Перчемлиева, в ролята на Аристотел Онасис е баритонът от Кипър Мариос Андреу.

ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА-ТЪКАНОВА е родена на 19 юни 1981 г. в София. Завършила е СМУ "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас с три специалности - ударни инструменти, оперно пеене и теоретичен профил, и НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на доц. Иванка Нинова. Лауреат е на национални и международни конкурси. В репертоара й са главни роли в постановки в различни оперни театри, концертира на големи сцени у нас и в чужбина. Ева е перкусионистка и вокал на група "Булгара" и е сред създателите на група "Цинга манга фънк". Като певица и музикален аранжор участва в спектаклите на Камен Донев. Създател и съдружник е в Jeng studio. Преподавател е по оперно пеене в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София, като асистент на проф. д-р Иванка Нинова.


- Госпожо Перчемлиева, в "Калас и Онасис" пресъздавате образа на една велика жена, която светът познава като кралица на оперната сцена. Но не знае много за личния й живот, душевни терзания и цената, която като всеки творец от нейната величина е трябвало да плати. Вие върху какво поставихте акцента при изграждането на нейния образ?
- Всеки образ, в който влиза един артист, трябва да премине през него, да го преживее, защото само тогава става истински и въздейства. Ако просто имитираме, магията няма как да се случи. Влязох много надълбоко в опознаването на образа на Мария Калас, тъй като в личен план съм имала подобни преживявания - когато бях много млада, бях много обещаващ талант и искаха да ме пращат в Лондон да уча в академия на държавна издръжка, бях дете чудо. И когато човек е на 17 години и пее "Травиата" и "Царицата на нощта", това го кара да вярва и да мечтае за големите сцени. Но така се стече животът ми, че това не се случи, тоест, аз направих избор. Защото, както казахте, цената на високите постижения е огромна. И не всеки е готов да я плати, тя е много тежка и понякога трудна за преглъщане.
- По-късно имахте ли съмнения дали изборът е правилен?
- Да, имах много съмнения дали трябваше да избера да имам голямата кариера, където си най-добрият, най-горе, но винаги си сам, постоянно мразен и подложен на стрес, че трябва да поддържаш най-високото ниво. Защото в нашата професия пътят от "Осанна" до "Разпни го" е много кратък, независимо какво си постигнал до този момент. Имала съм години в депресия, когато съм се съмнявала, че съм взела правилното решение, а именно - да имам семейство, две прекрасни момичета, сега на 6 и 14 години, които ме правят безкрайно щастлива. Благодарение на този избор имам приятели, музиката, която създавам, и всичко останало, с което се занимавам.
Навлизането в личния свят на Мария Калас и преживяването на онова, което тя съзнателно е жертвала в името на кариерата, ме убедиха, че правилно съм поела по този път. Тази роля е нещо, което ми се прати в моя живот. Затова на хората много им въздейства това, което ние с Мариос пресъздаваме на сцената. За мен той е много истински и въздействащ всеки път, когато изпълняваме тази творба, дори и на репетиция.
- Световната премиера на "Калас и Онасис" се състоя на "Опера в Летния театър" във Варна. Вие сте играла и в два спектакъла в Тирана. Как публиката възприема музиката, която Христос Папагеоргиу създава?
- Намирам този прийом на писане на Христос за гениален. Аз съм човек, който се занимава с театър, работя с Камен Донев от 10 години, и знам, че за голямото въздействие на творбата изключително важна е емоционалната динамика. В този спектакъл е точно така - има забавни части, има мамбо танци, но мога да предупредя зрителите да си носят носни кърпички, защото от един момент до края се плаче. Аз съм в главната роля, но може да се каже, че задълбочено внимание е отдадено на образа на Онасис.
Христос успява да изкара човешкото и от двата образа, да покаже Онасис, който е безскрупулен, арогантен и прави каквото иска, също и като баща. Човек, който е напълно наясно, че това, което прави в живота си, някой ден ще се върне. Много е въздействащо.
В крайна сметка, човек трябва да може да преживява и тъгата, която е отдушник. Преживявайки тази история, всеки припознава някаква своя тъга, изплаква я и после е по-чист. Ако всичко стои и се таи вътре в нас, в един момент избива.
- Когато героите в дадено произведение са действителни личности, както е в случая с Калас и Онасис, по-трудно ли е превъплъщението?
- Това е огромно предизвикателство, има повече работа на мисълта и на душата, защото човек трябва да ги прекара през себе си. Аз не мога да бъда Мария Калас, не мога да я имитирам, но мога да намеря нейните черти, които откривам в себе си, и да ги покажа. Много е отговорно и човек трябва да бъде много внимателен и подготвен.
- Свирите на пиано от дете, завършила сте музикално училище с три специалности - ударни инструменти, оперно пеене и теоретичен профил, след това и Музикалната академия с оперно пеене. Всичко, което сте придобила като знания и умения, прилагате в разнообразни проекти.
- Имах няколко периода в живота, в които си казвах, че трябва да правя само едно и не бива да се разпилявам. Но дойде моментът, в който осъзнах, че съм щастлива единствено когато правя всичко, което обичам на 100%. Наистина трудно съчетавам ангажиментите във времето, но успявам и съм много удовлетворена и щастлива.
- Имате интересни изяви с групите "Булгара" и "Цинга манга фънк".
- "Цинга манга фънк" е забавно име, но зад него стои много сериозна музика. Миналата година излязоха албуми на двете групи. Вторият албум на "Цинга манга фънк" излезе само в рамките на една година след първия. Този проект е огромна част от мен като музикант и в него можете да откриете голяма част от моята цветна душевност.
- Това различно музициране какво Ви дава?
- Истината е, че не е толкова различно. Във всяко изкуство човек трябва да може да вижда нещата от всички страни. Когато се развива в различни стилове и изкуства, има много гледни точки и това го прави по-богат, по-лесно интерпретира идеите си и по-вярно се получава всичко. Да не забравяме, че аз имам класическо образование и на базата на цялата класика, която съм изсвирила и изпяла, другата музика я правя вече на съвсем друго ниво.
- Представяте и много песенни цикли. Изпълняването на камерна музика вероятно изисква още по-голяма прецизност и детайлно изпипване на всяка фраза.
- Така е, освен това изпълнявам много сложна музика. Записах почти всички вокални цикли на Иван Спасов в Националното радио с проф. д-р Галина Апостолова. Който познава неговата музика, знае, че тя е доста сложна за изпълнение, на Лазар Николов също. В момента завършвам в Музикалната академия моята докторантура, чиято тема е за Иван Спасов. Може би по този повод направих и записите, и концерти, много я обичам.
В камерната музика, особено в българската от ХХ век, изключително много се съчетават литературата и музиката. Обожавам поезията и литературата, тази равнопоставеност на музиката с текста и с историята, която се случва, за мен е огромно предизвикателство и удоволствие. Ако на голямата сцена имаш три часа, за да развиеш един оперен образ, в камерната музика имаш 3 или 4 минути. Малката форма е много трудна, човек трябва да може и да знае много, за да прави нещо малко.
- Какви книги четете, освен свързаните с музикалните произведения, които пресъздавате?
- Честно казано, когато човек е толкова зает, както съм аз през последните години, не му остава много време за странична литература, за удоволствие, освен през лятото на морето. Когато подготвям роля, отивам съвсем до началото. Трябва да се прочете произведението, по което е написано либретото, след това либретото, след това да се чете като актьор, за да може текстът да влезе в устата на певеца. За моите групи пиша и текстовете на песните, пиша и поезия, но това са нормални неща за всеки артист.
- Вашите дъщери имат ли интерес и занимават ли се с музика?
- Ние сме много артистично семейство, съпругът ми също е музикант, свири на саксофон, имаме студио, в което записваме музика и правим видеоклипове, и децата ни са пораснали около нас. Споменах, че работя с Камен Донев - там пея, играя, правя аранжименти, целият екип сме много близки. Малката ми дъщеря се роди на следващия ден след един спектакъл в "Арена Армеец", а пет дни след като ни изписаха от болницата бях на репетиция. С нея не съм имала традиционното майчинство, пътува с мен навсякъде, тя е много музикална, пее, но и смята добре. Голямата ми дъщеря е художничка, иска да става сценограф и това много ме радва, има страхотни идеи. Тази година влезе в Художествената гимназия. Каквото и да изберат децата ми, искам да са щастливи с това, което правят, за мен това е най-важното.
- Като стана дума за Камен Донев - на какво според Вас се дължи големият успех, който той години наред има сред публиката?
- На смелостта. Камен е изключително смел артист, има много, много силно развита интуиция за нещата. Той прави това, което му идва отвътре, и по някакъв начин то съвпада с вибрацията на много хора. Камен усеща, че нещо ще се получи, и смело се хвърля напред. За мен това е най-ценното, освен огромния му талант.
- Според постигнатото от Вас дотук, Вие сте един успешно осъществен човек и артист у нас. Имала ли сте трудности?
- Всеки успех е труден - дали си в България или в друга държава, за да бъдеш успешен човек, се изисква безкрайно много отдаденост, да посветиш цялото си време и внимание на това, което правиш, и, разбира се, да го обичаш. През годините отхвърлих от пътя си много неща, които изглеждаха примамливи, защото чаках да дойде това, което наистина желая да правя. Както знаете, не работя в никой оперен театър, защото ми е много трудно да вирея в тази среда. А и съм избрала да не правя компромиси.
- Какво Ви предстои в близко време?
- През последните седмици съм се отдала на класа, на който преподавам - асистент съм на проф. д-р Иванка Нинова в Консерваторията, правим коледни концерти и концерти с оркестър. През февруари завършвам моята докторантура, трябва да пиша научен труд, да го довършвам, да го защитавам. Имаме пътувания, бяхме в Брюксел на фестивал с "Цинга манга фънк", надявам се, че предстоят още такива събития. Предстоят още представления на "Калас и Онасис" в България и чужбина. Разбира се, имам и много задължения към семейството и децата.