Отзвук
Нищо, но от сърце
В отношенията ни с Русия Бойко Борисов бере плодовете от политиката и на бившия президент Росен Плевнелиев
/ брой: 104
Преди близо двадесет години, след като Стефан Софиянски стана служебен премиер, първото му посещение беше в Москва. Тогава основната тема на неговата визита отново бе вечният проблем - доставката и цената на природния газ. По това време, ранната пролет на 1997 г., ситуацията беше усложнена и от скандалите около българо-руското енергийно дружество "Топенерджи", които бяха в основата на падането на правителството на Жан Виденов. Така не бяха ми се карали, откакто съм бил ученик, призна Софиянски пред българските журналисти в самолета на връщане от Москва. Той визираше разговорите с покойния вече руски премиер Виктор Черномирдин.
Вината
За 20 години, общо взето, положението в българо-руските отношения не се е променило много. Такъв извод може да си направи човек от признанията на сегашния премиер Борисов. "Независимо от отношенията, винаги аз съм бил този, който е създавал напрежение. И винаги Путин ми е казвал: "Не съм аз виновен, ти си виновен", рече премиерът при завършилото му преждевременно посещение в Москва.
Борисов трябва да бъде поправен. Не той е виновен. Виновен е щатският сенатор - ястреб, Джон Маккейн, който, когато се печеше работата около "Южен поток", долетя спешно в София. Наби канчето (ако използваме войнишкия жаргон на Борисов) на тогавашния премиер Пламен Орешарски и България скоропостижно се отказа от участие в проекта, докато Ес не разреши. После при Борисов правителството официално отказа проекта. Сега със зъби и нокти драпаме отново да се закачим за него, след като тръбата зави към Турция, а проектът вече се именува "Турски поток". Но както се казваше един руски филм, "Москва не вярва на сълзи".
В сряда, след срещата си с Владимир Путин, Борисов обяви, че Русия няма против да се направи връзка по сушата между строящия се "Турски поток" и България, чрез която да се захранва газовият хъб "Балкан". "Тръбата" завива към нас, толкоз. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче веднага охлади българските страсти. Русия и България проявяват интерес към развитие на проекта "Турски поток" в посока България, но при преговорите между руския президент Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов не са постигнати конкретни договорености, заяви той. Песков подчерта, че България проявява интерес, но материализирането на този интерес на практика зависи от редица причини. Не е възможно той да се реализира, ако няма определени гаранции от страна на ЕК и на самата България, имайки предвид досегашния ни опит, добави Песков.
Трагедия
Една от най-големите трагедии на българските политици е способността им да приемат желаното за действително. Така се получи и в конкретния случай. За пореден път отидохме с голяма кошница в Русия и за пореден тя остана празна. По предварителна информация премиерът трябваше да постави темата за намаляване на цената на руския газ у нас с цел да подготви преки разговори между "Газпром" и "Булгаргаз" в тази посока, след като преди дни Европейската комисия обяви, че се е споразумяла с руския концерн - да започне той да продава суровината си в Югоизточна Европа на конкурентни цени, за да избегне многомилиардна глоба за нарушаване на европейските антимонополни правила на конкуренцията.
Това даваше шанс на "Булгаргаз" да претендира за намаляване на тарифите на руския монополист за българския пазар и то в момент, в който цената на суровината се покачва заради поскъпващия на световните пазари суров петрол. Разговорът за газовите цени сега обаче остава по-скоро пожелание, отколкото реалност, защото "Булгаргаз" и Министерството на енергетиката изчакват да бъде публикувано пълното решение на Брюксел по казуса с нарушените европейски антимонополни правила от страна на "Газпром". Чак след това се очаква българската страна да набележи конкретни искания към "Газпром".
Не бе трудно да се прогнозира, че желанието на София за отклонение на "Турски поток" към България няма да бъде прието, защото "Газпром" и турското правителство вече подписаха споразумение за сухопътния участък на втората тръба на "Турски поток". Близо една трета от подводното трасе вече е изградено и тръбата е достигнала до турското икономическо пространство. Отделно руският концерн е подписал с турската държавна газова компания "Боташ" споразумение с основните условия и параметри на наземния маршрут, според руското издание "Ведомости". Така Москва държи в напрежение България и Гърция до коя от двете граници ще стига трасето и коя от двете държави ще стане транзитьор на руското синьо гориво.
А целта на Борисов бе България да не бъде просто транзитьор на синьото гориво, а да е търговец на суровината и така да добие по-значима роля на европейския енергиен пазар. От изявлението на Песков става ясно че руският президент Путин не е поел ангажимент за докарване на сухопътното трасе на "Турски поток" до българо-турската граница, с което да се гарантират 15,75 млрд. куб. м за хъба.
От посещението на Борисов и министрите се очакваше много повече конкретика. За съжаление, както разбираме, не е имало срещи между българските министри и руските им колеги и изобщо не са били обсъждани конкретни проблеми. Нищо конкретно не е договорено.
В делегацията на Борисов бяха включени вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на културата Боил Банов. Явно се е провалила и подготвяната срежа между енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на "Газпром" Алексей Милер.
Остана без отговор и въпросът дали в разговорите с Путин е била обсъждана зеещата от години дупка в стокооборота между двете държави. Русия има тотален превес на вноса у нас, докато българският износ там, макар и да расте, не може да навакса огромното отрицателно търговско салдо, за което съществен принос имат и енергийните доставки. Темата за развитието на българската търговия в Русия от години се дебатира по време на официални визити и от различни български правителства, но досега винаги безуспешно. Да не говорим, че тя тотално пострада и от наложените санкции на Русия.
Обобщение
И ако трябва да се обобщят резултатите от височайшото посещение в Русия, би трябвало да кажем - нищо, но от сърце. Вероятно това е причината, поради която премиерът Бойко Борисов съкрати визитата си и се прибра скоропостижно в София. Добре, че поне фанфарите на Евгений Бакърджиев този път ги нямаше.
Не е изключено в рамките на това лято премиерът отново до отскочи до Русия. Този път формалният повод ще бъде Световното първенство по футбол, и съчетавайки полезното с приятното отново да се види с Путин. Той обаче трябва да е наясно, че ще продължава да бере плодовете на политиката на своите правителства и на назначения от него бивш президент - недоразумението Росен Плевнелиев, който бе на път да ни вкара във война с Русия, и направи всичко възможно да влоши българо-руските отношения до краен предел.