Искам картечница!
/ брой: 271
Голяма част от населението съм забелязал никой за нищо не го пита, а всички глупави въпроси кой знае защо ги задават все на мен. Звънят ми по телефона от някаква агенция и ме питат кой трябвало да бъде избран за Мъж на годината. Много интересно как успяват да ми позвънят по телефона, след като отдавна е изключен за неплатени сметки. Но звънят наистина, казват, че Мъжът на годината ще бъде награден със сабя. Естествено, предлагам да бъда награден аз. И питам от своя страна: а не може ли картечница? Лека, макар. Казват, че не било можело и ме питат още какъв ми е единният граждански номер. Правели били списък на всички онези, които искат да бъдат наградени с леки картечници.
Спирам да разговарям с агенцията и отивам в сладкарницата, където обикновено си пия питието и, не щеш ли, ми цъфва някакъв и иска да ми продаде бормашина. Бормашина не искам, искам лека картечница и онзи веднага съгласен и е готов да ми я достави на изплащане. Само, вика, не почвай да я използваш веднага, изчакай да се отдалеча, щото като те гледам какъв си късоглед... Предлага ми и бронежилетка, такава една шарена, много шик. Бронежилетката плащам кеш, подарък за жена ми. Щото тя като хвърля чинии по мене, те много често рикошират и се връщат към нея. И на никакви въпроси на социологически агенции не отговарям. Колко пъти са ме питали - аз: ни дума, ни вопъл, ни стон, както е писано в литературата. Щото те, социолозите, кажеш им едно, пък те почват да обясняват какво си искал да кажеш! Затова мълча. Просто седя си в сладкарницата и си пийвам питие, за което не знам точно какво е, но за такова ми стигат парите. И съм доволен...