Вторият център на Съединението

Димо Димов

Става дума за онази светла част от българската история, в която се съединяват изкуствено създадените след Освобождението 1878 г. две български държави - Княжество България и Източна Румелия. Така възниква нашата обединена държава. Известен факт е, че за осъществяване на националния идеал за възстановяване на българската държавност се работи и от двете страни. И непременно трябва по достойнство да оценим работата на строителите на българската държава.
Сред научните среди и в обществото се е наложило схващането, че това е роля преди всичко на Източна Румелия и на създадения там Български таен централен революционен комитет със седалище в Пловдив. Но нещата не стоят точно така. Ако княжеството по някакви причини се откажело от това обединение, единна България не би могла да се осъществи. Двете страни са еднакво отговорни за осъществяване на революционното дело, известно ни днес като Съединението. Самите задачи и обстоятелствата наложили да се формират не един, а два центъра на дейност,както в Пловдив, така и в Княжество България, с център Шуменския военен лагер във вековната дъбова кория край с. Мараш, на десетина километра от града.
След Освобождението 1878 г. съгласно решенията на Берлинския конгрес България е безмилостно разпокъсана на части, подарени на съседните държави. В противовест на това решение зрее идеята за съединение между двете напълно еднородни страни. Основната задача на младото българско княжество е подготовката за война - война не за заграбване на чужди територии, а за освобождение на останалото отново под чужда власт българско население. Лозунгът е един:

"Свобода на брата-роб!"

На това е посветен целия войскови живот, както и ежегодните летни военни маневри с бойни стрелби, които за пореден път се провеждат през август 1885 г. във въпросния Шуменски военен лагер. Доколко тези маневри са значими, показателен е фактът, че в тях от гарнизоните в Североизточна България участват около 6000 редовни и запасни войници и командири; те се наблюдават лично от главнокомандващия княз Александър I Батенберг. Заедно с него в лагера са министър-председателят Петко Каравелов, военният министър ген. Кантакузин и др. Да наблюдават маневрите са пристигнали чуждестранни военни аташета и кореспонденти, които проявяват изключителен интерес към тези маневри и искат лично да се убедят в духа на българския войник при евентуален военен слъсък на Балканите. Маневрите по лична оценка на княза преминават "бляскаво".
По време на маневрите на 23 и 30 август (ст.ст.) княз Александър приема в лагерната си палатка на таен разговор две делегации, пратеници на БТЦРК в Пловдив. В състава на първата делегация са Димитър Сяров, Димитър Куртев и Манол Лазаров. Във втората - майор Сава Муткуров и Димитър Ризов. Те информират княза, че съединението на Източна Румелия с Княжество България е в напреднала, крайна фаза и се

очаква с нетърпение от целия български народ

Но за изпълнение на делото са необходими взаимно съгласувани действия между радетелите за съединението от двете страни - от Източна Румелия и от княжеството. Този жизнено важен въпрос се решава не другаде, а на тези срещи в шуменския военен лагер. И двете делегации искат от княза три неща: той да оглави Съединението, от страна на княжеството да осигури военна защита в случай на турско военно нападение и при извършване на съединението да се обяви за княз на двете Българии. Самото обсъждане на тези въпроси в княжеската палатка, решенията и действията по тяхното изпълнение правят шуменския военен лагер втори център на Съединението. Без него, без тези мерки от страна на княжеството Съединението не е можело да се състои. Обсъжда се още и това, че западните сили нямат никакво намерение да подкрепят Съединението, че Русия си има свои планове. На този етап тя не е против обединението, но е против начело на новата държава да е Батенберг. Външният министър на Русия само няколко дни преди това предупреждава княза, че ще му бъде търсена лична отговорност, ако той направи нещо подобно. Главно поради тези причини княз Батенберг се колебае да приеме поставените искания, още повече, че и министър-председателят Петко Каравелов не е на негова страна, тъй като смятал, че съединението, макар и необходимо, е далечна работа. Явно рискът от страна на княза да приеме предложенията е бил голям и е имал основание да откаже, но не го прави. След обстойните, макар и мъчителни разговори между него и двете делегации, става ясно, че съединението е назрял и необходим процес, който ще се осъществи много скоро и че ако народната подкрепа е необходима на княза, за да застане на престола на Съединена България, то князът е необходим на народа

за осъществяване на самото Съединение

Интересите на двете страни взаимно се допълват и подкрепят. Князът преодолява колебанията си, естествено не без личен интерес, и както на първата, така и на втората делегация тържествено заявява: "С риск на престола си и  живота си, аз прегръщам святото дело... При първото известие за сваляне на правителството и провъзгласяване на Съединението, аз начело на войската си ще мина Балкана и ще взема браздите на управлението в ръцете си... Вземете мерки да не се пролива кръв, защото в противен случай ще се компрометираме пред европейския съвет и ще се попречи на делото, а най-много пазете турското население, с което ще турим султана в невъзможност да извърши нещо против".
По-нататък събитията се развиват главоломно. Най-напред князът спира уволнението на участвалите в маневрите запасни войници и командири, с готовност за отпор срещу евентуално турско нападание. Изключително важно действие, което пловдивските революционери с нетърпение чакат. По този повод майор Данаил Николаев пише в спомените си: "На връщане от Шумен майор Муткуров от Габрово ми дава депеша със следната смисъл, че маневрите в Шумен са свършили, обаче свиканите запасни войници не са разпуснати. Това за мене беше един решителен признак, че се държат войскови части в пълен състав за евентуалните събития, които има да стават в Източна Румелия. На 25 август 1885 г. получих писмо в Хисаря, с което ми съобщават, че в щаба на милицията се е получил поверителен пакет за мене с указание за предстоящите маневри. Щом получих това известие, веднага се отправих за Пловдив, отворих пакета, в който намерех нареждането до мене, като командующ отряда, да дам заповед до всички войскови части да бъдат

готови по местата си

съгласно плана за маневрите, начален ден за почването, на които се фиксираше датата 6 септември 1885 г.".
Така под ръководството на майор Данаил Николаев вместо на маневри, южнобългарската войска застава начело на Съединениетно. Ето колко важни са били решенията и действията в шуменския военен лагер като втори, макар и по време, краткодействащ  център на Съединението.
Само след три дни, на 9 септември, княз Батенберг, съпроводен от 2-ри конен шуменски полк с командир ротмистър Георги Людсканов, влиза в Пловдив като княз на двете Българии. След това полкът се разставя за охрана на българо-турската граница. С това 2-ри конен шуменски полк има честта да бъде първа военна защита на обединената ни родина.
За осъществяване на съединението на България на 6 септември 1885 г. еднакво решаваща ролята имат и двата центъра  - в Пловдив, където е БТЦРК, и в шуменския военен лагер, където е князът, с който се съгласуват действият с двете пловдивски делегации. България изправя снага и започва да играе първостепенна роля на Балканите, пример за което е блестящата й победа в Сръбско-българската война. Съдържанието на работата по осъществяване на Съединението изисква шуменският военен лагер да се превърне в национален обект, а национално честване на събитието да се провежда както в Пловдив, така и в Шумен.