Поезия
Стихове от Давид Овадия
/ брой: 22
Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
***
Историята пише се със кръв...
Аз мислех, че е туй изтрита фраза.
Но плаках аз, задъхан от омраза,
но падаха другарите убити,
но плискаше ме топла кръв в очите...
Повярвах аз във тези прости думи,
когато срещу вражите куршуми
вървяхме не за слава, не за злато -
когато ни разстрелваха, когато
историята пишехме със кръв.
***
Помня, вдигаше прах побелелият вятър
по смълчаните улици, пусти съвсем.
Беше пролет, тревожна и страшна, когато
ние отивахме да умрем.
Помня, газехме тежко и с мъка в нивята
(с упоителен мирис на млад чернозем!)
Бе студено, беззвездно небето, когато
ние отивахме да умрем.
Помня, крачехме дълго, безкрай през полята,
все така, все така, цяла нощ без да спрем.
Бяхме пълни с предчувствия мрачни, когато
ние отивахме да умрем.
О, завидна съдба! Да творим, да работим,
безвъзвратно отхвърлили всеки ярем!
И врага победили, да видим живота,
за който отивахме да умрем.
***
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!