На фокус
След пика на пандемията болничните пак се увеличават
Жените по-често са в отпуск по болест, но дневно вземат с 3,75 лв. по-малко от мъжете
/ брой: 80
Аида Паникян
Близо 50 млн. лв. повече за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са изплатени от държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2022 г. спрямо предходната година. През миналата година са изплатени малко над 847 млн. лв., докато през 2021 г. общата сума е била 798 млн. лв. (увеличение 6,21%), сочат данните на НОИ. Увеличават се болничните листове, платени от ДОО - от 2 346 099 през годината на пика на КОВИД-19 на 2 573 209 през 2022 г., когато почти всички противоепидемични мерки отпаднаха или изобщо не се спазваха. По данни на НСИ през годината наетите на трудов и служебен договор са били 2 195 533 души, което означава, че средно по 8-9 дни на всеки работник и служител се падат болнични.
И нещо любопитно: макар броят на болничните и изплатената по тях сума да нарастват,
намаляват платените работни дни
в неработоспособност. Най-вероятното обяснение е, че болничните са за по-кратко време и обхващат по-малко работни дни. Затова и средната изплатена сума на един болничен намалява с 10 лв. за година - от 340 на 330 лв. Въпреки това, според статистиката и през миналата, и през по-миналата година един работещ е боледувал средно по 2,5 пъти. При мъжете това се случва малко по-рядко - 2,3 пъти, но при жените е 2,7 пъти, като най-вероятно на тях се налага по-често да са в болнични и заради гледане на близък. Въпреки това, среднодневната сума на болничен за един мъж е 47,45 лв., а за една жена - 43,70 лв.
У нас през миналата година болничните листове с най-голяма средна продължителност в календарни дни са свързани със заплахата от аборт или преждевременно раждане. Следват диагнозите, свързани с Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб, на лумбо-сакралния плексус. Не на последно място са диагнозите, свързани с КОВИД-19, както и различни инфекции на горните дихателни пътища, пневмонии и пр. Напоследък рядко се споменава, че всъщност
голяма част от болничните са заради стреса
на работното място. Преди галопа на инфлацията от КНСБ бяха пресметнали, че около половината отсъствия по болест се дължат на прегряването на работното място, от което бизнесът губи над 140 млн. лв.
Кой в Европа взема най-много болнични?
Според Mitrefinch - компания за управление на работната сила, България е на първо място по брой дни на човек в отпуск по болест - 22 дни в годината, което на практика е цял работен месец. От 30-те европейски държави, в които е проведено проучването за 2021 г., най-малко болнични са ползвани в Швейцария и Швеция - по 2,4 работни дни. На второ място са германците със средно 18,3 работни в болнични, в средата на класацията са румънците и французите с по 8 дни, надолу в класацията са гърците с близо 5 дни. В разгара на пандемията от КОВИД-19 и до края на март т.г. германските лекари например имаха право да предоставят отпуск по болест на пациенти по телефона. Вече работниците трябва да ходят на лекар по старомодния начина, макар да остава възможността за вземане на болничен чрез видеообаждане, като се очаква да бъде намален броят на болничните.
Според анализаторите високите нива на отсъствия на служителите може да се дължат на
лошо здраве поради нездравословен начин на живот
както и на негативна работна среда. Като други причини се изтъкват лични проблеми или проблеми с финансовото благополучие, както и загриженост за нещо на работа, което предпочитат да избегнат. От Mitrefinch са категорични, че всичко това са проблеми, с които трябва работодателите да се справят и да ги предотвратят в бъдеще. Но, както е известно, у нас повечето работодатели продължават да смятат споменатите проблеми за измислени от работника, за да кръшне и да се облагодетелства с обезщетението за временно неработоспособност.
Болни заради работата?
Проучване на Европейската агенция за безопасни условия на труд (EU-OSHA) от 2022 г. показа, че повече от четирима от 10 работници (44%) казват, че работният им стрес се е увеличил в резултат на пандемията. Почти половината от анкетираните (46%) казват, че са изложени на сериозен натиск във времето или претоварване с работа. Почти всеки трети съобщава за поне един здравословен проблем (обща умора, главоболие, напрежение в очите, мускулни проблеми или болка). Докато 57% от анкетираните естонци твърдят, че има добри мерки за защита на здравето на работниците на работното им място, то в България на това мнение са 43% от запитаните. На въпрос дали през последните 12 месеца са изпитвали здравословни проблеми, причинени или влошени от работата, всеки трети анкетиран българин отговаря, че чувства обща умора, 39% страдат от главоболие и напрежение в очите, всеки четвърти се оплаква от костни, ставни или мускулни проблеми или болка, 19% казват, че изпитват стрес и тревожност, а 18% са преживели инфекция, в това число и КОВИД-19.