Лекарство? Тц!
/ брой: 5
Аида Паникян
Липсата на едно или друго лекарство в аптеката вече се превърна във всекидневие за българина (стр.2). Причини - колкото щеш.
В последните два работни дни на 2022 г. от МЗ обявиха, че са доставени допълнителни количества от някои от жизненоважните медикаменти за респираторни заболявания (най-вече за деца), за диабет и прочее, информираха и за наличности по складовете и проблемът изглеждаше като да е решен поне за 2-3 седмици. Ала в първите два работни дни на 2023 г. болните изпаднаха в паника, защото лекарствата им - същите ония доставени, ги няма по аптеките.
Ами... това ако не е черна магия, здраве му кажи!
Или ни лъжат за доставките и складовите наличности, или те са обидно малки количества, или по пътя от склада до аптеката лекарствата се... "изпаряват" и не стигат до нуждаещите се, или се очаква обичайното за началото на годината увеличение на цените. Нито съседките ми, нито колежките ми, нито на майка ми приятелките се интересуват от световната криза и недъгавото българско законодателство.
Едната си иска препарата за внучето, защото то точно сега не може да диша, а няма как да каже на детето: "Стискай зъби и не дишай 2-3 или 4 седмици, докато здравните ни власти се натуткат и намерим инхалационния препарат".
Другата си иска антибиотика в момента, а не след месец, когато доставките щели да бъдат регулирани, но тя няма да се нуждае от антибиотик.
Третата си иска лекарството за кръвно, защото без него ще направи инсулт или инфаркт. И естествено, ще утежни болничната система.
И точно тук очевидно е един от възловите отговори на въпроса защо има толкова много лежащи в болница - защото не стигат лекарствата, за да се проведе предписаното от лекаря адекватно домашно лечение.
Едва ли някой с кръвно 190/100 или с 38 градуса температура или посинялото без въздух дете се впечатлява от министерския призив "да не се спекулира с недостига на конкретни лекарствени продукти и да не се всява паника сред населението". Не! И едва ли някой ще се съобрази с апела да не се презапасява.
Да, недостигът на лекарства е по целия свят. За дефицит на антибиотици САЩ алармират от късната есен, а Американската администрация по храните и лекарствата поддържа подробен списък. Е, някой (не журналист, а представител на здравните власти) просто трябва да го отвори и да си припомни старата поговорка за мечката, която щом играе у съседите, ще заиграе и у нас. А ние си имаме поне три големи завода за лекарства! Без да се броят новите български производители. Едва преди няколко дни министърът се сети, че може да активира българските производители на антибиотици и антихипертензивни медикаменти.
От години се говори за паралелния износ и той най-често е набеждаван за недостига на лекарства. Но не се прави нищо за облекчаване на паралелния внос. А той може да реши много проблеми.
Оправданието, че проблемът с недостига на лекарства е в европейски мащаб, също не може да ни изненада, нито да успокои болните хора.
От началото на есента се говори, че е необходимо "да се пристъпи и към законодателна инициатива за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина" и да бъде променена формулата, по която временно се ограничава износът на лекарства. Три-четири месеца не бяха ли достатъчни за промяната? Колко закона бяха променени за това време? Обяснителният режим в контекста на "отскоро сме тука, за малко сме тука" също не е оправдание. Болните и нуждаещите се от лекарства, за да живеят, няма да извинят бездействието.