Колосален труд за българския музикален театър
/ брой: 266
Да, определението ми не е пресилено. Дори само видът и обемът респектират. Цели 760 страници, формат ин куарто (210-280), да не говорим за съдържанието. То е огромно! Един наистина египетски труд, при това сътворен от малък екип от петима научни сътрудници от Института по изкуствознание при БАН.
Този труд е всъщност четвъртият, последен том от мащабна поредица, дело на изследователската група "Музикален театър" при БАН, подкрепен финансово от фондовете "Култура" и "13 века България". След първия том (1995), решен като "Речник на репертоара на българския музикален театър", неуморният екип Розалия Бикс, Румяна Каракостова, Анелия Янева, а малко по-късно - Меглена Ценова и Емилия Жунич, ни представи две забележителни, също обемисти изследвания: "Театри, трупи и постановки" (2005) и "Постановчици - диригенти, режисьори, хореографи, сценографи и хормайстори" (2008). Всичко това за 120-годишен период от нашата културна история, от началото на музикално-сценичните изкуства у нас - от 1890 до 2010 г. Културният читател може да си представи какво означава това. Да се събере всяка постановка на опера, оперета, балет, мюзикъл от столицата до Троян или Малко Търново, да се представи всичко: авторски екип, премиери, дати, постановчиците, реализирали представленията, биографиите на всички творци, в т.ч. и на чуждестранните, да се изложи в хронологически ред историята на институтите. Всичко това до третия том. А четвъртият? Той е най-внушителният. Не знам дали в друга културна страна на Европа има подобно издание. Виждал съм руски, немски, италиански и румънски, но бяха твърде скромни и еднотомни. Една наистина прекалено смела идея на екипа и на неговата вдъхновителна и първа ръководителка, незабравимата оперна критичка и изследователка Розалия Бикс (1933-2013). Може да се съжалява, че тя не дочака отпечатването на този труд, венец на голямото й творчество, издание, за щастие вече осъществено и отпечатано на високо равнище от изд. "Гея Либрис", София, с помощта на националните фондове "Култура" и "13 века България".
Това е първи и бих казал, доста успешен опит за обзорно, мащабно изследване на публикациите (рецензии, отзиви, хроники, интервюта) за опера, балет, оперета и мюзикъл на наша сцена за споменатия 120-годишен период. Справочният апарат е наистина огромен и е солидна база за бъдещи изследвания по различни теми. Включен е и огромен брой - десетки хиляди, статии от печата, от специализирания, та до всекидневния. При това не само от столичния. Освен това чрез около 600 авторски текстове от тези публикации можем да се запознаем с различни спектакли и творци, да видим например как е била поставена една или друга опера, един балет или мюзикъл, как е била приета, какъв успех е имала. Така са анализирани близо 160 заглавия, реализирани в столицата и в страната. Като за целта са подбрани главно значими постановки, оставили следа в развитието на българското музикално сценично изкуство. Авторските коментари и обобщения на Р. Бикс (за операта), Р. Каракостова (за оперетата и мюзикъла) и А. Янева (за балета) умело оформят тази огромна панорама.
Като чета и препрочитам, виждам какъв богат, невероятен музикално-сценичен живот е събран в този приносен за българската култура и духовност академичен труд. И си мисля колко лесно е да се руши и колко трудно се гради. Само за няколко десетилетия след петвековното робство България създава своя опера на европейско равнище и изпреварва редица други, живели свободно, страни. А сега, след тези нелепи, разрушителни реформи, дали ще стигнем онова, което постигнахме до 1989 г.?