Поезия
Иван Гранитски на 70
/ брой: 2
ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и зам. главен редактор на в. "Пулс", зам. главен редактор на в. "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Черно и бяло", директор на ИК "Христо Ботев", генерален директор на БНТ. Създател е на изд. "Захарий Стоянов", главен редактор на сп. "Везни", директор на изд. "Гео Милев" и председател на Международната фондация "Гео Милев". Автор е на над 45 книги - поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература. Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на БАН. Носител е на престижни национални литературни награди. Член е на УС на СБП и на УС на Агенция "София-прес". Депутат в 45-ото Народно събрание.
Отражения
1.
Пазвата зелена на тревата
мами пътника да се отпусне
в обятията нежни на тъгата
която идещата нощ предвкусва
И да спи тъй дълго дълго
че забравил горест и съблазни
като съсъд да се изпълни
със сънища благообразни
И след век да се събуди
в свят напълно непознат
и дълго дълго да се чуди
на неописуемия кръговрат
2.
Духът извайва формите менливи
той ражда източниците на вярата
Сила и светлина се сливат
и колебливите сърца прогарят
Тлее светкавицата на живота
и в мъртвата материя дори
както във вулкана спящ самотен
лавата кипи клокочи ври
С велико непомерно постоянство
безкрайните предели одухотворява
И необятните космически пространства
запалва със духовна лава
15.XI.2023
3.
В тъмницата мрачнееща на яростта
заключен е навеки духа на злия
Буйства и беснее той като фурия
в ледения дом на Смъртта
И навярно цели хилядолетия
ще го мъчат вътрешните демони
Живя като зловещо междуметие
между мъртъвците непогребани
Душата си погуби безвъзвратно
Божията светлина погасна
Присъда неотменима и всевластна
го запокити в бездни необятни
16.XI.2023 г.
4.
Човешката душа ни учи Платон
е колесница теглена от вихрогони
Първият блести като сияйно злато
вторият от черна страст е гонен
Белият жребец я тегли към небето
черният влече към тъмни страсти
Мъдрият колесничар успява двете
начала да впрегне и напасне
Душата на орфика е щастлива
защото хармонията е открила
Теглят колесницата сивили
и пътят към звездите се открива
18.XI.2023 г.
5.
Свръхсмисъла да разсъждаваш
напомня уединяване в пустиня
Усамотяващото Слово просветлява
и буди сърцето ти изстинало
Взрян в душата си безсмъртна
чудиш се живял ли си разумно
Суетата на деня отхвърля
потъване в магията на думите
А само там живее истината
и вярата душата окрилява
В пустинята безмълвно се разлиства
сърцето ти и оживява
27.XI.2023
6.
Духът на бездната сурово пророкува
нужно е пределното смирение
ако искаш душата си да излекуваш
и да постигнеш истинско прозрение
Само смирението страха преодолява
от раздялата с плътта и страстите
Духът на бездната ти повелява
отказ от уютността на яслите
в които светския живот примамва
душите горделиви и себелюбиви
А истинската светлина на Храма
озарява само братолюбивия
27.XI.2023 г.
7.
Изваяни от бронз и мрамор
стоите скръбни и печални
и гледате прииждащите варвари
които с кълчене церемониално
рушат вековната ни памет
Гаврят се с духовните светини
и вярват че историята няма
да запомни техните руини
Рушете поругавайте но знайте
колелото на историята се върти
Ден до пладне подлостта ще трае
Възмездие сурово ще ви връхлети
8.
Лети соколът във небето
свободен волен и могъщ
крилата му прозирно светят
с безкрая той е единосъщ
Наблюдава зорко той земята
и вижда божиите твари
как пъплят плахо из тревата
и нежно милно разговарят
Соколът чувства се закрилник
страж по Божия повеля
криле във небесата извисил е
устремен към звездните предели
20.XII.2023