Ще успее ли ЕС да реформира Турция по свой образ и подобие?

Залисани във "втвърдяването на тона" към Македония, който последва доклада за напредъка на ЕК преди седмици, размяна на писма между официални власти в двете страни или гостуването на комисар Фюле по този повод в София, ние сякаш забравихме, че не сме сами на Балканите. Някак приехме за повече от нормално добрите думи за Черна гора в същия доклад, препоръките към другите кандидат-членки от региона, които по принцип подкрепяме в стремежа им да станат част от европейското семейство, и не дадохме гласност на доклада за Турция. А той наистина е горчив и с някак с по-остър тон, отколкото е било през последните 10 години. Период, с който Турция се гордее и който ознаменува не само проспериращ период от икономическтото развитие на страната, но и възходящо дългогодишно управление на премиера Ердоган. Но, както казват турски медии, "ЕС за първи път се фокусира върху празната част на чашата".
Картината, разбира се, не е елементарна и едва ли кредитът на доверие, който ЕС даде на Турция и правителството на Ердоган, е започнал да намалява толкова бързо, че да се говори за спад или залез. Но една е картината до 2005 г. и доста по-различна след това. В началото Турция направи редица промени в конституцията си с цел хармонизация на своето законодателство с европейското, правната й система търсеше пътища към европейски критерии, а въпросът за Кипър бе в рамките на поставените условия. Когато обаче се стигна до повишаване статуса на гръцкото кипърско правителство през 2004 г., последвалия референдум по инициатива на ООН за обединение, в който гърците гласуваха "против", турците - "за" и се наложи кипърското председателство, което е до края на тази година, нещата за Турция се обърнаха назад.

Снимка БГНЕС
До сблъсъци между демонстранти и полиция се стигна в Деня на републиката, когато на площад "Улус" се бяха събрали 50 хил. души, за да отбележат 89-ата годишнина от основаването на турската република

Всяко правителство в ЕС направи своите забележки и критерии към турската демокрация в този доклад за напредъка и такива думи не могат да се чуят по ред причини на друго място. Обикновено причините са политически или икономически, но винаги са били завоалирани. Още през 2005 г. ЕС постави допълнителни условия на Турция и тогава Ердоган заяви, че те могат да са част от системата, без да са членове. При срещата си с канцлера Меркел той вече твърди, че ЕС ще загуби, ако не приеме Турция, постави срок до 2023 г. и дори си позволи да сподели, че Турция всъщност вече е в ЕС със своите около 6-7 млн. емигранти, и то с джамиите и забрадките им. В самата Турция вече се говори за връщане на смъртното наказание, което според него се иска от цялото турско общество, а това все пак е европейско изискване за доказано демократично развитие и европейска цивилизация. Турските коментатори са на мнение, че този ход на Ердоган е свързан с кюрдския въпрос, който виси като дамоклев меч над всяко турско управление, и чрез такъв акт се търси нов баланс в ситуацията. Особено при наличието на продължаваща вече 50 дни гладна стачка в турски затвори, която се прави от кюрди и може да взриви обществеността не само в страната, а и в чужбина, ако се стигне до нещастен изход.
В такъв момент да се изпробва търпението на ЕС с думи като "Турция иска да види нови стъпки от страна на ЕС, когато Ирландия поеме председателството на 1.01.2013 г., и че за 100-годишнината от обявяването на Турция за република през 2023 г. тя трябва да е член на общността", говори за самочувствие, самоувереност, което стара Европа трудно би преглътнала, независимо от кризата. Може и да стане Ердоган президент тогава, каквато амбиция той не крие, но ако някой от гладуващите в затворите кюрди премине в по-добрия свят, тогава улиците на градовете ще се залеят с протестиращи, активността на кюрдите ще се разпростре във всички сфери на живота, а ЕС ще постави още по-ясно въпроса за правата на човека и съмнителното ниво на демокрацията в Турция.  След като е спечелил властта с повече от 50% и има подкрепата на по-голяма част от населението, Ердоган е в състояние да реши и този проблем, но фокусирането му към президентските избори, размяната на реплики с прзидента Гюл относно темите на деня, явно говорят за други приоритети. Според турски политически анализатори Гюл е наясно с критичната ситуация по кюрдския въпрос и зачестилата активност на ПКК през последните месеци, но няма харизмата и властта на Ердоган, за да се намеси. Ердоган търси подкрепата на националистите в бъдещите президентски избори и затова си позволява такива изявления и ангажименти.
На 7 ноември управляващата партия в Турция внесе в парламента спорен проект за реформиране на институциите, който трябва да промени настоящата парламентарна система в истински президентски режим. Кюрдските представители и в парламента ще поддържат тезата за автономно правителство, дори и при парламентарна система. Турското общество е напрегнато, защото конфликтите са ежедневие, противоречията се задълбочават, а медиите споменават проблема с "двуглавото управление" във връзка с различните становища на президентството и правителството по важни въпроси. Като например честването на Деня на републиката, забранено от правителството и  събрало на площад "Улус" в Анкара повече от 50 хил. души, които преди това са поднесли цветя на мемориала на Ататюрк и така са изразили почитта си към бащата на турската република, загърбил наследството на Османската империя и дал воля за европеизиране на светска Турция.
Дали предлаганата за изграждане "група за толератност" в парламента ще предотврати назряващи конфликти, не е ясно. Но е ясно, че и на външния фронт има тест за авторитета на Ердоган и той се нарича Сирия. Амбицията да наложи модел за управление на променящия се арабски свят, като съвместява ислямската религия със светска власт, пряката намеса в събитията в Сирия, но и страхът, че това може да предизвика регионален конфликт, поставят Ердоган в "разкрачена позициция". Още повече, че водните струи, с които силите за сигурност разпръскваха протестиращата светска опозиция в Анкара, само подкрепят предположенията за ислямисткия завой на премиера и подхранват опозиционните настроения. Още повече, че турската икономика се забавя, а ПКК извършва своите най-яростни атаки, каквито не е имало от 90-те години. На този етап липсва подкрепа за Ердоган от Вашингтон по отношение на военна намеса в Сирия, докато задържането в Анкара на самолет от Москва за Дамаск няма как да не вгорчи отношенията Русия - Турция. Независимо от добрите търговско-туристически отношения. Засега Путин отлага посещението си в Анкара, а вече, след като минаха изборите в САЩ, ще се търсят сигналите на Вашингтон. Някои предричат активни действия към Иран и едва ли не война, но дали Ердоган е готов за такива стъпки? Независимо от амбиции и роля в региона. Независимо от съществуването на кюрдско самоуправление на сирийска територия и съществуването на Иракски Кюрдистан. Все по-често се задава въпросът дали Ердоган е надценил своите възможности и по този начин въвлича страната си в амбициозни проекти, които не са й по силите, или просто вътрешните опоненти набират сили, за да върнат светското излъчване на страната, което всъщност е и европейският път.
Преговорите на Турция с ЕС са трудни, ние ги подкрепяме, без да говорим много по въпроса, но от самите турци зависи дали ще реформират и хармонизират страната си на политическо и техническо ниво. Някои събития и изказвания просто подсказват, че пътят няма да е кратък, независимо от поставените срокове на Ердоган, но на Балканите сме търпеливи.