"Сълзите на Газа" в руслото на арабската пролет

Събитията в арабските страни насочиха вниманието на целия свят към Близкия изток, но в същото време някак странно сякаш се загърби десетилетния конфликт Израел-Палестина. 45 години израелска окупация на Западния бряг май нямат край. Опитът на Палестина да получи признание от ООН като независима самостоятелна държава на този етап не получи развитие и остана само решението на ЮНЕСКО, което навява на мисълта, че геополитическите играчи за пореден път са оставили решението на времето. А времето сега е в посока търсене на изход от кризата в ЕС, уточняване на позиции във връзка с лявата вълна в Стария континент, промените в Арабския регион и кръвопролитията в Сирия, ядрените амбиции на Иран и всички събития, по които водещите страни трудно постигат компромис, а интересите им невинаги са прозрачни. В тази ситуация прави впечатление спокойното и внимателно премерено поведение на Израел, което навежда на мисълта, че не се предвижда активиране на преговорния процес.
Смяташе се, че Израел наблюдава с безпокойство случващото се в арабските страни и че запазва някакъв неутралитет относно събитията в Сирия. Все пак бащата на Асад години наред осигуряваше спокойствие поне на тази граница на Израел и смяната на режима в Сирия би предизвикала най-малкото сътресение на статуквото, което предполага известни притеснения за Тел Авив.
Сирия обаче е основен съюзник на Иран, има твърдата му подкрепа, а Израел е обявен за основен враг на държавата на аятоласите. Ядрен Иран е заплаха за Израел, както и за богатия на петрол регион, защо не и за Запада като цяло. Иран е голяма страна с древна история, сериозни постижения в редица области, да не говорим за нефтените й запаси, но се управлява от фанатици и не крие намерението си да унищожи Израел. Илюзорно е да се мисли, че Израел не следи с повишено внимание всичко, случващо се в региона, както и ситуацията в палестинските територии.
В последно време

диалогът Израел-Палестина се води чрез писма.

Официално Израел твърди, че искрено иска да постигне мир с палестинците и дори настоящият десен премиер Натаняху прие формулировката "две държави за два народа" и наскоро изпрати писмо-предложение до Махмуд Абас за възобновяване на мирните преговори, но без условия и да се водят на собствена територия. ООП е отхвърлила предложението, докато Израел не прекрати разширяването на еврейските селища на Западния бряг на р. Йордан и в Източен Ерусалим, а също и докато Тел Авив не се съгласи за създаването на палестинска държава в рамките на границите, определени преди войната от 1967 година.
В същото време броят на еврейските заселници расте и израелското правителство легализира собствеността им, ако не е била разрешена. Независимо че преди 9 години, когато Израел прие мирния план за Близкия изток, Ерусалим пое ангажимент да премахне всички селища след 2001 година.
Всъщност и Абас, и Нетаняху трябваше да убедят сънародниците си за компромиси като този, че милионите палестински бежанци не могат да се върнат по родните места и че Израел няма как да не загуби част от Западния бряг, но това са непопулярни компромиси и посредници за тях е трудно да се намерят. Мирният процес е блокиран, липсва даже вярата и готовността в настоящия момент за неговото ново стартиране, а писмото до Абас с предложения за подновяване на мирните преговори не дава отговори на централни въпроси, не отговаря на ключови проблеми. Докато питанията на Абас до израелското правителство от 17 април имат за цел да изяснят позициите на Израел относно принципите на двудържавното решение, основаващо се на границите от 1967 г., спирането на заселничеството, освобождаването на палестинските затворници и други.
Тези дни в Палестина е обявена от 300 затворици безсрочна пълна гладна стачка и се очаква присъединяването на още 1600 палестински затворници, част от които са с опасност за живота в процеса на гладуване. Тези затворници са въдворени в затвор с административно решение, без съдебна власт. Пълната отговорност за тях, както и за случващото се в окупираните територии носи правителството на Израел, твърдят палестинците.
А какво се случва на техните територии, може да се види от филма на режисьорка от Норвегия "Сълзите на Газа", където войната от 2008/2009 г. е показана чрез думите и сълзите на палестинските деца, които са родени сред стрелби, загубили са родители, братя и сестри, близки и приятели, живеят сред руини и молят за чаша вода, но всички искат да учат, търсят учебниците си сред развалините и се уповават на Бога, за да са полезни в бъдеще на сънародниците си.
Акциите и подкрепата, която се търси за палестинските затворници, сигурно има за цел да привлече общественото внимание извън страната отново към нерешените въпроси на палестинската автономия. Израел упорито внушава, че палестинската съпротива е уморена и че палестинците са свикнали с мисълта за окупацията като постоянно явление.
Демократичен проспериращ Израел има позиция на готовност за

постигане на мир с палестинците

Просперираща икономически държава, като държава с активна международна търговия и с постижения във всички области и отрасли, Израел се развива като нормална демократична страна, но издигна стена, за да не виждат гражданите й проблемите с палестинците, да даде сигурност на хората и да спрат нападенията, които според Тел Авив се дължат на палестинците.
Обвинения в неспазване на споразумения и норми има и от страна на палестинците. Насилието и стрелбите не спират, но в крайна сметка страдат децата, хората, а условията, при които живеят палестинците, са отчайващи. Войната е грозна и зловеща. Сриват се дори сгради, които са изградени с помощта на страни от Европейския съюз и дори финансирани със средства отвъд океана. Европа не от вчера помага финансово на палестинците и по редица програми, за да се изградят административни сгради, училища, болници, пътища. Да се припомня 64-ата годишнина от катастрофата "Накба" и да се призовава за солидарност с гладуващите палестински затворници е и начин за обединяване на самите палестинци. Истината обаче е, че в самите палестински територии има неприкрито неразбирателство по редица въпроси между привържениците на "Хамас" и "Фатах", които са гръбнакът на десетилетните борби за обособяване на независима Палестина.

Остава търпение и вяра

Израел определено разчита на Абас, за да се поддържа официално някакъв диалог и казва, че той е в основата на демократичното развитие, но в същото време не пропуска да обяви, че той не е в състояние да контролира и взима самостоятелни решения.
Въпросът е дали ще се промени ситуацията в близко бъдеще, дали ефективна международна помощ ще стимулира нов тласък за преговори и изход от застоя, дали в настоящия момент това ще бъде приоритет на играчите в региона.
Инициативите на палестинците са в правилна посока, но ако се разраства ролята на организациите, заети с "хуманитарните въпроси на окупацията", тя може и да даде друга визия за изход на младите, които не искат нищо друго, освен да живеят нормално, спокойно и да се движат без проблеми, да имат работа и добро образование.
Нима това не е желанието и на "възмутените" в Европа? Може би европейските принципи за намиране на решения чрез диалог и взаимни компромиси може да се приложи и към т.нар. палестински проблем. Кога ще му дойде времето и по какъв начин ще се реши на този етап не е ясно. Декларации за мирно решение има и от двете страни. Остава търпението и вярата.