Кризата затруднява работата на краеведите и родоведите

"Автори, които изследват конкретен род и земята, на която са живели хората от него, дават принос към националния фонд от исторически генеалогични знания. Не е лека професията на генеалога, независимо дали изследва роден край, селищна или гражданска история, защото той трябва да изгради своя труд върху документи. Гражданският историк върви някак си по глобалните събития. При родоведските изследвания са важни и конкретните данни, които показват социалния климат, антропологията и др." Това каза в Добрич доц. д-р Антоанета Запрянова, председател на Българската генеалогична федерация и главен редактор на списание "Родознание". Федерацията има клубове в областните градове. "Имахме в села и по-малки градове, но клубовете си отиват с ръководителите си, което е тъжно", отбелязва Запрянова.
"Основният "сборен" пункт на организацията е списание "Родознание", което излиза два пъти в годината. То отива при всички клубове и обратната връзка е с изпращане на информации и статии. Най-новата рубрика е "Преглед" - за събития по места. Трудно се издава такова списание", казва още Запрянова. Имало интерес от българи, живеещи в чужбина, но почти не се изследват родове, защото излизало скъпо.
И при краеведите картината не е по-добра, казва доц. Александър Ковачев, председател на Съюза на краеведите в България. Организацията има дружества в областните градове, но не във всички. Според него действащите краеведи са около 500, а още около 3000 души се занимават с тази дейност. "Организираме национална годишна конференция, но на все повече наши членове им е трудно да пътуват. Затова ще направим интернет страница на съюза", добави той.
Двамата бяха в Добрич за тържеството за 80-годишнината на Атанас Пеев, председател на местното краеведско дружество.