Един доклад и един народ в сянката на терора

Целият ни живот и държавна политика вече се оценява през призмата на зловещия атентат в Бургас. Всичко е преди атентата и след атентата. Дори прословутият доклад на ЕК за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред, който дълго опъваше нервите на управляващи и опозиция и беше повод за предварително "подгряване", както с основателни очаквания за критика във всички посоки, така и със зле прикрито напрежение в управляващите, остана в сянката на атентата. Дори се чуха становища, че моментът за искане на вот на недоверие на правителството във връзка с този безпрецедентно критичен доклад и удължаването на мониторинга на ЕК над България е крайно неподходящ. Именно на фона на зловещия терористичен акт.
Преди доклада премиерът ни побърза да отиде в Брюксел и явно на място да уточни подробности, за да няма изненади с последващо политическо напрежение не в полза на управляващите. И друг път се е случвало, и не в това е въпросът. Не е въпросът и във факта, че становищата по този доклад, който е за период от 5 години и обхваща не само времето на управление на настоящата власт, са коренно противоположни. От "сваляне на доверието от това правителство", през "пропилени шансове" и "подкопаване фундамента на българската демокрация", та до "културата на прехода е виновна за несвършените реформи", каквото и да значи това.
В правилата на политическата игра е

управляващите да неглижират критиките

и да омаловажават конкретните факти, посочени в доклада. Нарушаването на независимостта на съдебната власт и неспособността да се зачита разделението на властите като констатация в доклада дразни така властта, че тя си позволява дори да казва, че критиката е неоснователна и несправедлива. Въпросът е дали изтръпналият ни след терористичния акт народ разбра какво има всъщност в този доклад, каква е ползата от него и дали "всички са маскари" е останало в миналото. Защото е всеизвестен факт, че обществото ни не вярва на институциите, че рейтингът на Народното събрание е по-нисък от когато и да било, а доверието в съдебната власт е такова, че се обяснява с махане на ръка.
Дали се разбира разделението на властите като основа на демократичните процеси и че липсата му най-често води до концентриране на власт в ръцете на една личност или група, не е ясно. Но е ясно, че обществото ни е убедено, че има възможност без притеснение да се нарушава независимостта на съдебната власт и че "прозрачност" и "обективност" са изпразнени от съдържание думи. Тъжното в тази ситуация е, че гражданите очакват Брюксел да реши тези проблеми, че те вярват повече на Брюксел и дори да не разбират какво точно пише в доклада са убедени, че у нас няма как нещо да се промени в тази насока, ако не го наложат от Брюксел.
В случая няма значение, че поради скандалните "битки", най-вече лични, между президент и премиер Румъния получи забележки в дух, че се отдалечава обезпокоително от демокрацията. Властта у нас реши, че механизмът за сътрудничество и проверка може да се ползва с пиар цел, а не като стимул за реформи, и акцентира върху т.нар. обективност на доклада. А после се потопи в тоталното объркване около ужаса в Бургас.
Този път и

медиите не успяха много да помогнат

въпреки старанието си. За всички беше нещо ново, но дали е неочаквано, вече трудно може да се твърди. Само дебатите във връзка с вота открехнаха завесата и се даде възможност на опозицията, без т.нар. сини, да обясни, че според доклада изпълнителната власт е обезличила законодателната, че всъщност тя управлява задкулисно съдебната система, че препоръките са обезсърчително подробни, с имена, и засягат широк кръг нерешени въпроси, които хората познават и от личен опит.
Но дали гражданите се убедиха, че докладът е важен не само за политиците, а и за тях самите, защото те са тези, които трябва да принудят изпълнителната власт да решава проблемите в областта на правосъдието и вътрешния ред съгласно европейските норми? Дали повярваха, че са в състояние да не позволяват да се вършат онези безобразия, които обричат страната на застой? Защото един от основните изводи в този доклад е именно, че напредъкът на страната досега се дължи най-вече на натиск от вън, от Брюксел. Или както каза посланикът на Франция в София Н.П. Филип Отие в интервю за нашата преса: "Бих пожелал на българите да вярват в себе си и да са решени да действат, да не се примиряват с поведение, което е неприемливо, и да не приемат безнаказаността. Когато те ясно поискат да бъдат наказани корумпираните, тогава и съдебната система ще го направи, а и самата система ще бъде силна. Да се борят за едно работещо правосъдие."
В тази връзка може спокойно да се прогнозира, че партия, която успее да пренесе на политическата арена това, което вече искат гражданите, особено младите, активни повече в социалната мрежа, ще се поздрави с успех на следващите избори. Защото

духът на промяната

няма начин да не се понесе над страната, особено след този неизяснен все още терористичен акт. Но не ЕС ще е този, който ще реализира реформите и не защото си има достатъчно проблеми в момента. Просто не са такива правилата, а в ЕС има правила и ценности.
В Брюксел никой не иска да се притеснява от връщане назад в страните от Източна Европа. След Гърция, сега и Унгария, и Румъния нарушават демократични норми и изисквания на ЕС. И това предизвиква негативни реакции сред лидерите на съюза, както и по-различни настроения сред европейците като цяло.
Наясно сме, че разполагаме с повече от година, за да си отговорим дали искаме работеща правова държава и кой може да го направи. Разполагаме с това време и да решим кой ще ни убеди, че е в състояние да се справи с организираната престъпност, без да нарушава независимостта на съдебната власт. Този път потупване по рамото не се очертава, защото и в Европа са усетили недоверието на гражданите по отношение развитието на страната и функционирането на политическата класа.
Прекалено дълго време общественият интерес е оставян на заден план и се считаше, че просперитет за държава и общество може да се получи само чрез

индивидуални апетити и егоизъм

За да се възстанови доверието на гражданите, трябва да се обърне внимание на общия интерес, а самите граждани трябва да го отстояват. Днес да се счита, че при тази ситуация в страната всеки сам ще може да се пребори за себе си и да не се обръща внимание на общия интерес, значи държавата ни да се устреми назад и всякакви демократични процеси да се стопират.
Дори и да не е казано пряко в доклада, от препоръките е видно, че за изход от ситуацията на криза, за изход от незадоволителното състояние на вътрешния ред трябва да се припомни, че пазарът не се саморегулира и че липсата на регулация води до финансова криза. Но тези процеси стават под ръководството на компетентни експерти, а гражданите се наситиха на кадрови решения в стил "калинка". Именно анализи на доклада с лице към гражданите биха осигурили подкрепата им за реформите, които не се случиха, но са необходими за достойно място в Брюксел. Или както каза Елжбиета Биенковска, втори мандат министър на регионалното развитие в Полша, при гостуването й тези дни в България: "Ние просто работихме, постигнахме резултатите с много работа, не пиар, а само работа. Ние сме голяма страна, но стояхме встрани, защото сме нови в ЕС и сме от Източна Европа, но този път ни позволи да постигнем нашите резултати." Затова и тях кризата ги подмина, а народът е мотивиран да издържи догонването на водещите в ЕС. Г-жа Биенковска не пропусна да спомене за общи усилия, в т.ч. някои дейности на премиер и министър на външните работи. Съпоставката е излишна. Особено ако наистина се окаже, че терористичният акт е направен "нескопосано", а Европа прояви сдържаност по отношение на някои внушения и отстои правото си на собствено мнение. Нещо, с което не можем да се похвалим, независимо че претендираме за балансираност в този нов и труден свят.
Ред е на гражданите у нас да направят оценките си и да отговорят на въпроса каква държава желаят, защото правителството не получи с този доклад награда за добре свършена работа. За капак сега трябва да доказва дали е в състояние да даде сигурност на гражданите и гостите си. За Шенген изобщо не става въпрос. Става въпрос за нас.


Управляващите се изсипаха на летището в Бургас, но вместо да си правят пиар, е по-добре да се погрижат за сигурността на гражданите и гостите на държавата ни
Снимка БГНЕС