ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТКРИ ТАЙНАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

За граф Сен Жермен пее в предсмъртната си ария Старата графиня от операта на Чайковски "Дама Пика". Той е наистина легендарна личност, подобна на Казанова и граф Калиостро. Наричат го Човекът, който искаше да победи Смъртта.
Всъщност истинското му име не е уточнено от историците. Тясно свързан с франкмасонството и тайните общества във Франция и цяла Европа, той става извънредно популярен особено в аристократичните среди, общува с най-известните личности на епохата - благородници, монарси, артисти, музиканти, писатели, учени. По това време, въпреки напредъка на науката, интересът към алхимията и магнетизма все още процъфтява. Човечеството не може да се раздели с вековната си мечта: да открие тайната на безсмъртието, на вечния живот. И според писанията от онова време граф Сен Жермен успява да направи това. За него свидетели говорят и пишат, че е живял на различни места в Стария континент повече от два века и че възрастта му е била непроменяема - винаги бил на 45 години! Никой не го познавал на друга възраст!
Този тайнствен персонаж с родови корени от Трансилвания (като граф Дракула) непрекъснато възбуждал любопитството на своите съвременници. За него се споменава в едно писмо от 1743 г. на англичанина Оръс Уолпъл, който твърди, че този герой е арестуван като якобински шпионин в служба на Франция срещу Великобритания. Факт, който говори, че след като е бил якобинец, значи е изповядвал идеите на монархизма и католицизма.
През 1748 г. граф Сен Жермен е приет във френския кралски двор. Влиза по един мистериозен за аристократите тогава начин в антуража на Луи XV, става протеже на всесилната мадам Дьо Помпадур, метресата и съветничката на краля, бива натоварен от престола с различни мисии. Благодарение на своята дипломатичност, интелигентност и ясновидски способности, той получава огромна популярност и е много ценен във френското висше общество. За заслугите си към короната при сложни дипломатически мисии получава земи и няколко замъка по течението на Лоара. Става един от най-ефикасно действащите шпиони на Луи XV, но скоро си спечелва силен враг в лицето на херцог Шоазьой, който му завижда и чрез интрига успява да го отстрани от двора.
Така Сен Жермен напуска Париж и започва да странства из цяла Европа. Първо отива в Англия, в Лондон и Единбург, после в Италия, през Германия и Полша стига до Петербург. Там през 1762 г. участва в заговора по детронирането на цар Петър Втори и помага на младата Екатерина Втора, известна като Велика, да заеме руския престол. 
Скоро напуска Русия и се заема с дипломатическа мисия в Хага, Холандия. По същото време работи и за Франция като преговаря в Лондон за мирен съюз с Париж. Не след дълго, през 1874 г.,    се връща в любимата си френска столица и става първи кралски военен съветник на Луи XVI. После обикаля с шпионски задачи из Италия, Испания, стига чак до далечна Индия, връща се в Европа, този път в Германия. Там е приет в двора на принц Карл Хесе-Касел.
Така този изумителен герой обикаля почти всички дворове на Европа, и както говорят писма, дневници, хроники и други писмени свидетелства от епохата, Сен Жермен познава всички известни личности от своето време, а с някои от тях е и близък. Участва в много войни, в няколко революции, посещава три континента. Изявява се като човек с огромна култура, способен да удиви и най-образования си и най-умен събеседник...
Друго интересно свидетелство за знаменития граф ни предлага и великият любовник и авантюрист Джакомо Казанова, оставил ни своите забележителни "Мемоари" - едно не само интересно, но и ценно четиво за ХVттт век. Ето как определя той граф Сен Жермен:
"Този човек бе наистина едно уникално явление, едно чудо, винаги готов да удиви и изненада света около него. Беше учен, лингвист, даровит музикант, рисуваше талантливо, познаваше химията и биологията, като мъж беше представителен, елегантен, привличаше неудържимо жените..."
Това пише Казанова през 1757 г. в Париж, след като се запознава и за известно време общува с графа. Друг съвременник, Жан Овертон Фюле, пише през 1760 г. в "Брюкселски вестник", че графът е знаел, макар и в различна степен, цели 14 езика: френски, немски, английски, латински, италиански, испански, холандски, руски, португалски, латински и дори арабски, китайски, старогръцки и санскритски! По това време рисувал интензивно и бил така ценен и търсен, че едва успявал да изпълни всички поръчки за портрети от аристокрацията и богатата буржоазия.
В спомените си мадам Дьо Адемар пише:
"Изумяваше всички с невероятните си познания в областта на медицината, биологията, химията, точните науки, владеенето на гръцки и латински. Хората се питаха и се чудеха откъде се е появил така от нищото този невероятен мъж, къде е роден, какъв е произходът му? Но той не даваше никакъв отговор на тези въпроси. Не знаехме дори малкото му име и точната му възраст. Изглеждаше много години на около четиридесет и дълго след това не остаря! Хората стигнаха до заключението, че е безсмъртен, че е пил някакъв еликсир на младостта и безсмъртието, който го предпазваше от болестите и старостта. Никога не боледуваше..."
Дори великият философ Волтер, известен със своята недоверчивост, остава смутен след запознанството си със Сен Жермен. И той пише същото:
"Този човек знае всичко и никога няма да умре!"
Един ден, било е през 1760 г., на мадам Дьо Помпадур гостува възрастната графиня Георг от Виена. Когато вижда там Сен Жермен, между тях започва следният разговор:
- Извинете господин графе, преди 50 години, през 1710 година, се запознах с един господин, на когото приличате поразително. Казваше се също като вас - Сен Жермен. Това сигурно е бил вашият баща, нали?
- Не, графиньо, моят баща почина отдавна. Това бях аз!
- Невъзможно! - възкликнала старата дама. - Но това беше преди половин век!
- Да, това бях аз, уважаема графиньо. Бях във Виена за първи път през 1697 година. А през 1710 се срещнахме на един бал с вас. Вече съм стар, госпожо!
- Но това означава, че сте на много повече от 100 години!
- Не е изключено, мила госпожо! - усмихнал се графът. 
Това можем да прочетем в спомените на Изабел Купър Окли от Лондон.
Нещо повече: в края на ХтХ век английският журналист Албърт Вандъм пише в спомените си:
"Сен Жермен е още жив, живее сам, без семейство, твърде охолно пръска парите си, никой не знае откъде идва богатството му. Притежава енциклопедически знания за всички народи и епохи, владее дузина езици, в това чисто и древни. Предполага се, че е алхимик и че е открил формулата на безсмъртния живот.
Великият Казанова също е твърдял, че Сен Жермен притежава тайна алхимична лаборатория и знае необходимата му химическа формула, която, за съжаление, остава в тайна след неговото изчезване от света".
Според нови изследвания се смята, че въпросният Сен Жермен е по-малкият син на унгарския принц Франц Леополд Ракоци и на принцеса Шарлота Амалия Хесе-Ванфрид, които са сключили брак през 1694 г. и са имали две момчета, взети за заложници в австрийски плен. По-големият по-късно става принц на Трансилвания, а вторият започва да скита из Европа като мистик, алхимик, шпионин, дипломат, художник, музикант. Самият той създава тази легенда около себе си, че е открил формулата за добиване на злато и за безсмъртния живот.
Историците твърдят, че безсмъртният Сен Жермен все пак е починал през 1784 г. в немската провинция Шлезвиг-Холщайн. Но са запазени сведения, че е бил в Париж през 1789, 1821 и дори през 1870. Масон и алхимик, познавач на тайните и мистериите, той е описан и в "Забранените мемоари" на друг един прочут авантюрист - граф Балзамо Калиостро, като инициатор на "свободното масонство", като "кавалер-рицар на светлините", като "илюминист" и "тамплиер"...