Близо половината българи са в риск от бедност
За година са здравните услуги са поскъпнали с 10,2%, а за лекарства даваме с 18% повече
/ брой: 137
Аида ПАНИКЯН
Почти 45% от хората у нас живеят в риск от бедност и не могат да си позволят нормална храна. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Малката потребителска кошница е "пораснала" с 20 лева за една година - от 90 на 109 лв. отчита от КНСБ и поясняват, че издръжката за живот е нараснала с близо 11%.
За месечната издръжка на човек, който живее сам и работи са необходими 1402,25 лв. (нето).За тричленно семейство с дете до 14 г. и двама работещи родители са необходими 2524,05 лв. Димитров поясни, че с0,6% е нараснал необходимият за издръжката на живота доход на тримесечна база и с 10,6% на годишна. Само за храна са необходими 557,38 лв. за сам човек, който работи. Това е над 1/3 (39,8%) от общия разход.
От синдиката отчитат намаление на цените на някои храни, сред които са яйцата (6,5% на тримесечна база), но на годишна база те са поскъпнали с близо 45%. Подобно е при млякото и млечните продукти - за последните 3 месеца са поевтинели с 0,4%, но на годишна база са поскъпнали 25,5%.
Поскъпват и нехранителните стоки (със 7,8% за година), като за топлоенергия плащаме с 39% повече. За година са поскъпнали и здравните услеги (с 10,2%), лекарствата (с 18%).
КНСБ настоява за промени на закона за държавния бюджет за 2023 г. с нови 305 млн. лева за гарантиране на допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация от януари 2021 г. до май 2023 г. Синдикатът настоява и за минимален ръст от 10% на всички заплати, както и въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.
Според Димитров е несъстоятелно твърдението на финансовия министър, че получилите 10% увеличение на заплатите през миналата година в публичния сектор, нямат право на такова.
Според Пламен Димитров, ако един човек, работещ обществения сектор, не е получил необходимото увеличение за последните 2 години и половина, всъщност то е "на минус" заради инфлацията. Затова Димитров е категоричен, че трябва да се гледа целия период от началото на инфлацията, а не само на нарастването на заплатите през миналата година.