Лозанки
Дневникът на един нормален пенсионер
/ брой: 97
След 45 години непрекъснат трудов стаж най-после се пенсионирах. И реших достойно да живея като новопредставен български пенсионер в европейската част на... България. Затова и получих вече първата пенсия. Първата пенсия, която тепърва, гарантирано от ГEРБ, ще се повишава и повишава, стъпка по стъпка... Нали ГЕРБ затова дойде на власт. Нали затова гласувах за ГЕРБ, макар че знаме не видях, а без знаме, както казваше Чудомир, как ще живеем в оня свят...
На второ число, първо беше в неделя, получих и първата пенсия. И веднага отказах цигарите, като видях общата сума... Не купувам вече цигари и от мургавите разпространители. Напук на митниците, напук на хората от МВР, които ги пазят, напук на цялата схема, по която у нас върви контрабандата.
На трето число вече не купувах и вестник. На четвърто отказах кафето. На пето - и млякото... На шесто отказах и кинопрожекциите в часовия пояс за пенсионери...
На седмо число теглих великденски кредит за яйца, агнешко и козунаци. На осмо - вече бях станал вегетарианец, на девето тръгнах пеш по маршрутите на градския транспорт. На десето число бях станал вече истински нормален български пенсионер - почти вдетинен, и зачаках първи юни, когато щяха да вдигат с девет лева пенсийките ни и щях да получа като останалите минимални хора поне 145 лева.
На 11-о и 12-о число отказах личния лекар и лекарствата по здравна каса, за да облекча бонусите на лекарите и работещите в здравната каса...
На първо число бях новопредставен нормален български пенсионер, а сега чакам свещеникът да ми изпее "арията" на "новопредставления" в литургията си. Една литургия, гарантирана от ГЕРБ.