Декларации, прегрешения и утопия

"С цялостната си дейност министър Тодор Танев и неговият екип продължават материалното и кадрово разрушаване на националната изследователска инфраструктура и международните научни връзки. Резултатите от такъв тип дейност водят до продължаващ спад на на конкурентоспособността на страната и ще доведат до реална заплаха за националната сигурност. Не съществуват никакви основания за позитивни очаквания от неговата работа". С това убийствено заключение завършва анализът на досегашното управление на екипа на МОН в областта на науката, направен от проф. Лъчезар Аврамов, биофизик и специалист по квантова електроника от БАН, който е член на Обществения съвет към министерството и на Управителния съвет на БАН.
Анализът започва с

основния проблем за българската наука - финансирането

Основна задача на екипа на министър Танев е да се стреми към реализиране на националната цел "Достигане на инвестиции за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в размер на 1,5% от БВП до 2020 г." Тази цел е формулирана в Националната програма за реформи, приета от Министерския съвет на 1 март 2007 г. и актуализирана всяка година до април 2015 г., посочва проф. Аврамов. Според прогнозните индикатори е трябвало през 2015 г. България да инвестира за НИРД 1,12% от БВП, от които публични разхтоди 0,64%, а за 2016 г. да се стигне до 1,19% от БВП при публични разходи 0,66%. Вместо това според данните на НСИ за 2014 г. бюджетните разходи за НИРД у нас са 206,6 млн. лв., което е 0,25% от БВП. Този процент е под 0,3 за 2015 г., а за 2016 г. е намален отново до 0,2%. Така България увеличава изоставането си спрямо средното равнище в ЕС, което е 0,68% публични разходи за наука, посочва авторът. Няма индикации, че министерският екип има съзнанието за отговорностите си за реализацията на националната цел за инвестиции в науката, заключава той. Можем само да добавим, че мнозинството на ГЕРБ в парламента не просто гласува като машина мизерния бюджет за наука за идната година, но отказа да одобри предложението на всички останали парламентарни партии да се дадат допълнително 12 млн. лв. на БАН, за да се увеличат поне малко заплатите на учените, които са срамни и за младите учени от януари ще са почти равни на минималната заплата за страната, която ще е 420 лв.
 
 Саботиране на разума в законите

 Общоизвестно е, че цялата законова база, регламентираща научноизследователската дейност у нас, е остаряла, посочва проф. Аврамов. Какво наблюдаваме обаче? В парламента отдавна е внесен проект на депутата проф. Станислав Станилов за промени в престъпния Закон за развитие на академичния състав, който бе приет по времето на министър Сергей Игнатов и доведе до безконтролно и аморално "плодене" на професори и доценти без качества. Исканите промени се свеждат до три съществени акцента: въвеждане на минимални национални критерии; създаване на орган за контрол на изискванията; проверка на процедурите, проведени по места. МОН обаче скоростно разработи алтернативен вариант на промени, който отхвърля контрол и проверки и единствената му цел е блокиране на проектозакона на проф. Станилов и утвърждаване на всички процедури по закона "Игнатов", рушащи кадровия потениал и научния морал, напомня Лъчезар Аврамов.
В парламента депутатът доц. Милен Михов пък внесе проект за промени в Закона за насърчаване на научните изследвания, който предвижда гарантиране на задълженията на държавата към изследователските дейности, включително финансово обвързване и подобряване на организацията на фонд "Научни изследвания". МОН даде отрицателна становище по този проект и съдейства за продължаване на порочните практики, се казва в анализа. В края на октомври 2014 г. пък в МС е приета актуализация на Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. Тази актуализация не е обвързана с Иновационната стратегия за интелигентен растеж, с Националната програма за реформи и пр. Актуализираната стратегия не само не е внесена в НС и не е приета от него, но дори не е коригиран Планът за действие, който е в нарушение на редица нормативи, включително липсва дори бюджет, с който ще се изпълняват изискванията на стратегията, посочва авторът.

Трагедията фонд "Научни изследвания"

Сигурно тонове са изписани из всички медии за трагедията, наречена фонд "Научни изследвания" на МОН. Проф. Аврамов бегло е обобщил пороците на това т.нар. проектно финансиране. В интервю за ТВ "Скат" на 28 май т.г. министър Танев обяви, че всички въпроси, свързани с фонда, са от компетентността на зам.-министър Костадин Костадинов, напомня авторът на анализа. В интервю пред БНР обаче на 23 юли т.г. самият Костадинов заяви, че няма никакви пълномощия и нищо не зависи от него. Това е типична илюстрация за стила на работа в екипа на МОН, казва проф. Аврамов.
Работата на фонда е тотално блокирана, силно е забавено утвърждаването на годишната програма, която се проваля изобщо поради това, че през 2015 г. не е проведена конкурсна сесия изобщо. Самата програма е лобистки формирана под натиска на министъра, твърди проф. Аврамов. Фондът продължава да не изплаща парите на над 700 договора за финансиране на научни проекти от предишни години - тематични, младежки, международни, с което се рушат националното присъствие в световната изследователска структура и авторитетът на българската наука.
През целия период се оказваше напълно безпринципна подкрепа на противозаконните действия на управителя на фонда Николай Христов - алкохолик, криминално проявено лице (Христов бе дори арестуван с подозрение за убийство на човек). До ден-днешен не е представен отчет за работата на фонда през 2014 г., а дори вътрешният одит на МОН установи неправомерно разходване на около 180 000 лв. Има достатъчно основание да се предположи, че става дума за умишлено отклоняване и източване на средства, казва Лъчезар Аврамов. За това е сезиран дори главният прокурор на България. Според него проф. Танев препятства работата на Изпълнителния съвет на фонда. Ще добавим - и неколкократно сменя състава му, дори по два пъти в един ден. И въпреки всички обещания на министъра, че тази година ще бъде обявен нов тематичен конкурс, до момента такова нещо няма. Впрочем то е вече и безсмислено, понеже парите за евентуален нов конкурс все едно ще дойдат от Бюджет 2016 и ще са за следващата година. Не се разбра обаче къде отидоха 18 млн. лв., предназначени за неработещия фонд за тази година.   
 
Безогледно нарушаване на законите

Грубо се нарушават текстове от Закона за насърчаване на научните изследвания, напомня още проф. Аврамов. Не работи Националният съвет за наука и иновации, който е бил назначен още от ексминистър Румяна Коларова и в който продължават да се водят вече освободени зам.-министри и длъжностни лица. Непълно спорадично МОН води т.нар. Регистър на научната дейност, който де факто не изпълнява функциите си. Министърът не изпълнява законовото си задължение не по-късно от два месеца преди сроковете за съставяне на бюджета за идната година да внесе в МС годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания у нас. Грубо се нарушават клаузите от Правилника за дейността на фонд "Научни изследвания" (в момента в МОН са създали нов правилник), а министърът си позволява груба намеса в разработването на финансовия план на фонда, подчертава проф. Аврамов.
Авторът на анализа посочва и

погрешни управленски тези

изказани от представители на ръководния екип на МОН. Като например твърдението на зам.-министър Костадинов, че фондът няма капацитет за мониторинг и оценка на резултатите от финансираните проекти. Фондът не притежава административен, правен и финансов капацитет за извършване на основните си дейности, но това е вина и на министъра, подписал щатен състав на фонда от 12 души, контрира авторът. Истинският анализ на научноизследователската дейност в национален мащаб е работа на дирекция "Наука" в МОН и на Националния съвет за наука и иновации. Твърдението за липса на капацитет е вярно, но то се отнася за екипите на министрите, включително на настоящия, обобщава проф. Аврамов.
Той напомня и дълго "търкалялата" се в пространството идея фонд "Научни изследвания" на МОН да се обедини с Фонда за иновации на икономическото министерство. Може да изглежда логична, но тази идея е напълно абсурдна и неосъществима, най-малкото защото изисква нов закон, а писането на толкова сложна материя с този капацитет на МОН е мисия невъзможна. По-добре е да се спазва сегашният Закон за насърчаване на научните изследвания, който е нарушаван категорично и постоянно.
Странен факт посочва в анализа си проф. Аврамов. Оказва се, че в рамките на европрограмата "Хоризонт 2020" е в процес на приложение инструментът Policy Support Facility, който има за цел да подобри цялостната нормативна среда за мониторинг и оценка на системата за научни изследвания у нас. От процеса на представяне и анализиране при тази партньорска проверка обаче е изключена... БАН, основната научна организация у нас, която създава над 60% от научните продукти в България! Не е взел участие и Изпълнителният съвет на научния фонд, съставен от учени. Участвал е единствено полуграмотният управител на фонда с компрометираща страната презентация и абсурден английски език, посочва Лъчезар Аврамов. Процедурата е организирана чрез

умишлена дезинформация на комисията

за да й бъдат внушени предварително конструирани лобистки схеми и съвети, заключава проф. Аврамов.
По отношение на стартиралата вече нова оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" ученият посочва, че всъщност за научни изследвания и технологично развитие в тази програма са включени твърде малко средства - по 40 млн. евро годишно, колкото за един голям европейски научен институт. Можем само да добавим, че първоначално тази оперативна програма трябваше да е само за наука, тъй като това е най-изостаналият сектор в България. След това обаче при първото правителство на Бойко Борисов неговият министър Сергей Игнатов набута в нея и образованието, което стана основен приоритет на програмата!
Чрез оперативната програма ще бъде засилена фрагментацията на разпределяните публични средства за наука и иновации, прогнозира проф. Аврамов. Определените тематични приоритети са лобистки, а идеите за привличане на рисков капитал и на "бизнес ангели" са чисто декларативни и утопични, обобщава той.