ДЪРВО ЗА КОРУПЦИЯТА
/ брой: 117
Тази нощ правителството не можа да заспи. Над страната отвсякъде се носеше едно тихо и упорито жужене и направо изпиваше мозъка. Правителството седна в леглото си.
- Какво ли ще е това? Не е протестът на народа, него отдавна го задушихме. Да е ропотът на тези, дето мислят, че трябва да живеят свободно и демократично? Не, и те се примириха, че всичко е пунт и пластика.
Правителството обу марковите си обувки и отиде при народа.
- Кажи, народе мой, какво толкова шуми, какво става, що е това дето мира и спокойствие не ни дава?
Народът се почеса по главата, после каза:
-Корупцията.
-Така ли? - учуди се правителството.
-Да, да - рече народът - тя на никого спокойствие не дава! Чуваме, че ходи по нашите земи, говори се, че бая народ е изяла по пътя си. А нощем обикаля и вие на гладно, и няма мир и спокойствие.
Правителството веднага обясни:
- Още като се заговори, че върлува такова чудовище, ние направихме всичко по въпроса. Ръсихме със захар по пътищата за щастие. После сипвахме сол по ъглите срещу уроки. Плюехме през лявото си рамо, чукахме три пъти на дърво или пък просто стискахме палци. Нищо не помогна, народе мой, нищо не я уплаши. Сякаш някой тайно я окуражава и й помага. Ама не знаем.
- Е - рече народът - и ние оставяхме по някоя троха по разни кьошета, колкото да не умре от глад.
- Може ли така! - разлюти се правителството. - Как не ви е срам да го признаете!
- Срам ни е! - рече народът. - Ама нощем та така жално вие, че умираме от страх да не дойде и да ни глътне. Ето, даже вас ви е събудила!
-Но - продължаваше народът - истината е, че когато дойде светло и стане ден, тя се скрива. Който и да питаме къде е корупцията, къде ходи и какво прави всеки ни вика: през деня тя е нагоре, обикаля върховете на властта, тука идва само нощем да ви плаши и да треперите.
- Чули сме го това - вика правителството - те и по телевизора не спират да говорят така. Казват още, че тя нападала хората, хапела ги, а мнозина вампирясвали и ставали корумпета!
-Ами, вземете и най-после я хванете - рече народа - главата й с камък ще смажем и всичко ще свърши!
Правителството поклати глава:
- Нехуманно е това, народе мой. Никак не е европейско да работим така, със сила и бой. Не бива! Грубо и невъзпитано е!
- Главното сега - продължаваше правителството - е да има мир и стабилност! Никой да не се тревожи излишно и да можем всички да спим дълбоко! И не забравяйте - тя е лоша и упорита, ама ние сме най-добрите за борба с корупцията!
- Разбира се - викаше народа - че вие сте най-добрите! Без вас нито за такава корупция бяхме чули, нито за други беди! Цяло чудо е, че изобщо нещо ви събуди!
После правителство и народ се разделиха - всеки по своя път и със своите болежки и рецепти, а над градове и села не спираше да се носи тихо жужене и направо изпиваше мозъка.