Четиво за слепи и глухи властници

Ст.н.с. Матю Матев

Отрязоха ни и двете ръце,
отрязоха ни и двете нозе,
избодоха ни и двете очи,
и нито ни питатат, нито разпитват.

Бяхме над 16 000. Но на съвременните прокрустовци това се стори твърде много и те с настървение започнаха присъщата им сеч. Като използваха лъжата за "големия" брой учени, който не съответствал на мащабите на страна като България, те извършиха истински погром над учените. И днес мнозина от управляващите, кичещи се с научни степени и звания, са обладани от еничарския синдром и със завидно усърдие участват в продължаващия грозен сценарий. Затова сега сме под 7000.
За какво и за кого става дума? Става дума за науката и за учените от БАН, за съвременния БАНканджи Йово. През последните 20 години така и не се намери свестен държавник, който да каже "Стига!" и да прояви необходимата далновидност при решаване на проблемите на науката в страната. Затова и тя, и БАН сега се намират в изключително тежка ситуация както по отношение на заетостта в областта на научните изследвания, така и по отношение на финансовото състояние.  
Случващото се с науката в България е в крещящо противоречие с изискванията и препоръките на ЕС за развитие на научните изследвания в страните от общността. Страната ни като член на ЕС е задължена не само да се съобразява, а и да изпълнява препоръките за наука, свързани с опазване и развитие  на научния потенциал и със засилено финансиране на научните изследвания. Подпомагането на науката се превърна в основополагащ принцип в развитието на Евросъюза за постигане на икономически растеж, заетост и конкурентоспособност на основата на икономиката на знанието. В Зелената книга на ЕС, където са очертани основните насоки за развитието на Европейскито изследователско пространство (ЕИП),  са включени и указанията за

укрепване на научния потенциал в страните от съюза

Нарастващото финансиране на научните изследвания се препоръчва като надежден изход от  финансовата криза и поради това страните от ЕС се стремят да заделят все по-големи суми за развитие на науката.
В противовес на всичко това у нас нещата се развиват в обратна посока.
Какво говорят цифрите?
1. Да започнем от броя на учените и свършеното от тях.
В Европейския съюз има недостиг от около 1 милион учени. Средният показател за ЕС-27 е 5 учени на 1000 души. В САЩ техният брой е 9 на 1000, а в Япония - 10 на 1000. Изоставането на ЕС е повече от очевидно. Затова в Евросъюза е поставена целта  за достигане границата от 8 учени на 1000 души.
В България се падат по 3-ма учени на 1000 души. По този показател сме на предпоследно място в ЕС, преди Кипър. Затова е необходимо не поредното намаляване на заетите в сферата на науката, а точно обратното. Противно на това, под флага на провеждането на "необходими реформи" в областта на науката БАН бе принудена да прави нови и нови съкръщения. За последните 20 години няма национална институция в страната, която подобно на БАН да е

съкратила трикратно своя персонал

и в същото време с успех да продължава да изпълнява отговорната си мисия. В доклада на Комитета за научни изследвания и технологии (CREST Policy Mix Expert Group report) БАН е посочена като "най-голямата изследователска институция в страната". В нея работят около 20% от изследователите в страната, а делът на учените от академията в публикациите, включени в Научната мрежа на Института за научна информация (ISI Web of Science), варира между 50% и 55%. Именно поради това Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA - "All European Academies"), извършили оценка на изследователските звена на БАН през 2009 г., заявяват, че БАН има съществена роля в изследователската система в България.
Позициите на БАН като научна организация могат да се проследят в сравнението с една от водещите научни организации в Европа - "Макс Планк" общество (вж. таблицата).
 

*През 2010 г. и за 2011 г. парите за БАН са съкратени драстично спрямо 2009 г. В момента в БАН работят общо 6900 души, бюджетът е 120 млн. лв. (59.8 млн. лв. са от хазната и 60 млн. лв. са собствени приходи). Т.е. бюджетът е 60 млн. евро, осигуреността на един учен е символична.

Коментарите са излишни, но тези показатели представят БАН като високоефективна научна организация. До подобни изводи стигат ESF и ALLEA  в направения одит на БАН. Комисията по оценяването стигна до заключението, че по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти, като има изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.
Всички тези факти отдавна са обществено достояние. Но министри като Дянков и Игнатов просто не ги четат.
2. Финансирането на науката - финансово бреме или перспективно вложение?
В своя коментар по повод откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител министър Дянков посочи, че вложенията в научни изследвания се възвръщат десетократно, дори стократно. Световната практика познава и по-голяма възвръщаемост, но в случая е важно, че от устата на финансовия министър се отрони признание за значението на финансирането в научни изследвания. Но, както казват, ще ги познаете по делата. Какво показват тези дела?
 От 1989 г. и особено след 1990 г. у нас бе поставено началото на негативната тенденция във финансирането на науката, която продължава и до днес. Само за няколко години общите разходи, които се отделяха за развитието на науката в България от БВП на страната от 2.4%, се сринаха до 0.5% през 1996 г., а само бюджетните средства - от 1% на 0.2% от БВП. Оттогава досега финансирането на науката падна до 0,4% от БВП, а от държавата - на 0,2%, което е многократно по-малко от необходимите средства за нормалното й функциониране.
Това също са известни факти. Финансирането на научните изследвания в България отдавна прескочи прага на бедността и

попадна в царството на нищетата

където единственият резултат е упадък,  разграждане и бавно, но сигурно унищожаване на науката. В последните години БАН е в режим на оцеляване, доскоро близо 80% от приходите на академията бяха за покриване на и без това ниските работни заплати, в момента те покрват едва 70% от заплатите. В бюджета за 2011 г. субсидията за академията е намалена 59,8 млн. лв. С така определената субсидия прибегна до поредно съкращаване на персонала. Сега БАН съществува в режим на "доброволни неплатени отпуски".
Питам се, какво ли би станало, ако екипът  археолози бе в неплатен отпуск и бе оставил разкопките, довели до откриването на мощите на Св. Йоан в ръцете на иманярите? За каква възвръщаемост щеше да говори тогава Дянков? Научните изследвания са непрекъснат процес, към тях не може да се прилагат административни похвати. Естеството на дейността не го позволява.
 В бюджета науката е напъхана в "Общи държавни служби", за които са предвидени средства, равняващи се на 2,6% от БВП. Там науката е заедно с изпълнителните и законодателните органи и общите служби. Съотношението между тях е следното: за изпълнителните и законодателните органи - 2,1% от БВП, за общите служби 0,2% от БНП и за науката - 0,3% от БВП. Ще припомним само, че ЕС препоръчва държавите чрез своите бюджети да осигурят за научните изследвания около 1% от БВП. Би било естествено науката в разходите по функции на Консолидираната фискална програма да намери място на отделен ред, подобно на образованието, здравеопазването. Така най-сетне би се избегнало третирането на науката като част от държавната администрация.
Като следваха максимата, че всяка криза е

преди всичко криза на духа

много страни съхраниха своята духовна идентичност и развиваха науката като изява на висша интелектуална дейност, сега те са сред водещите в икономическо и културно отношение страни. Показателно е, че в подобни периоди държавата поема по-голямата част от необходимите  финансови средства за научноизследователска дейност. По този начин на науката се осигурява възможността да натрупа задел, необходим за преодоляване на появилите се затруднения пред икономическото развитие на всяка страна.
В социологическо проучване сред учените у нас, проведено от екип от Икономическия институт на БАН, се оказа, че 96% от тях обичат своята работа и това е основната причина, поради която не са склонни да напуснат попрището на науката, въпреки ниското заплащане и трудностите.
Изводите и препоръките от всичко казано дотук се свеждат до следното:

За достигане на европейските стандарти

по отношение на броя на заетите в науката в България трябва да се осигурят подходящи условия за научна работа, като едновременно с това се създадат подходящи механизми за привличане на  повече млади хора в сферата на науката. Крайно време е на най-високо равнище най-после да се осъзнае, че препоръките на ЕС за увеличаване на заетостта в науката трябва да се изпълняват. Това с особена сила се отнася за нашата страна, която е твърде далеч от критериите на ЕС.
Една от първите стъпки трябва да бъде спиране на непрекъснатото намаляване на научния персонал. Редукцията на научния състав в БАН бе извършена далеч преди да започне съкращаването на административния персонал в страната. Парадоксалното е, че съкращенията в академията се повториха и се потретват, а това се прехвърля към уж съкращаване на чиновниците. Искат се реформи в науката, без да бъде обяснена целта и какви са аргументите на правителството за предприети от него стъпки. Тезата "много сте" е не само невярна, но и цинична.
Няколко думи и за свършеното от българските учени. Принципът "Толкова ми плащат, толкова работя" никога не е бил присъщ на истинския български учен. А истински учени в България винаги е имало и ще има. Спекулациите, че науката в България не дава това, за което й се плаща, се оборва елементарно от фактите (и от положителните становища на най-авторитетните европейски институции). Анкетно проучване на Института по социология показа, че 78,4% от българите смятат,  че българските учени помагат за издигане престижа на България и за повишаване самочувствието на нацията. Уви, тези, които ни управляват, са слепи и глухи за фактите. Защото целта им - видно от внесения в НС проектозакон, е да премахнат БАН, не да я развиват.