За въпросителното местоимение "кой"
/ брой: 265
Едно въпросително местоимение се е загнездило в лозанките ми. И не излиза от главата ми... Представете си оня драгалевски политик на трибуната на българския парламент да пита диалогично и монологично: "Кой? Кой? Кой? Кой?" Може би седем-осем пъти да извика това местоимение. Почти толкова пъти, колкото пъти беше в Народното събрание, в Министерството на финансите, в Министерския съвет, а сега задкуслисно продължава да слага въпроси в Реформаторския блок. С подобни дейци е предизвестена съдбата на т.нар. Реформаторски или реаниматорски блок. Но на местоимението "кой" у нас продължава да няма отговори...
Кой? Кой? Кой предаде Левски? Кой изхвърли костите му от църквата? Кой уби Ботев? Кой предаде социализма? Кой продаде социализма? Кой ни залъга с демокрацията? Кой замрази доходите ни? Кой направи толкова ниски пенсиите ни? Кой ни излъга с тавана на пенсиите преди десет години? Кой нарече Десислава Атанасова тежка артилерия, а Фидосова - лека!?
Кой раздаде куфарчетата? Кой кредитен милионер беше наказан? Кой политик у нас получи възмездие за деянията си?
Кой въобще направи днешните политици? Кой сега е номер едно??? Кой? Кой? Кой? Кой? А?