За кръвното налягане

Налегнаха ме грижи. Артериални. Имам проблеми с налягането. Долната граница не мърда от сто лева, горната играе между сто долара и сто евро... Предписаха ми хапчета. Гълтам ги. Преглъщам недоимъка и пак гълтам. Здравната каса помага с някакви стотинки и много писане от джипито...
Мойто джипи е писател. Другите джипита също. Що не ги приемат всичките в Съюза на писателите? Никой не може да ми обясни. А здраво пишат. "Война и мир", дето тежи десет кила трите тома, пасти да яде.
Иначе пия си хапчетата и пак същото. Пазя диета. С тая моя пенсия това поне е лесно. Препоръчаха ми да ходя повече през деня. Ходя. Къде ли не! Слагам кънките и тръгвам из най-добрия град за живеене. Не че е безопасно, но щом здравето го иска - трябва. А лекарят ми, същото онова джипи, дето вместо да пише романи, пише разните документи за моето здраве, дето здравната каса му ги иска, казва:
- Ето, ходиш през деня. И вечер кръвното е по-добре... Нощем не ходиш и сутрин е по-високо... Сутрин пак е сто евро и без още да сме в еврозоната!
Послушах лекаря. Почнах да ходя и нощем. Ега падне пустото кръвно. Където сваря ходя... В началото жена ми беше нервна, после се успокои. Дори връщам се сутрин, а тя си пее... Миналата седмица, като се върнах по-рано, намерих един чисто нов мъжки костюм. Плюс папийонка. Питам я от къде е, а тя вика набрала в супера точки от системата им за стимулиране на клиентите да купуват. И й го дали съвсем безплатно. Да зарадва съпруга си. Не на мене тия. Може да съм с кръвно, но не съм толкова прост! Сега търся адвокат. По бракоразводни дела.