На фокус
Управленската алтернатива на БСП
Три до пет сериозни ангажимента трябва да съдържа следващата ни програма, като първите два са предопределени от пандемията и кризата
/ брой: 56
Периодът на карантина е идеално време за домашно бистрене на политика. В предишна статия разгледах някои проблеми на партията, както ги виждам. Но простото анализиране на проблемите е едно, а даването на решения - съвсем друго. Проблем на БСП е, че имаме много анализатори, но рядко се предлагат решения, а още по-рядко се изпълняват.
Партийният цикъл е време и за дебат каква политика следва да водим. Решенията на конгреса трябва да обобщят тази дискусия. Подобен документ или набор от документи трябва да има три части. Първата е констативна - казва какво става в света. Втората част предлага политиката, която партията трябва да води. Третата дава отговор на въпроса каква партия трябва да води тази политика.
Няма нужда да правим анализ на международното положение дори в условията на пандемия, тъй като България е пренаситена от анализи и анализатори. Дори в конгресните документи да няма такъв анализ - не е проблем. Почти всеки социалист, особено от преобладващите по-възрастни поколения, е задълбочен анализатор и знае всичко по всички въпроси.
Темата каква политика трябва да водим също е разписвана многократно в партийни документи и щеше да е тривиална, ако не се беше появил коронавирусът. Тепърва предстои да видим как ще се развие пандемията. Но т.нар. световни лидери започнаха вече да ни обясняват, че "епидемията ще предизвика криза, по-тежка от предишната между 2007 и 2009 година".
Коронавирусът се употребява за оправдание
на икономическа криза, която има съвсем други причини, но това е друга тема.
Важното е, че социалистическо управление през 2021 година ще трябва да води политика за излизане от кризата. Под този знак ще мине следващият управленски мандат.
От тези изходни позиции трябва да тръгнем, когато разсъждаваме за политиката, която БСП трябва да води като управляваща през следващия мандат. Тези сериозни ограничения са проблем, но ни дават и възможност.
БСП пише еклектични програми, в които се предлага нещо за всички сектори. Дори когато личи стремежът да се изведат приоритети, това не се получава. Искаме или не, следващата ни платформа няма как да изглежда по този начин. В нея можем да поемем само между 3 и 5 сериозни ангажимента, като първите два от тях вече са предопределени от пандемията и следващата я криза. Преди дни в телевизионно интервю Кирил Добрев правилно каза, че първите две задачи на целия български политически елит за излизане от ситуацията са икономическата политика и радикалната промяна в здравеопазването.
БСП задължително трябва да започне своята предизборна платформа и своята управленска програма през 2021 година с ясен план за излизане от кризата, за запазване на работните места; за подпомагане на най-уязвимите социални групи - възрастните, хората с увреждания и здравословни проблеми; за подпомагане на икономическата активност и стопанските субекти, които създават работни места. Нашата партия има сериозен опит в борбата с всякакви кризи. Имаме и успехи. Най-успешни за България от 30 години преход са трите години на Тройната коалция - 2006, 2007 и 2008, с най-висок растеж, най-много нови работни места, най-голям ръст на раждаемостта и доходите, дори най-много построени магистрали. Хубаво е всеки социалист, колкото и да е критичен към партията, да се сеща за тези й успехи.
Но извън стопанската сфера ни предстои решаването на много
тежки задачи в здравеопазването
Първата е извеждането на пазара от здравето на българина. Промяна на начина на финасиране на болниците е необходима, за да заработят без гонене на печалба. Част от задачата е и изваждането на частните болници от държавната ясла. Последното е важно и за реализирането на адекватна "национална здравна карта". Става дума за създаването на такава инфраструктура от болници на територията на страната, която да дава равен достъп до здравни услуги - от центъра на София до всяко село край границата. На някакво определено разстояние от всяка точка на страната да има болница, лекар, аптека и т.н. Нескопосани опити за реализация на тази идея имаме и сега, но съдбата на болниците във Видин, Враца и Ловеч показва, че резултат няма. Основен проблем пред реформата е, че частни интереси в здравеопазването правят обороти за милиарди годишно. За това и битката за тази промяна ще бъде тежка, но БСП трябва да я проведе.
Необходимо е и разработването на
"образователна карта"
като усилие за преодоляването на модела "парите следват ученика", ако искаме същия достъп до образование в цяла България. Този модел закри много училища и задълбочи диспропорциите в качеството на образованието. Важна е и темата за съдбата на над 50 висши училища. Тук също е задължително да се стимулира по-равномерното развитие на висшето образование в различните региони. Сигурно 50 университета са много за България. Още по-сигурно е, че 15 или дори 20 са твърде много за София.
Другата голяма промяна в българското образование е вкарването на всички деца в училище, както и реализирането на работещи механизми за обучение през целия живот. На практика човек без поне средно образование в момента много трудно може да бъде полезен, както за икономиката, така и за себе си. Трябва да имаме ясното съзнание, че в следващите няколко десетилетия дори средното няма да бъде достатъчно. Не е лошо, че има места в университетите за всички абитуриенти. Проблемът е в качеството, както и при средното образование.
Бъдещето на българската икономика
зависи от способността на българската държава да квалифицира и преквалифицира своите граждани през целия им живот и тази им квалификация да дава резултат на трудовия пазар. Участието на държавата в процеса на създаване на кадрите, които са нужни на икономиката, представлява протекционистичната политика на новия век, чрез която развитите държави стимулират икономиките си. Държавата трябва да подкрепя обучението на кадрите и развойната дейност на всяка фирма, която създава високоплатени работни места. Това е пътят за привличане на инвестиции, за растеж и по-висок жизнен стандарт. Тези мерки в дългосрочен план са много по-важни за развитие на икономиката от усилията за излизане от поредната криза.
Третият приоритет на социалистическото правителство в следващия мандат трябва да бъде регионалното развитие. Държавата трябва да положи целенасочени усилия за развитие на икономиката в изоставащите и обезлюдаващи се региони. Изграждането на пътищата и комуникациите със сигурност са важни, за да се създадат условия за развитие във всяка точка на България на изнесените работни места. И в момента много българи вършат своята работа и получават високи доходи от вкъщи. Но
подобряването на комуникациите
и създаването на всякакъв вид инфраструктура за нормален живот из цялата страна ще стимулира още повече тези от тях, които не обичат големия град и задръстванията и искат да отглеждат децата си в по-спокойна среда. Мерките в тази посока ще имат положителен социален, икономически и демографски ефект.
Със сигурност описаните няколко приоритета няма да решат всички проблеми в държавата, но реализмът изисква да кажем, че няма как да се направи много повече за 4 години. България има нужда от цялостна догонваща стратегия, която да почне от селското стопанство, през възстановяване на индустрията до стимулиране на високотехнологичните услуги. Но такава стратегия трудно може да се реализира в рамките на първи мандат. Всички тези задачи поставят с още по-голяма сила големия въпрос за нашия вътрешнопартиен цикъл и конгрес - каква партия може да спечели изборите и да реализира такава политика. Но това е тема за отделна статия.