Трагичната участ на автора на "Утопия"
През 16 век Томас Мор е гилотиниран, а главата му набучена на кол и оставена на Лондонския мост да стои цял месец за назидание...
/ брой: 193
Макар традиционно романът "Утопия" на Томас Мор да се съпоставя с "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела и "Нова Атлантида" на Франсис Бейкън, крайно ограничено е крупното дело на този голям английски писател да се свежда само до тази най-известна негова творба.
Най-кратко Томас Мор вече близо петстотин години след смъртта си (или по-точно екзекуцията си) е нещо друго - "човек на всички времена". Така го нарича един негов съвременник, Робърт Уитингтън, учен, латинист, граматик. "Мор е човек с ангелски ум и необикновена ерудиция. Не познавам равен нему. Къде има друг с такава умереност, смиреност и непринуденост? Както и - според каквото времето налага, човек изумително весел и жизнерадостен, а друг път тъжен и сериозен. Човек на всички времена."
Наред с Петрарка - Бащата на Ренесансовия хуманизъм, Маргарит Наварска, Пиер дьо Ронсар, Франсоа Рабле, Макиавели, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Цвингли, Жан Калвин и толкова много още, наред с близкия си приятел, "принцът на хуманистите", Еразъм Ротердамски, Томас Мор е сред най-изтъкнатите представители на тази философия на модерността като държавник, социален философ, правист и творец.
Томас Мор е лондончанин, ражда се в семейството на юриста и съдия сър Джон Мор и съпругата му Агнес Грейнджър, на Милк Стрийт, недалече от катедралата "Сейнт Пол" и от Банката, учи в Лондон, постъпва на служба още дванадесетгодишен при архиепископа на Кентърбъри и две години по-късно вече е в Оксфорд, в един от вече несъществуващите днес колежи "Сейнт Мерис Хол" или "Кентърбъри", овладява старогръцки и латински език. На шестнайсетгодишна възраст започва стаж като юрист, на 26 се кандидатира за член на парламента и се жени за Джейн Коул, от която има четири деца - Маргарет, Елизабет, Сисили и Джон. Джейн почива през 1511 година, на 28 години, и не е свидетелка на триумфа и падението на мъжа си. За разлика от втората му жена - Алис Харпър Мидълтън, която го надживява с две десетилетия. Ханс Холбайн Младия рисува портрет на семейството.
Кариерата на Мор като държавен чиновник бързо се развива. Изпратен е на дипломатическа мисия с архиепископа на Йорк и лорд-канцлер на Хенри VIII - Уолси, получава рицарско звание, избран е за председател ("спикер") на камарата на общините и накрая наследява кардинал Томас Уолси като лорд-канцлер, след като той не успява да осигури анулирането на първия брак на Хенри с Катрин Арагонска (съпругата на починалия му по-възрастен брат Артър). Падението - и смъртта пък на Мор също ще се свържат с отказа му да присъства на коронацията на втората съпруга на Хенри - Ан Болейн, майка на бъдещата кралица Елизабет I. -----------
Междувременно Томас Мор е написал значителна част от своите книги - стихове на латински език, прочутото "Писмо до Лутър" (Responsio ad Lutherum), в което доста грубо отговаря на грубостите на Мартин Лутър, когото нарича Хенри VIII "прасе, тъпак и лъжец" (Мор заклеймява Лутър като "маймуна", "пияница" и "гаден дребен калугер"), "Утопия" - 1516 г., запазена е огромната му кореспонденция с приятеля му Еразъм, пише недовършената "История на крал Ричард III" (вероятно повлияла Шекспировата пиеса, което ни напомня пък за пиесата "Томас Мор", написана от петима автори, съдържаща и предполагаемите 3 страници, единствените написани евентуално лично от Шекспир), "Апология", трактати, преводи.
Написаната на латински "Утопия" представлява един дебат между Мор и героя му, пътешественика Рафаел Хитлодеи за живота в Антверпен и сравнението с този във въображаемата държава Утопия. Днес тази книга (ренесансов роман е точният жанр) е изключително ценна като литературно произведение, вдъхновявало и продължаващо да вдъхновява т.нар. жанр на утопията и на дистопията ("Градът на слънцето", "Нова Атлантида", "Кандид", "Пътешествията на Гъливер", романи на Самюъл Бътлър, Хърбърт Дж. Уелс, Чапек, Джек Лондон, Платонов, Замятин, Кафка, Набоков, Оруел, на Артър Кларк, Урсула ле Гуин, Иван Ефремов, Бредбъри, Вонегът, Айн Ранд и толкова много други), но пък предшествана поне от "Държавата" на Платон.
Исторически обаче романът има огромно влияние в областта на философията, правото, социалните науки, конкретно предизвикан и от едно объркване на терминологията. Комуналният начин на живот на монасите - "Деяния на апостолите" и пр. - вдъхновил вероятно Мор, води до интерпретирането на "Утопия" като един прототип на комунистическо общество (през деветнадесети век употребата на "комунисти", "комунари" - общи като корен, но и сходни като идеология, - води до подобни неразбории по-късно).
Истината е, че още Маркс, Енгелс и Кауцки, в Англия - Уилям Морис, правят такава аналогия, като в рамките на догматизма тази теза се абсолютизира. Мор е въздигнат като един от най-влиятелните мислители и изобразен на издигнатия през 1918 година в Съветския съюз Паметник на изтъкнатите мислители и дейци в борбата за освобождение на трудещите се (демонтиран през 2013 г., тъй като за негова основа е бил използван императорски паметник).
Днес дори в страните на протестантизма и католицизма не са съвсем понятни други дебати, свързани с личността и философските възгледи на Мор. Той така и не приема църковната реформа и създаването на англиканската църква от Хенри VIII, провъзгласен за неин върховен глава, и това в по-голяма степен трябва да е причина за трагичната му участ. Католическата църква между другото смята, че в "Утопия" всъщност доминира иронията и идеалното общество е сатанизирано.
Демонстративният му отказ да присъства на коронацията на втората съпруга на краля и най-вече отказът му да произнесе клетва в поддръжка на върховенството на краля са последвани от обвинения във вземане на подкупи, конспирация и предателство. Мор е затворен в Тауър на 1 юли 1535 година. Само за 15 минути е признат от съда като виновен и екзекутиран чрез обезглавяване. По разпореждане на краля са му спестени предвидените при тези екзекуции допълнителни мъчения (обесване, разчленяване и пр.). Все пак главата му, набучена на кол, остава на Лондонския мост в продължение на цял месец. Анекдотично се говори, че помолил брадата му да бъде прибрана при обезглавяването, защото била невинна. Цитират предсмъртните му думи и най-принципните от тях, че умира като добър слуга на краля, но че Господ е по-важен от него.
Този дебат за противопоставянето на римокатолицизма и англиканството продължава до днес, но е впечатляващо как по отношение на личността на Мор се постига едно обединение - той е обявен за мъченик и светец и от англиканската протестантска църква (1980 г.), и от римокатолическата (1935 г.). Запазена е власеницата му. А в Тауър и другаде из Лондон са поставени паметни надписи - на светеца, учения и държавника, чийто най-траен паметник е литературното му наследство и една от най-прочутите книги на света - "Утопия".
Томас Мор
Едно от българските издания на "Утопия"
Домът на Томас Мор в Лондон