Старата Нова година като феномен на времето

Старата Нова година е наистина уникален празник, възникнал, когато Руската православна църква се отказва от отбелязването на Нова година и Рождество Христово по нов стил. Този рядък исторически феномен се получава в резултат на промяната на датите след 1918 г., когато в Русия се въвежда актуализираното летоброене. Заради разликите в Юлианския и Григорианския календар се стига до двойното отбелязване на Нова година - по стар и по нов стил. Делят ги 13 дни и по този начин освен традиционното посрещане на празника на 31 декември срещу 1 януари всички желаещи се радват и на Старата Нова година в нощта на 13 срещу 14 януари. А за повечето вярващи именно тази дата има особено значение, понеже те я празнуват едва след приключването на Коледните пости. Но и сред онези, които не са се придържали към въздържание от месни продукти преди Рождество Христово, също не липсват желаещи да го отбележат достойно.
Любопитен е фактът, че разликата между Юлианския и Григорианския календар нараства с всеки изминал век с по един ден, когато броят на стотиците в годината, смятано от Рождество Христово, не е кратен на четири. Затова от 1 март 2100 г. тази разлика ще е 14 дни. А от 2101 г. Коледата и Старата Нова година ще се отбелязват с още един ден по-късно.
Независимо от факта, че възникването на празника се дължи само на разминаването в датите, мнозина се отнасят към него като към напълно самостоятелен и пълноправен повод за вдигане на наздравици. Според различни данни Старата Нова година се отбелязва от всеки втори жител на Украйна, Русия и Беларус. А резултатите от последно социологическо изследване, извършено от център "Разумков", сочат, че 60,6% от запитаните смятат честването на Старата Нова година за също толкова значимо, както и на другите официални празници. За всеки десети анкетиран датата е една от най-важните. Най-празнично отношение към отбелязването й обаче имат младежите на възраст между 18 и 29 години.
Друго проучване, направено от руския интернет вестник "Сега", показва, че само един от четирима не смята за необходимо да посреща Старата Нова година. Половината от участниците в изследването обаче винаги отбелязват празника със семейството или с приятелите си, а още 25% признават, че също го правят, но само от време на време.
Скептиците смятат, че в честването на тази дата няма никакъв смисъл, а тя е само пореден повод за напиване. Но това не е точно така. Старата Нова година е чудесна възможност за незабравима среща с приятели, за поздравления към онези, за които не успяхме да се сетим преди, за запалване на лампичките на елхата отново и весело изкарване на богатата трапеза. Разбира се, посрещането на Старата Нова година не може да се сравни по мащаб с общоприетото на 1 януари. А и леко неудобство създава и фактът, че след това не са предвидени официални почивни дни. Но все пак мнозина предпочитат най-малкото да си разнообразят вечерята на 13 януари, като обикновено залагат на забавни ястия и весели игри на трапезата.
Руснаците например именно тогава приготвят така наречените вареники със сюрприз. Сред традиционните видове от ястието с извара, зеле, картофено пюре или вишни се поднасят и няколко бройки със специален пълнеж. В такива вареники се слага например захар - за да е сладък животът, конец - символ на дълги пътешествия, копче - знак за нови придобивки, фасул - за попълнение в семейството, семки - към нови познанства, монета - на пари... Значението на приятните изненади може да определи всеки - необходими са само щипка фантазия и желание на вкус. Направете си празник - възможността да се посрещне Нова година два пъти е забележителна, приканват почитателите на тези чествания.
Така наречената Щедра вечер - ден преди Старата Нова година - се отбелязва пък от украинците. Корените на любопитния обичай се крият в древни, най-вероятно предхристиянски традиции. Според календара на тази дата е и денят на преподобна Милания (Меланка, Маланка, Миланка). Миланка-Вода пристига за Щедрата вечер заедно с Василий-Луна, за да известят стопаните за бъдещите тържества и да им погостуват. На родът така и нарича празника - гостуването на Миланка.
На този ден от сутринта стопанката на къщата започва да вари жито, което след това подслажда и щедро украсява с бонбони. Освен това се приготвят блини и други традиционни украински ястия и лакомства, с които се гощават гостите и комшиите.
Щедруващите (аналог на българските коледари) обикалят от вечерта та чак до полунощ къщите, за да се изплаши нечистата сила, царуваща по това време на земята. Момците си слагат маски, обличат се в забавни костюми, като един от тях се пременява в женски дрехи и се прави на Миланка. Така с веселби, песни, танци и забавни сценки се чака настъпването на полунощ.
Като приключат с ритуалната обиколка, според древен обичай щедруващите отиват на централно кръстовище в селото, за да изгорят "Дядото" - снопове слама, подготвяни от Светата вечер до Нова година, а после прескачат огъня, което символизира премахването на нечистата сила. На следващия ден момците без девойките отиват да "посяват" зърното, като го слагат първо в ръкавица или в чанта. Най-напред се ходи на гости при кръстниците и други близки и роднини, където се хвърлят жито и пшеница, рецитират се честитки за плодородието през настъпващата година с пожелание за здраве и берекет.
Посрещането на Старата Нова година от мнозина се смята за един от най-любопитните празници. Богатата трапеза е съпроводена с песни, танци и игри, а навън се организират различни състезания, забави с шейни, кънки и ски. А фактът, че поради удивителния исторически казус това всъщност е второто отбелязване на Нова година, превръща подготовката за честванията в двуседмичен празничен маратон - от 31 декември до 14 януари.

Обреди и поличби за щастие и късмет

Различни любопитни битови обреди от десетелития съпровождат посрещането на Старата Нова година. Най-напред комшиите гледат да се сдобрят и да забравят миналите дрязги, за да отбележат празника в мир и разбирателство. Момците пък на шега откачат част от портата на двора, за да я откупи стопанинът с богата почерпка.
В различни райони на Украйна и Русия съществуват доста интересни поверия. Когато след отбелязването на Старата Нова година се излиза навън, се внимава кое животно първо ще напомни за себе си, защото такъв ще бъде и животът в близките 12 месеца. Ако е куче, хич не е на добро, овцата пък символизира тихо и спокойно съществуване, а кукуригането на петела е знак за берекет.
Често семейните двойки изсипват пред вратите три малки купчинки със зърно. Ако остане непипнато до сутринта, значи животът ще е щастлив и безоблачен. В нощта на Старата Нова година младите девойки се сресват и слагат гребен под възглавницата, като си наричат да сънуват момъка, който ги харесва, за да знаят за кого ще се омъжат.
Хората често се опитват да познаят какво ги очаква в бъдеще според различни поличби. Така е и в нощта на Старата Нова година. Когато времето е тихо и ясно, смята се, че животът ще е добър и за стопаните, и за добитъка. Ако слънцето изгрее на следващия ден нависоко, ще е добра градинската реколта. Ако сутринта след празника има скреж по дърветата, урожаят на хляба ще е богат. Мекият пресен сняг означава, че природата ще е благосклонна към хората, а топлото време на 14 януари е знак, че ще има доста дъждове през лятото.

Ромите се радват на Банго Васил

Банго Васил, Банго Васили, още и Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е циганската Нова година. Празнува се по стар стил и празненствата траят 2-3 дни.
Вечерта на 13 януари цялото семейство се събира вкъщи. Майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят дома и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил (в превод - Куция Васил), който е пътувал три дни и се е борил с големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци. На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.