Мъките на разума, или шах и мат с пешката

Международен ден на шаха се отбелязва на 20 юли. Празникът се чества от 1966 г. с решение на ФИДЕ - Световната шахматна федерация (World Chess Federation, FIDE). Неправителствената спортна организация е основана през 1924 г. и днес обединява над 170 национални асоциации. Дейността на ФИДЕ е насочена към разпространението и развитието на шаха по цял свят, както и на повишаване нивото на разбирането и познаването на тази древна игра. В пълномощията на федерацията е да променя и налага правилата в шаха, а също да следи за условията при провеждането на световния шампионат и всички други международни състезания, да присвоява титли. Под егидата на организацията се осъществяват повече от 40 официални спортни първенства за младежи, мъже, жени и възрастни хора в над 105 страни.

Произходът на шаха е свързан с древноиндийската игра от VI век - чатуранга, чието название се превежда от санскрит като "четири подразделения на войските", включващи пехота, кавалерия, бойни слонове и колесници, представени с фигури, които по-късно се развиват в съвременната пешка, кон, офицер и топ. Сто години по-късно играта стига до Персийската империя и вече се нарича шатрандж. И понеже участниците в турнира се стремят да кажат "Шах мат", което се превежда като "Царят умря", постепенно изразът се налага като нарицателно за самото състезание.
Унгарският изобретател Волфган фон Кемпелен създава през 1770 г. шахматен автомат. Всъщност става дума за стилизиран образ на турчин в човешки ръст, който седи зад огромно дървено шкафче, чиито вратички се отварят, демонстрирайки на публиката сложни механизми. Механична ръка пък премества фигурите върху дъска, която се състои от 64 еднакви квадрата (разположени в 8 реда и 8 колони), алтернативно светли ("бели") и тъмни ("черни"). Според легендата "умното" устройство успява да надиграе именити противници като Наполеон Бонапарт и Бенджамин Франклин. Но много години по-късно става ясно, че машината няма нищо общо с прототипа на компютър, тъй като в автомата се е криел истински шахматист.
Най-бързият възможен мат, именуван също "глупав", се постига след два хода: 1. f3 (или f4, или g4) e5, 2. g4 Qh4++. Нарича се и кооперативен, защото е възможен само при така описаното съдействие от страна на белите.
Най-продължителната партия шах е изиграна през 1989 г. в Белград от Горан Арсович и Иван Николич. Срещата им продължава 20 часа и 15 мин. и завършва с реми, като противниците правят само 269 хода. На теория партия шах може да бъде още по-дълга. Но след въвеждането на правилата за 50-те хода, стана възможно да се ограничи времетраенето.
Също така не е задължително турнирът да завърши с мат - играчът, който е на ход, може да се предаде, ако ситуацията му изглежда безнадеждна. Партията може да приключи и с реми (наравно), което се постига в няколко ситуации, включително чрез договаряне, пат, трикратно повторение на позицията, споменатото вече 50-ходово правило, поради невъзможност за мат или когато свърши времето, но противникът има само цар.
Известното изказване на легендарния Гари Каспаров - "Шахматът това са мъките на разума. И свобода на мисленето" - явно вдъхновява по-напредничавите, които решават да обединят древната интелектуална игра с физически изпитания. Холандският художник Йепе Рубинг-Жокера се вдъхновява от комикса на карикатуриста Енки Билал, където важна роля играе шахбоксов мач. Така се създава напълно нов вид спорт, като една от целите му е концепцията "Здрав дух в здраво тяло". Срещата между двамата съперници се състои от шест 4-минутни партии шах и пет двойно по-кратки рунда бокс. Между тях има 60-секундна пауза, през която състезателите имат време да свалят ръкавиците си. Сблъсъците се организират от Световната организация по шахбокс, чието мото е "Битките се водят на ринга, а войните се провеждат на дъската". Първият международен шампионат става факт през 2003 г. в Амстердам и е спечелен от самия Йепе Рубинг. Европейското първенство по шахбокс пък става факт на 1 октомври 2005 г., като Тихомир Тичко Тигъра (България) побеждава Андреас Шнайдер (Германия) в седмия рунд.
Когато играчът прави всички ходове, без да поглежда дъската, става дума за шах на сляпо. Обикновено на срещата присъства посредник, който мести фигурите. Впечатляващата способност да се правят ходове "със завързани очи" е присъща на най-силните състезатели. Един от рекордьорите на слепия шах е унгарецът Янош Флеш, който изиграва партии с 52-ма противници едновременно и печели в 32 от случаите.
Има и доста любопитни факти, свързани с промените, които е претърпяла царицата през цялата история на играта. Тази благородна шахматна фигура в началото се движи само по диагонал и то на не повече от един квадрат, които после се увеличават на два. След това на дамата, както още я наричат, се разрешава да ходи като кон. А сега тя може да се движи в хоризонтална, вертикална и диагонална посока, т.е. като топ и офицер, но не и да прескача останалите. По пътя на еволюционното шахматно развитие царицата произхожда от съветник или министър-председател на царя. И стига до положението на най-силната фигура в шаха.
За най-слаба се смята пешката. Но пък тя е и най-многобройна на дъската: всеки играч започва с по осем на брой. Има най-малка стойност, затова се приема като основна единица за сила на фигурите. Например: три пешки са приблизително равни на един кон или един офицер, пет пешки - на един топ, девет пешки - на една дама. На пръв поглед, не е възможно с пешката да се стигне до шах и мат, но всъщност това е напълно осъществимо, твърдят познавачи. Необходимо е само пред тази фигура да се постави топ или цар, както и друга пешка. Но пък се смята, че рядко подобни ситуации са изгодни. Вероятно затова рядко се прилагат. Но пък изразът "шах с пешката" се е превърнал в нарицателно за неочакван ход и силна изненада.
Добре е да се знае, че реми или загуба съдиите могат да фиксират и преди непосредственото начало на играта, вследствие на определен сценарий на турнирната таблица или в случай на неявяване на единия от участниците.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че възможните комбинации в шаха са безкрайни. След три хода от всяка страна съществуват над 9 млн. вероятни позиции. Американският математик Клод Шанън през 1950 г. изчислява минималното количество неповтарящи се шахматни партии - около 10 на 120 степен. За сравнение - наблюдаваните във Вселената атоми според различни данни са от 4х10 на 79 степен до 10 на 81 степен, тоест 10 на 40 степен пъти по-малко от Числото на Шанън. То обаче включва и ситуации, изключвани от правилата на играта и затова недосегаеми при възможните ходове. Налага се и уточнението, че напоследък се появиха редица изчисления, прецизиращи и дори опровергаващи Числото на Шанън.
Мнозина са на мнение, че шахматът е за онези, които имат вроден висок интелектуален капацитет. Отчасти това е точно така, но специалистите са убедени, че благодарение на играта всеки може да усъвършенства умствените си възможности. Нещо повече. Доста проучвания сочат, че шахът активизира и двете полукълба на мозъка, подобрява паметта, стимулира творческите способности, увеличава концентрацията, развива логическото и критичното мислене.