Заровиха ли стачната томахавка в мините?

Спокойно, на 15 юли няма да излезем на улицата и няма да развеем стачните знамена, съобщиха вчера синдикалните лидери в най-голямото държавно дружество за добив на въглища "Мини Марица изток"- Раднево .
Като за доказателство показаха и подписаното споразумение с мениджмънта. То гарантира спазването на колективния трудов договор, увеличение на възнагражденията с 10 на сто спрямо първото тримесечие, продължаване на преговорите за нова цена на въглищата и създаване на технически съвет с техни представители, който да преценява дали са удачни предлаганите промени в структурата на дружеството, където работят близо 7200 души.
Готвената ефективна стачка си беше прийом за извиване на ръцете, коментират наблюдатели на процесите във въгледобива, които още преди декларацията на КНСБ и ФСО "Подкрепа" от миналата седмица прогнозираха, че до барикади няма да се стигне. И сочеха конкретни причини, като може би най-важната беше, че тук средната работна заплата съвсем не е за подценяване, а в условията на икономическа криза няма да са много мераклиите, които да я прежалят и да разчитат на социално-солидарния синдикален фонд, за да оцеляват.
Сезонът също не е подходящ за стачки: жега, отпуски, сериозни запаси във въглищните складове на трите ТЕЦ-а, спряна Брикетна фабрика, за капак буксуваща ремонтна програма в самите мини поради дискриминационни изисквания към участниците в обществените поръчки.
Има и още нещо: дружеството е с ново ръководство, ползващо се с благословията на силните на деня. Тръгне ли се към директна конфронтация в навечерието на местните, че и президентски избори - като нищо могат да бъдат провидени политически мотиви. Нещо, от което поне засега и КНСБ и КТ "Подкрепа" се вардят като "дявол от тамян".
Стискането на ръцете от двете страни на масата за преговорите в миньорско Раднево обаче съвсем не означава, че томахавката е заровена.
По простата причина, че допълнителните 3 млн. лв. във фонд "Работна заплата" не успяват да покрият дори инфлацията. На практика от три години насам възнагражденията в рудниците са замръзнали на нивата от управлението на така ненавижданата от ГЕРБ Тройна коалиция.
Когато бившето ръководство на мините (обругано и посочвано с пръст като престъпно!) успя да стабилизира работата и да осигури фронт за добив на въглища, достатъчни за основните консуматори.
Последвалите след парламентарните избори през 2009-а скоростни кадрови смени доведоха до формиране на странни печалби, зад които се оказа, че не стоят реалности.
"Икономисваме от изключително важни дейности, а след това със задна дата откриваме, че сме били скъпи на триците, а евтини на брашното!!!", в открит текст коментират експертите.
И подсказват, че битката за цената на въглищата и възстановяването й на нивото отпреди 2 години всъщност е битка между различните лобита в Българския енергиен холдинг.
Всяко от което обслужва различни господари.
Ако и за господар на ситуацията да се сочи Симеон Дянков  и чиято оставка на думи от много време насам да искат уж и от КТ "Подкрепа", и от КНСБ.
Така, че кучето не е заровено ...