За Бузлуджа

Като политическо лицемерие окачестви старозагорският областен управител Йордан Николов поисканата му от БСП оставка заради тежкото състояние на мемориалния комплекс на връх Бузлуджа. Кандидатът за кмет от ГЕРБ в Стара Загора Живко Тодоров зададе риторичния въпрос: "Защо за 20 години БСП не е направила нищо, за да си върне и отремонтира Дом-паметника? При положение че почти през цялото време е била във властта..." Не бих коментирал поведението на двамата, ако не бях свидетел на почти всичко, случвало се през тези две десетилетия около уникалния комплекс. Като журналист, а и като редови социалист поне десетина пъти съм алармирал както за мародерстването в сградата, така и за необходимостта от предприемане на адекватни мерки за спиране на разрухата.
Бог да го прости ген. Делчо Делчев - човека, който командваше строителите с пагони от първата копка до официалното откриване на Дома през 1981 г. Имам грях към него. При последното му изкачване до трибуната на Историческа поляна двуметровият белокос исполин искаше да го заведем и до паметника. Извадих какви ли не доводи, за да го разубедя. Генераът махна с ръка: "Май те е страх да не получа сърцебиене от вида на онова, дето момчетата ми строиха, а?" Месеци по-късно Делчев си отиде, а аз все още пазя бележката, написана с калиграфския му почерк. В нея, след поредна статия за Бузлуджа, изброяваше кога, кой и с какви средства е издигнал уникалното съоръжение. Тя завършваше с думите: "Уважаеми др. Христов, уважаеми другарю Кореспондент на в. ДУМА, направете така, щото ръководството на БСП да стори необходимото относно опазването на тази светиня. Тя не е паметник нито на Тодор Живков, нито на някогашното Политбюро. Тя е паметник на и за хората, които вярваха, мечтаха и работиха за България. Да стане тя друга, да няма крайно бедни и малцина крещящо богати... С уважение: Делчо Делчев."
През годините съм влизал в много спорове какво би могло да се направи, за да бъде изпълнен заветът на генерала. Осъзнавам, че в повечето случаи съм участвал в типично празноговорене. "Може, ама как да се случи, след като има закон за конфискация имуществото на тоталитарните партии, а за да бъде извършена промяна, е необходимо съгласието на коалиционните партньори", твърдяха по едно време от ръководството на БСП. Чух, че царският министър на регионалното развитие Валентин Церовски дори бил подписал заповед за връщане на паметника. (Може би с тайната мисъл, че така ще спрат атаките срещу избраните по онова време испански или португалски изпълнители на АМ "Тракия"?) Имаше работна група на "Позитано" 20, която трябваше да пресее идеите за евентуалното използване на мемориала...
В тези две десетилетия не се умори да търси положително решение сегашният областен лидер на БСП-Стара Загора Трифон Митев. Поетът социалист и издател натрупа купчина писма-изложения до кого ли не, за да обоснове понятно и за най-задръстените чиновници каква ще е ползата от съживяването на паметника. Уви, трябваше да отмине и 120-годишнината от учредяването на Дядо-Благоевата партия, за да "узреят" някои хора, че повече така не може.
Надявам се, че ръководството на БСП не е решило напук на Бойко-Борисовите бръщолевеници да си поиска Дома-паметник. Надявам се, че върху бюрото на Сергей Станишев вече има папки с предварителни разчети - както финансови, така също и с идеи. Давам си сметка, че организацията и реализацията им няма да е нито лека, нито еднозначно възприемана. Както и че БСП не е БКП, не само защото някогашният чл.1 от Конституцията отдавна е в архивите. Но мога да си представя какво би ми написал днес ген. Делчев, ако след като сме казали "А", не продължим нататък.