Кой е градоначалникът?
Във всички случаи обаче това не е кметът
/ брой: 122
В голямо недоумение изпадам всеки път, когато прочета във вестниците или чуя по електронните медии, че градоначалникът на София или на друг град е открил детска градина или друг обект. Това е така, защото се има предвид кметът, а всъщност това не е той. Заблуждението идва от факта, че колегите приемат буквалния смисъл - началник на града. Всъщност
тази длъжност е въведена в Русия
в началото на ХIХ в., когато се прави реформа за заменянето на въведените от Петър I западноевропейски с руски наименования.
След Освободителната война в княжество България се установява временно руско управление (за 2 г.), през което трябва да се организира функционирането на новосъздената държава. В този период всички длъжности се изпълняват от руски офицери. Условен генерал-губертнатор е княз Дондуков-Корсаков. Пръв граждански губернатор е П. Алабин, а пръв градоначалник - майор Голицин. Той обаче не е кмет, а главен началник на полицията. През 1880 г. той е сменен от поручик Вълко Стоянов. Тогава е избран и първият кмет на София - Манолаки Тошев. Той си променя името на Манол и сега на него е кръстена една от най-малките улички в София (пресечка на бул. "Хр. Ботев" между бул. "Ал. Стамболийски" и ул. "Позитано"). Длъжността градоначалик се запазва до 1920 г., когато
правителството на Стамболийски я заменя с полицейски началник
(началник на полицията). В никакъв случай обаче това не означава, че длъжността градоначлник се прехвърля върху кмета на града. Той е с изборен мандат и не е началник в буквалния смисъл на думата, защото не може да взима самоволни решения без одобрението на общинските съветници. Въпреки това има много примери за изключение от правилото.
Отношенията между кметове и градоначалници (полицейски управители) са преминали през различни перипетии. По време на земеделското правителство (1919-1923 г.) началниците на градската полиция са се назначавали от кметовете. В селата те са се наричали пристави и също са се назначавали от кметовете. Поради това те са били пряко подчинени на тях. След преврата на 9 юни 1923 г. прерогативите се поемат от областните управители, а всъщност от правителството, което ги назначава и следователно са подчинени на него. На 19 май 1934 г. се извършва нов преврат. Правителството на звенарите забранява дейността на политическите партии. Но тъй като повечето от кметовете са избрани като представители на някоя партия, на тях им се отнема правото да бъдат преки началници на началниците на полицията и приставите, както и на областните управители да ги назначават.
Тази функция се придава на Министерството на вътрешните работи
И след падането на правителството на Кимон Георгиев това положение се запазва. Издръжката на полицията изцяло се поема от държавния бюджет, като отпуснатите средства за тази цел непрекъснато нарастват. Това дава възможност да се създаде и жандармерия, която има за задача да се бори с граждански размирици. Когато през 1941 г. се появява партизанското движение, управляващите създават "Обществена сила". В нея се включват доказали предаността си към властта граждани и селяни, на които се раздава оръжие, а за участие в акции им се заплаща с пари и в натура (с хранителни продукти, дрехи и обувки).
Едно от първите мероприятия на отечественофронтовското правителство, дошло на власт след 9 септември 1944 г., е да овладее полицейските управления. На 11 септември е обявено тяхното разформироване и те се заменят с дирекции на народната милиция - окръжни, градски и селски. От позицията на днешния кръгозор звучи почти невероятно, че е имало
дирекции на милицията в селата
Но не бива да се забравя, че тогава в тях са живеели 87% от хората, а средната им численост е била 5-6 хил. (най-голямото по това време с. Кнежа е наброявало 14 800).
Постепенно социализмът се утвърждава като обществен строй и установява свои структури, една от които е милицията. Нейните началници се назначават от Министерството на вътрешните работи, но преди това те трябва да бъдат одобрени от Бюрото на съответния партиен комитет. Затова по принцип те се смятат пряко подчинени на първия секретар на партията в града. По този повод си спомням случай от 1983 г., когато бях командирован в Силистра и се срещнах с мой съученик, който тогава беше началник на окръжното управление на МВР. Една седмица преди това в града е станал грабеж на пощенски клон. Първият секретар веднага го привикал в кабинета си и му дал 48 ч. срок да се разкрият извършителите, иначе да си търси друга работа. Справил се за 18 ч., като през това време ни е ял, ни е спал. А такива случаи е имало десетки.
После милицията пак стана полиция. По принцип тя е на двойно подчинение - на МВР и на кметовете, а в някаква степен и на областните управители. Полицията е институция за опазване на обществения ред и да осигурява спокойствието на гражданите. В САЩ и някои други страни полицейският началник също е изборен и така той е значително по-независим от кмета и други шефове. Ако се справя с работата си, ще го преизберат, ако не, ще си търси друга работа. У нас те все още са назначаеми. Но да стане ясно, че наесен няма да избираме градоначалници, а кметове. (Справка: Тълковен речник на български език, изд. 1976 г., с. 125.)