12 Ноември 2024вторник01:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

На фокус

Колко банки ще останат в България

Консолидацията на пазара ще продължи

/ брой: 75

автор:Евгени Гаврилов

visibility 5329

Колкото неочаквано, толкова и логично, миналия месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще прави секторен анализ на пазара на услугите, предоставяни от търговските банки у нас. Причината за новото проучване е консолидацията в банковия сектор и измененията в нормативната уредба. От КЗК твърдят, че внимателно наблюдават този пазар.
В решението на КЗК за предстоящия секторен анализ се посочва, че чрез интернет страниците на банките е бил направен общ преглед на действащите тарифи за лихвите, таксите и комисионите. Събраната към момента информация поражда необходимост от ново по-задълбочено изследване на конкуренцията при предлагането на банкови услуги, което да анализира настоящите пазарни процеси и идентифицира евентуални допълнителни мерки, които да допринесат за правилното и ефективно функциониране на конкурентната пазарна среда, аргументират се от антимонополната комисия.


Сделка

А основният процес, характерен за банковия сектор и през тази година ще бъде тенденцията на сливания и придобивания, както стана в Румъния през 2017 г. Всъщност още през миналата година у нас бе регистрирано едно голямо сливане в банковата индустрия. "Сибанк" и "Обединена българска банка" (ОББ) се обединиха под шапката на белгийската KBC Group. След като преди няколко години белгийците купиха "Сибанк" заедно с ДЗИ, през юни миналата година беше обявена и сделката за ОББ на стойност от 610 милиона евро, като в нея влиза и още един актив - лизинговото дружество "Интерлийз". По този начин KBС Group у нас вече управлява 10 компании.
Тази година крак повлече "Сосиете Женерал". Френската банка обяви, че продава активите си и в България, което означава, че се търси нов собственик на Експресбанк. Според различни анализи това е част от глобален план за изтегляне на френската банкова група  от Източна Европа. Нашата банка се продава  заедно с още пет поделения, в  Македония, Черна гора, Сърбия, Молдова и Албания. Оказва се, че на подобни малки пазари рентабилността вече не е толкова висока, а съществува и риск от политическа нестабилност и често сменящо се законодателство.
Засега "Сосиете Женерал" няма да продава поделенията си в Русия, Румъния и Чехия, които се определят като перли в короната на френския трезор. И ако от дълго време "Сосиете Женерал Експресбанк" хронично бе спрягана за продажба, то унгарската OTP, собственик на банка ДСК, утвърждава имиджа си на вечния кандидат-купувач. През есента на миналата година ОТР  обяви готовността си за нови покупки в региона, като заявените цели за разширяване са от България до Беларус. За тази експанзия OTP е приготвила да вложи 1 млрд. долара, купувайки поне пет банки в Централна и Източна Европа в текущите две години, обяви главният изпълнителен директор и най-голям акционер в унгарската кредитна институция Шандор Чани.

Вечният купувач

Съответно и в България името на Банка ДСК, която OTP придоби през 2003 г. чрез приватизационна процедура, се споменава като заинтересована страна при почти всяка сделка. Когато през 2013 г. германската MKB трябваше да продаде поделението си Юнионбанк, Банка ДСК проучваше, но на финала банката беше купена от ПИБ за 24 млн. евро. Впоследствие и при излизането на гръцките банки заради поети ангажименти към Европейската комисия по спасителните си програми, се очакваше ДСК да преследва сделки. За ОББ тя наддаваше до края, но беше победена от KBC. В различни моменти в банковия сектор името на OTP се е свързвало неофициално с интерес към Банка Пиреос (чийто гръцки собственик през юни миналата година обяви, че продава поделенията си в региона). В сегашната процедура за продажба на Пиреос с нейните 3 млрд. лв. активи OTP отново е сред споменаваните кандидати.
През последните две години бяха правени няколко опита за намиране на купувач на бизнеса на Пиреос в България. Сред последните изследвани възможности е сливането на банката с Пощенска, която през 2016 г. погълна българския клон на Алфа банк.  Със сигурност обаче над два пъти по-голямата "Сосиете Женерал Експресбанк" е по-апетитната хапка.
2018-а година трябва да донесе раздвижване по отношение на бизнеса на гръцките банки на Балканите. Още преди време от най-голямата по активи банка в южната ни съседка - Пиреос Банк, обявиха, че ще търсят купувачи за дъщерните си дружества в България, Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Няколко месеца по-късно, или през октомври 2017 г. беше продадена първата порция - сръбското подразделение. Купувачът беше местната Direktna Banka.
Ако се финализира продажба на българския клон на Пиреос, това ще бъде трета банка с гръцки собственици, която сменя собственика си в рамките на 3 години - след придобития клон на Алфа банк и ОББ. В края на миналата година Пиреос банк продаде и румънския си бизнес. Той бе купен от американския фонд JC Flowers & Co. Купувачът е стратегически финансов инвеститор с опит в оздравяването на банки и преди година бе сред кандидатите за придобиване на ОББ в България. Сделката, чиято цена не е обявена, подлежи на регулаторно одобрение и се очаква да приключи през първата половина на 2018 г.


Процеси


Междувременно друга гръцка финансова институция намери купувач за един от балканските си активи. Става въпрос за Eurobank, която у нас държи Пощенска банка заедно с клоновете на Alpha Bank. В края на миналата седмица от нейното ръководство обявиха, че са сключили споразумение с румънската Banca Transilvania за дъщерната си в страната Bancpost.
Както се вижда в банковия сектор на Балканите, конкретно и у нас, вървят преразпределителни процеси. Но, ако досега те се определяха от принудителните продажби на поделения на банки, получили държавна помощ по време на гръцката финансова криза, сега вече навлизаме в нов етап. При него с възстановяването на икономиките и желанието за печалби, вече стават възможни и доброволни сделки.
Банките в България ще стават все по-малко, прогнозира Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките. Това според него е естествен процес на окрупняване, при който пазарът се доминира от няколко големи трезора.  Подобна тенденция е белег за зряла икономика. Окрупняването на капитала, което е резултат от сливането на банките, води до по-голяма стабилност, твърди Андронов.



Разпределят милиони като дивиденти

В последните години много от банките у нас, особено тези с чужди собственици, започнаха да разпределят дивидент на акционерите си. Преди това, в годините на кризата, по предписание на Българската народна банка (БНБ) трезорите бяха принудени да капитализират печалбите си като своеобразни буфери срещу проблеми и влошаване на кредитните портфейли.
Най-голямата банка у нас  УниКредит Булбанк, ще разпредели на акционерите си цялата си печалба за 2017 г., която възлиза на над 297 млн. лв. Българското поделение е част  от италианската УниКредит С. п. а.. За втора поредна година УниКредит Булбанк взема решение да разпредели цялата си печалба като дивидент за акционерите. През миналата година трезорът изпрати към Италия цялата си печалба от 291,5 млн. лв. През 2015 г. на акционерите бе разпределена половината от положителния финансов резултат, а през 2014 г. - една трета.  Печалба на Банка ДСК за миналата година е  254,6 млн. лв. Очакванията са предстоящото общо събрание на акционерите да разпредели цялата  печалба като дивидент на акционерите в Унгария. Трети най-добър резултат отбелязва Юробанк (Пощенска банка) със 136 млн. лв., а на четвърта позиция е Райфайзенбанк с печалба от 135 млн. лв.  Първа инвестиционна банка отчита 85,4 млн. лв. печалба.



Разпродават лоши кредити

Все по-голяма активност от страна на банковите групи с бизнес на Балканите и в България има по отношение на продажбата на портфейли необслужвани кредити. Не е изненадващо, че най-дейни в това отношение са гръцките финансови институции. Според анализатори три от най-големите банки в страната работят по план за продажбата на до 5,5 милиарда евро "лоши" заеми. Става въпрос за Piraeus Bank, Националната банка на Гърция и Alpha Bank. През октомври от своя страна Eurobank съобщи, че е "отписала" пакет от 1,5 милиарда евро необслужвани кредити, които бяха купени от шведската фирма Intrum. Към същото пристъпи и друг европейски банков лидер със сериозно присъствие в региона - италианската UniCredit. През май хърватското й дъщерно дружество Zagrebacka Banka се освободи от "лоши заеми" за 450 милиона евро.



Бум на безналичните плащания

У нас постоянно нарастват безналичните плащания. За три години - от 2014 г. до 2016 г., плащанията с карти е нараснал с 44 %, твърди Нина Стоянова, подуправител на БНБ.
През 2016 г. над 50 на сто от нарежданията за кредитен превод са били направени от потребителите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи, допълни тя. По предварителни данни на БНБ за 2017 г. тенденцията на нарастване на споменатите показатели се запазва, посочи Стоянова.
Новият Закон за платежните услуги и платежните системи, влезе в сила миналия месец. Основен акцент в закона е поставен върху сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ, и съответните мерки, които доставчиците на платежни услуги трябва да предприемат в това направление.
За първи път през 2018 г. доставчиците на платежни услуги ще трябва да извършват оценка на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността, както и да наблюдават и докладват пред БНБ значими операционни или свързани със сигурността инциденти. На БНБ ще се предоставят и данни за измами, свързани с плащанията по ред, определен с проект на насоки на Европейския банков орган, които предстои да влязат в сила в началото на 2019 г.
 

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 807

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 1068

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 1028

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 892

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 995

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 1136

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 602

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 722

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 636

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ