Икономики на командно дишане

"Ако искаме да ни вярват, трябва да направим истината невероятна."
Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) - френски военен, император на Франция (1804-1814 г.)


Историческата наука не винаги успява да ни поднесе обективната истина за миналото. Не поради липса на желание, старание, добросъвестност или вследствие на недостиг на професионална компетентност на историците. А понеже наличността от неопровержими и нетълкувателни артефакти, както и на съвпадащи фактологични летописи на съвременници на описваните събития, е недостатъчна.
Е, бихме могли да проявим разбиране към подобна ситуация, но не и когато се правят опити за съзнателна манипулация на съзнанието на стотици милиони хора, и то спрямо факти и обстоятелства, които не са посипани с пепелта на забравата, а се отнасят до настоящето.
От десетина години в глобален мащаб се правят опити земното население да бъде хипнотизирано от един мираж, с претенции да е в стила на реализма. И това е митът за стабилните икономики на големите капиталистически държави: Съединените щати, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, както и страните от еврозоната, разглеждани като едно цяло.
От мащабно изследване на финландската консултантска компания Awaragroup, публикувано в края на м. г., става ясно, че в един период от 2009 г. до 2013 г. включително прирастът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), тоест като бъдат изключени от него натрупаните заеми, във водещите западни държави е категорично отрицателен.
В тази ситуация не съществува друга възможност за покриване на бюджетните разходи, при реално намаление на брутния вътрешен продукт, освен

мащабно нарастване на дълговото бреме

Както показва изследването на Awaragroup, зад официално обявявания всяка година през периода 2009-2013 г. макар и минимален прираст на БВП, се прикриват внушителни загуби. Процедурата за получаване на реалния брутен вътрешен продукт е елементарната алгебрична операция изваждане: от официално обявения БВП на която и да е от горепосочените държави се изважда поетият дълг съответно за конкретната година и се получава големината на реалния брутен вътрешен продукт, която силно се различава от тази, съобщена от официалната статистика.
Идеята на новия метод е да бъде установен наистина реалният размер на БВП, като бъде изключен ефектът от нарастването на националната икономика, свързан с увеличаването на държавния дълг. Понастоящем единствената корекция, която е извършвана, е отчитане на показателя на БВП в съответствие с инфлацията. Например ако е отчетен ръст на БВП 2%, а измерената инфлация е 2,5%, това означава, че брутният вътрешен продукт е намалял всъщност с 0,5%.
Още преди края на миналия век при формирането на бюджетите на големите капиталистически държави стана обичайна практика изобщо да не се дискутира дали бюджетът да има дефицит или не, а само неговата големина. И той вече е по-скоро обект на междупартийни пазарлъци за форматирането на бюджетните пера, а не служи като наложително обстоятелство за дискутиране на цялостното състояние на икономиката. Която всъщност, чрез непрекъснатото увеличаване на държавния дълг, де факто е поставена на командно дишане.
Резултатите от изследването на консултантската компания Awaragroup доказват, че западните държави са загубили способността си да генерират ръст на собствените си икономики. Ето защо на прононсираните апологети на неолибералната доктрина не им остава нищо друго, освен да прибягват до argumentum ad ignurantum, тоест до "доказателство", разчитащо на недостатъчната осведоменост или невежеството.

Всъщност как точно стоят нещата?

Точно както у нас при увеличаването на държавния дълг с нови "до 16 милиарда лева", този огромен заем, ако беше използван за инвестиции, в това не би имало нищо лошо. За съжаление обаче средствата, които се вливат в бюджетите чрез вдигане тавана на държавния дълг, биват използвани за покриване на загубите на националните икономики и на практика се харчат за поддържане на ниво на потребление, което тези страни вече не могат да си позволят. Или пък биват използвани за непредвидени SOS финансови операции, които сами по себе си не генерират растеж. Един пример от Съединените щати беше предприетото от администрацията на Джордж Буш огромно рефинансиране на банките в размер на 700 милиарда долара през 2008 г., наречено евфемистично "Програма за спасяването на проблемните активи във финансовия сектор (ТАRP - Troubled Asset Relief Program).
Показателите, които характеризират фактическия крах на икономиките на западните държави през 2009-2013 г., са шокиращи. Например за испанската икономика, ако извадим показателя за ръста на държавния дълг от показателя на БВП, то реалният мащаб на влошаването е -56%, тоест фактически тя е намаляла с повече от една втора, което означава, че реалният й показател е по-нисък от половината от това, което е представлявал преди 2009 г. Съответните показатели за държавите от еврозоната като цяло са -27,2% за прираста на БВП, тоест той е намалял с 27,2%, след като бъде отчетен дългът. Но с цел манипулация на информацията и представяне на ситуацията в далеч по-благоприятна светлина, чрез използване на общоприетата методика за изчисляване на темповете за нарастване на БВП (тоест без да бъде отчитано нарастването на дълга), съответният показател за Испания е само -6,7%, а за еврозоната - едва -0,2%. Резултатите от изследването на Awaragroup сочат, че дори в "локомотива" на европейската икономика - Германия, се очертава почти катастрофална ситуация. Там темповете на нарастване на БВП, ако извадим дълга, се равняват на -16,6%, при положение, че официално съобщеният показател е едва -0,7%.
Тази методика за изчисляване на реалната промяна на брутния вътрешен продукт изважда на бял свят една сензационна новина - аналогичния показател на далеч по-благоразумната във финансово отношение Русия. През посочения период 2008-2013 г. руският БВП увеличава своите темпове на реално нарастване (тоест изваждайки ръста на дълга) до рекордните 28,5%, докато официалният показател за този ръст е едва 5,7%.
Не по-различна е ситуацията, ако бъде разгледан периодът 2005-2013 г. Акумулираният икономически растеж на Русия достига 147%, докато акумулираните загуби на западните държави се движат в диапазона от 16,5% (Германия) до 58% (Съединените щати).
Изследването се спира и върху съотношението на натрупването на дълга в западните държави към официалния показател на нарастването на техния брутен вътрешен продукт. През периода 2004-2013 г.

безспорен лидер в абсолютния обем

на увеличаването на държавното дългово бреме са САЩ - 9,8 трлн. долара. През този период ръстът на държавния дълг на Съединените щати е петкратно по-висок (500%) от нарастването на БВП. Шампион в това отношение е Великобритания, като съотношението на размера на новия дълг и показателя за ръста на британския БВП е 9:1. С други думи, размерът на новия дълг на Великобритания се равнява на 900% от прираста на нейния БВП. Впрочем и другите западни държави (в най-малка степен това се отнася до Германия) се намират в тежко състояние.
Както показва извършеният от Awaragroup анализ, Русия демонстрира чувствително положително съотношение по тези показатели: темповете на прираст на БВП надхвърлят тези, с които нараства дългът, цели 14 пъти (1400%), което е смайващо. И е напълно противоположно на твърдяното от западната пропаганда за икономическото положение в Русия през този период.
Понастоящем западните държави подражават на поведението на някой изпаднал аристократ от ХтХ век, който всяка година взима все нови и нови заеми, за да поддържа луксозния си начин на живот, докато не пропилее цялото си състояние. Накрая бива принуден да продаде имуществото си, за да се разплати със своите кредитори, освен ако преди това не е избрал да се застреля. Останал жив, той е принуден вече да води живот по-нататък според реалните си доходи.
По същата схема САЩ и европейските държави ще бъдат неминуемо принудени рязко да ограничат нивото на своето потребление. Но след като дълговете достигнаха толкова високо ниво, подобен фалшив финансов баланс не би могъл да просъществува още дълго време. Понеже този метод за формиране на бюджетите - чрез непрекъснати нови заеми, е eror in re (грешка по същество - лат.).

Какви са перспективите?

Налице е съвсем реален риск, че сегашната ситуация ще претърпи коренна промяна, заредена с катастрофален драматизъм.
Понастоящем все още големите западни държави и най-вече Съединените щати извличат полза от позицията си на емитенти на резервни валути - американския долар и в известна степен и еврото. Ето кое им позволява да имат достъп до евтини дългови задължения, позволяващи им да стимулират националните си икономики посредством инструментариума на монетарната политика, провеждана от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка - програмата за "количествени улеснения", или с други думи, за неограничено печатане на пари.
Това представлява един парекселанс "балон на доверието", който още в средносрочна перспектива неминуемо ще се спука, освен ако Съединените щати не прибегнат към радикално решение за стабилизиране на икономиката си, тоест един глобален военен конфликт. Какъвто представляваше сама по себе си Втората световна война по отношение на кризата, започнала в САЩ през 1929 г. и наричана Голямата депресия.
Според Дейвид Уокър, заемал длъжността "главен финансов инспектор" в правителството на Съединените щати: "Америка е застрашена от криза, сравнима с рухването на Римската империя". "И в двата случая се наблюдава засилено военно присъствие и неразумна бюджетна политика в собствената държава".
Колкото се отнася до реалния растеж на БВП на големите западни икономики, то с фактите е необходимо да се съобразяваме. Още повече с тяхното отсъствие.
По материали от чуждестранния печат

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България