Щъркелите

Щъркът таз година май подрани. Чу се, че в Белозем долетял още на 1 март, та там тъкмо си окичили мартениците, трябвало да ги връзват по дърветата, а от клоните им се спускали ледени висулки. Те, щъркелите, са по-напред от човека в метеорологията. Та сигурно са предогадили как Баба Марта ще ни накара да помръзнем някой и друг ден, колкото да не изневери на нрава си, и скоро ще отвее снежния покров. Така и стана. Белоземската работа е друга, в това село "дългокраките горделивци" идват не само заради пролетта, но и на фестивал, венчан с фолклорните традиции. Белозем е "европейско село на белия щъркел", тук е крепко съжителството с прелетната птица, която най-ярко символизира продължаването на живота и пробуждането на пролетта.
Защо тъкмо в Белозем? Някаква сила ли влече щъркелите, как другояче да си обясним, че най-многото обитаеми щъркелови гнезда са тук? У нас има около 4800 двойки, ще ни се обичаните птици да обитават черковните кубета (дечица в Кръстевич викали на църквата щърква заради гнездото) и часовниковите кули, а и огромни и здрави дървета, но често те в наивността си гнездят дето най не бива - на електрически стълбове и комини. В "Зелени Балкани" знаят как да им помогнем.
Ивайло Петров има прелестен разказ "Щъркели". Всичко, което българската душа изпитва към тая любима птица и към пролетта, сякаш е събрано в удивителното повествование. Малчуганът е убеден, че щъркелите познават по-добре от календара кога ще настъпи пролетта и я очакват не само той, а и копривата, и пъпките по ябълката, и гнездото на старата върба. И детското сърце се къса, когато  птиците изоставят върбата и свиват гнездо на Дечковата топола, та всяка вечер сънува, че е щъркел.
В народната вяра, според Димитър Маринов, щъркелът е "хаджия, поклонник, и то голям поклонник, защото всяка година отива на хаджилък и се връща оттамо". Има една приказка, която може да чуете по всички български земи: Щъркът е човек, но за греховете му Господ го наказал да носи на гърба си голям сандък, но никога да не го отваря. Но грешникът изгарял от любопитство да узнае какво има в пустия му сандък, та открил капака и наизлизали змии, гущери и жаби, които се пръснали навсякъде. Тогава Господ го превърнал в щърк и му казал, че пак ще стане човек едва когато отново събере в сандъка избягалите змии, гущери и жаби. Та затова ще видите щъркелът да броди по къра, в блата и мочурища и да изтребва тия живини, дето е изпуснал. Метаморфозата "човек-щъркел" прави красивата птица близка до хората. Не ми се отваря дума за оная твар, дето изпълзя и изскочи от българския политически сандък, но май ще са ни потребни щъркове, дето могат да прочистят родния змиярник с крякащите жаби около него. Е, нещо пролетно се размечтах.
Щъркелът е символ на слънцето, на здравето и благополучието, на дълголетието, на синовната обич, на семейството. Затова хората гледат да имат някоя пара в джоба, когато го зърнат, или хляб в ръцете, да бъдат богати и сити през годината. Народопсихологът Найден Шейтанов е убеден, че щъркелът символизира мъж, дори сатир. Когато подмятат на старец за сексуална немощ, той отвръща "И щъркелът е бял (побелял), но клюнът му е червен". Може би затова се говори повечко за щъркела и по-рядко за щъркелицата.
Моите приятели поети си падат по щъркелите. Андрей Андреев може с часове да разказва пъстри истории за тази горделива птица, има и книга "И посрещнете щъркелите". Васил Милев е написал: "Бели щъркели бели деца носят. А черните? Кой отговаря за тях?". И така странно се докосва до другата длъжност на щъркела - да "носи" бебетата и ги пуска през комина. Макар че ролята на щъркела като "доставчик" на новородени намалява и с това приносът му в демографията също. А и малчуганите вече не хващат вяра на бабините деветини. Доказва го дори вица за Иванчо и Марийка. Те попитали баба си: "Бабо, а откъде идват децата?". Тя естествено  отговаря: "Щъркелът ги носи". Тогава Иванчо казва: "Марийке, хайде да й обясним всичко, че така ще си замине необразована". Давайте да образоваме бабите, та да не ни разказват небъдилки.
На всички нас ни се ще да посрещаме всяка година щъркели, а не бежанци да гнездят в страната ни, искаме да ги дочакваме пролетес и с тях и децата си, пропъдени да вадят хляба си навън, да се завръщат у дома. Уж щъркелите са символ на добра поличба, а ги виждаме тия дни разперили криле по градските стени в черни надписи: "Глад, гарантиран от ГЕРБ".
Това ще да са черните щъркели, те за разлика от белите се крият вдън горите и се плашат от хората.