С талант и будна съвест

През т.г. се навършиха 105 години от смъртта на създателя на българската политическа карикатура - полския художник и революционер Хенрих Дембицки. Неговото творчество е неразривно свързано с революционните идеи за освобождението на България на нашите патриотични емигрантски среди в Румъния, както и непосредствено с художествено-публицистичното слово на гениалния ни поет Христо Ботев. Дембицки се утвърждава като активен сътрудник на някои от редактираните от пламенния ни революционер вестници, на чиито страници художникът сатирик публикува множество свои произведения.
Хенрих Дембицки е роден на 15 август 1830 г. във Варшава. Принуден е да емигрира в Букурещ след въстанието в Полша, избухнало срещу руския царизъм през януари 1863 г. Препитава се като учител по краснопис и рисуване в Букурещкия лицей и в Девическата гимназия в Браила. През 1875 г. издава учебник по рисуване. Прави литографии със сюжети от румънската и от българската история. Те са в духа на полската историческа живопис и в стилистиката на Мюнхенската академия, където получава своето художествено образование. Същевременно Дембицки илюстрира календари и сатирични листове, създава карикатури за румънския антимонархически и за българския емигрантски печат. Изкуството му е свързано непосредствено с революционно-демократичното и с националноосвободителното движение. Част от него е вдъхновено от идеите на Първия интернационал и от Парижката комуна.
Изкуството му е свързано непосредствено с живота на българската емиграция в Румъния. През 1869-1870 г. прави илюстрации за в. "Тъпан", а през 1873 г. илюстрира в. "Будилник", редактиран от Христо Ботев, който създава текстовете към карикатурите на полския художник.
Дембицки прави едни от първите литографски отпечатъци, които са по събития от нашата история. Сред тях е "Симеон Велики пред вратите на Цариград". Според Андрей Протич тази графика е вдъхновила Иван Вазов, за да напише стихотворението "Край Босфора шум се вдига". Сред патриотичните литографии, дело на Дембицки, са още "Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа", "Самоубийството на Ангел Кънчев", "Сладко е да умре човек за отечеството си" и др.
Художникът изработва цикъл литографии със сюжети от румънската история, който завършва със серия, посветена на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Името му е свързано с възникването на българската и румънската възрожденска и революционна графика.
Хенрих Дембицки остава неизвестен в родината си. В Полша негови работи са показани единствено в две изложби, организирани от Българо-полското дружество. В Румъния, въпреки заслугите му като художник за изкуството на тази страна, също заема скромно място. 
В българската историческа и изкуствоведческа книжнина интересът към полския художник е много по-голям, отбелязва изкуствоведката Яна Орлинова. Според нея прави впечатление, че първите биографи на Христо Ботев (Захарий Стоянов, Евг. Волков), които с такава вещина са издирвали десетки хора от неговия кръг, не са потърсили полския художник, който е жив до началото на ХХ в. Името на Дембицки не се споменава в нито един от мемоарите на българските емигранти в Румъния. Затова пък за сътрудничеството на Ботев с Дембицки в "Тъпан" и "Будилник" говорят още първите издатели на Ботевото творчество - Ив. Ботева и Ив. Клинчаров. Почти всички изследователи и биографи на Ботев го назовават, но за съжаление съвсем бегло. Много старателно е събирал сведения историографът на Трявна Богомил Даскалов. Той изследва живота и делото на хъша от Трявна Недялко Пандурски, издател и разпространител на литографиите на Дембицки.
Първият ни дипломиран изкуствовед Андрей Протич е сред онези историци, които откриват значимостта на изкуството на Дембицки за България. По-късно оценки на творчеството му правят в свои изследвания Николай Райнов, Мара Цончева, Евтим Томов, Атанас Божков, Никола Мавродинов, Татяна Силяновска-Димитрова и др.
Срещата между Ботев и Дембицки, според проф. Михаил Димитров, става в Браила през 1867-1868 г., където Дембицки е учител по рисуване и краснопис в гимназията, а Ботев е словослагател в печатницата на в. "Дунавска зора".
На първо място рисунките демонстрират ясна политическа позиция и точна осведоменост. От тях блика Ботевата "адска" ирония и присъда към тиранина и аполитичния, към самозабравилия се еснаф, изтъква изкуствоведката Яна Орлинова. Според нея художникът не разчита на евтиния виц, а на политическото остроумие, на безпощадното отношение към колебливата позиция и дървената философия на демократа изобщо. Сравнена с високите критерии в областта на карикатурата, наложени от Хогарт и Домие, дарбата на Дембицки е с определен обем. Но неговите рисунки са актуални, смели и хапливи - качества, които ги доближават до европейските образци. Карикатурата се отдава само на онзи творец, който, освен талант на художник, има и будна обществена съвест. Аполитичният, затвореният между стените на ателието си творец не може да роди истинска, вълнуваща и бичуваща карикатура. Ако в литографиите на Дембицки могат да се открият известни влияния, то карикатурите му са оригинални композиции, в тях всичко е плод на авторското въображение, защото те са инспирирани от злободневни събития, отбелязва Яна Орлинова.
Неговите политически карикатури и исторически литографии, посветени на българското революционно-освободително движение и на съдбовни мигове от патриотичната ни история, го утвърждават като голям приятел на България и един от значимите й художници. Хенрих Дембицки умира в Браила на 23 януари 1906 г.