Реформата е сбор от традиции и новаторство

Проф. Анастасов има богата биография като отличен специалист в областта на лицево-челюстната хирургия, известен е у нас и по света с научните си и професионални успехи. От създаването на ИСУЛ до неговото закриване оглавява Катедрата по лицево-челюстна хирургия. Събраните му знания по организацията на здравеопазването у нас и в много напреднали страни, където е преподавал и оперирал, го правят ценен съветник по въпросите на здравеопазването и осигуряването у нас.
Баща му Юрдан Анастасов в съавторство с Велемир Георгиев е написал "Ръководство по обществени осигуровки". Той е бил управител от 1947 до 1957 г. на Държавния институт за обществено осигуряване.
    

- Проф. Анастасов, да започнем с трудните  реформи в пенсионното дело и в здравеопазването. Защо не върви нито едното, нито другото?
- На нас, българите, бедите ни във всичко идват оттам, че винаги започваме съвсем отначало. Отричаме всичко - традиции, добрини, постигнати в миналото, и започваме от нулата. И не всякога тръгваме по най-добрия път! Ето, в трудовете на моя баща се съдържат успехите на нашето здравеопазване, когато не сме имали даже министерство на здравето - имало е само Дирекция за здравето към Министерството на вътрешните работи. Но сме имали една от най-добрите осигурителни системи в Европа, което е признато от специалистите на Международната организация по труда. Преди 9 септември 1944 г. ние сме успели да си създадем една почти съвършена система и за опазване здравето на българите. Почти нищо от предишната социална система в осигуряването и в здравеопазването не е взето от новите ни управници. И резултатите са налице - натрупване на негативи, от които сега не можем да се отървем!
- Какво е успял да създаде Националният осигурителен фонд в предишните години?
- Много! Всеки трудещ се е имал осигурителна книжка, облепена с марките му за неговото здравно и пенсионно осигуряване. Съобразно тях той е получавал полагаемата му се здравна помощ, а при пенсионирането си - и гарантираната държавна пенсия. Фондът някога е бил единен и е обслужвал комплексно гражданите. Разделянето му не е довело до подобряване на здравното и пенсионното осигуряване.
Имотите на осигурителния фонд трябва да се върнат, както се върнаха другите частни имоти, и да се възстанови той като независима институция. Той ще бъде БАНКАТА, която ще получава вноските на осигуряващите се, ще ги разпределя, контролира, ще строи и поддържа своите болници, ще плаща на наетите от него медицински служители и т. н. Така  виждам аз реформата. Защо държавата да пипа спестяванията на гражданите за пенсии и здраве? Държавата трябва само да контролира фонда. Защото днес стана така, че стопаните са много: държавата, социалното министерство, Министерството на здравеопазването, здравната каса и няма справедливост, няма ред! Мисля, че трябва да има ясно разграничение между продължителността и величината на здравноосигурителната вноска. Не бива да има уравниловка - едни граждани да плащат за други, които не са внасяли своята "лепта"!
- Как виждате организацията в здравеопазването?
- Според мен, а и така е в развитите страни, така беше и когато работех в Мексико, трябва ясно да се определят трите вида болнични заведения за лекуване на гражданите.
В първото звено са болниците, построени от Националния осигурителен фонд и от други професионални фондове - на железничарите, на транспортните работници, на някои банки, министерства, ведомства и т.н. Почти всички големи болници, които имаме днес, са наследени от Националния осигурителен фонд - той е бил толкова богат, че не само е построил много, но е и давал заеми на държавата! В тези болници хората трябва да получават необходимите им лечебни услуги според собствените си здравни вноски, съгласно строги правилници и умни разпоредби.
Второто главно звено са общинските болници - те трябва да бъдат на издръжка на общините, а Министерството на здравеопазването трябва да им бъде само методически консултант. Министерството не може да ги открива или закрива - това ще решава общината! Тя стопанисва, поддържа сградата, плаща на персонала. Общинските болници ще бъдат, може би, с по-скромно медицинско оборудване. В тях могат да се лекуват и хора, които нямат нужните здравни осигуровки. Тези лечебни заведения ще имат различни възможности - според инициативата и богатството на общините!
Третото звено са частните клиники. Те трябва да бъдат търговски предприятия. В тях ще се лекуват пациенти с лични средства - според личните си желания и възможности. Тук държавата, МЗ и здравната каса не бива да участват със средства. Трябва да им бъде оказван само контрол от страна на държавното управление.
- Според вас каква трябва да е генералната политика на Министерството на здравеопазването?
- Много министри смени това министерство и нещата не вървят. Защото трябва да се определи генерално линията, да има концепция, стратегия за реформата, добра и правилна система да се избере и да се организира нейното съществуване. Здравното министерство трябва да има приоритета в борбата със заразните болести, имунизациите, координациите със света, подготовката и специализациите на кадрите.
- Какво е вашето виждане за организацията на лекарските съюзи?
- Тук също има необходимост от РЕФОРМА! Сега    лекарският съюз има функции и на професионален съюз, и на трудова камара. Това са две различни звена и в уредените страни те са разграничени. Този въпрос чака обсъждане, сериозна дискусия и бързо решение.
- Вашето отношение към здравната каса?
- Тя също сменя много често своите ръководители. И е един тежък и труден координатор. Много администриране, а слаби резултати. Трудно работят личните лекари, както и аптеките със здравната каса. Патилата ни са от многобройните и некомпетентни чиновници, от непрекъснати смени на системите за общуване. И какво значи това талоните за специалисти да свършват в първата половина на месеца? Да боледуваме по план ли? Страдат болните, страдат и лекарите, които ги лекуват. Но, ако се възстанови фондът, от здравна каса, такава, каквато е сега, няма да има нужда!
- Какво мислите за допълнителните заплащания в болниците и т.нар. избор на екип?
- Системата за доплащане отваря врата за спекула. В много напреднали страни този въпрос е уреден така - само една малка част от легловия фонд на лечебните заведения е отделен за по-квалифицираните лекари, за пациентите с по-големи финансови възможности. Така се лекуват болните, които желаят да си изберат лекар. Това трябва да е строго регламентирано и контролирано.
- Сега няма разпределение на медицинските кадри, много от селищата останаха без медицински кабинети, нямат даже и лични лекари, зъболекари. Как ще се уреди тази "много болна" необходимост?
- Това е задължение на общината. Местните власти трябва да създадат такива битови условия и такова финансово заплащане на медицинските кадри, че да ги привличат на работа при тях. Бедността не бива да е причина да останат хората без лекари - това е въпрос на местно самоуправление, на организация. И друг път съм го казвал - трябва да ползваме разумно нашите добри традиции, създадени в областта на здравеопазването и в делото на общественото ни осигуряване. И да прилагаме ефективно добрия чужд опит! За тази цел е нужно да се създаде един своевременно действащ, авторитетен, квалифициран, полезен Съвет на експертите, който да консултира политиците и управленците ни.