Предизборната битка в Англия започна

С новата година в Англия дойде и отварянето на кутията с политически обещания. Парламентарните избори са на 7 май тази година и предизборната кампания стартира с изявления и интервюта на основните политически лидери. В битката участват не само основните две политически сили - консерватори и лейбъристи, но и либералдемократи, независимите от UKIP на Фараж, шотландските независими на Алекс Салмънд, зелените.

Горещият картоф - имиграцията

Един от основните въпроси, които по традиция се спрягат предизборно, е имиграцията. Несъмнено трагичните събития, свързани с тероризма във Франция, ще отварят нова глава в предизборната кампания. Вероятно още повече ще се затегне законодателството за имигрантите.
Измина година след отварянето на пазара на труда в Англия към България и Румъния. В края на 2013 г. обществеността в Обединеното кралство беше манипулирана в страх. Политици като Фараж внушаваха, че огромни маси българи и румънци ще дойдат на Острова и ще злоупотребят със системата за социални помощи. В крайна сметка през 2014 г. наистина дойдоха доста българи и румънци, но няма точна статистика по националности. Само се изясни, че цялостната имиграция е двойно по-голяма от обещаното от Камерън. Вместо 100 000 души общо, тя надхвърли 200 000. Класически толерантното към чужденците британско общество в случая се плаши не от факта, че има имиграция въобще, колкото от мащаба й - количеството на имигрантите неимоверно се увеличава и това не се харесва дори и на най-добронамерните и либерални британци. Тези цифри се използват от партията на Найджъл Фараж, за да всяват страх, че британци ще загубят работата си или пък, че няма да могат да си намерят работно място точно заради имигрантите.
Нетната миграция в Обединеното кралство е нараснала с над 38% до 243 000 души в периода 2013-2014 г., съобщи правителствената статистика. Европейски граждани, включително българи и румънци, са две трети от този растеж. Данните сочат, че в края на юни 2014 г. около 32 000 души от Румъния и България са дошли в Англия, докато 4000 са се върнали.

Политическите опоненти на Дейвид Камерън

твърдят, че всичките му обещания са нарушени - че няма да плати на ЕС, че няма да допусне миграция над 100 000 и пр., и пр. Министърката по вътрешните работи в сянка лейбъристката Ивет Купър настоява да се намали миграцията, особено на хората с ниска квалификация. Британия има нужда от хора, които отварят свои бизнеси, е нейната теза. Част от картината на имиграцията на Острова е свързана с ескалирането на студентските визи, на фалшивите студенти и университети, на агенциите, собственост на имигранти на ръба на престъпността, които наемат техни сънародници и ги експлоатират.
Всичко това дава храна на критиките на ЮКИП, че имигрантите не плащат данъци, че те предизвикват икономическите и социалните проблеми в страната. Наскоро в политическо тв предаване Фараж попита риторично откъде ще дойдат парите за нова инфраструктура заради драстично увеличения брой население. Ръсел Бранд, комедиантът, който написа книга за революцията, отговори на този въпрос с думите "от банковите бонуси", "от богатите". Бранд е опозиционер на "всьо и вся", привърженик на "Анонимните" и движението "Окупирай". Политическият му имидж привлича хора, омерзени от социалното неравенство, но в същото време неговите идеи са демагогски и лицемерни, тъй като самият Бранд е богат. Той призовава към негласуване на политическите избори, защото "няма за кого". Бранд критикува депутатите, че стоят в парламента само когато обсъждат заплатите си, но не и по важни въпроси. Някои журналисти се присъединяват към него, като поясняват, че депутатите гласуват закони, без да са ги чели. Звучи безкрайно познато. За съжаление движението "Окупирай" не предлага нови идеи и в този смисъл няма как да има огромно влияние.
Но да се върнем към

имиграцията и партията на независимите

Сериозна част от публиката вярва на ЮКИП и е убедена, че работническата класа е ударена от миграцията. "Чужденците (източноевропейците) идват и ни вземат работата", казват достатъчно много хора, които вярват в това елементарно съждение.
 По повод опасенията от нарастващата имиграция, към крайнодесните се присъединяват и по-умерени във възгледите си хора, които традиционно са толерантни към чужденци, но сега са уплашени от мащаба на процеса и искат контрол над бройката. Мнозина твърдят, че има прекалено много хора на Острова, което допринася за влошаване в работата на различните структури поради силното натоварване на базата. Става дума за болници и училища основно. Не достигат места в училищата, болниците нямат достатъчно легла, натискът върху социалната инфраструктура е огромен.
Камерън в момента чака ЕС да одобри някои предложени от него мерки срещу социалните помощи за пристигащите имигранти. Предложенията му са няколко: имигранти от ЕС да имат право на социални помощи чак няколко години след като поработят и плащат данъци в местната икономика. Ако до 6 месеца не си намерят работа, да не минават на помощи, а да се връщат обратно в страните си. Да не се изплащат детски от Англия на децата на имигранти, които живеят в чужбина. Според вътрешната министърка Териза Мей до 2020 г. броят на чуждестранните студенти в Англия ще нарасне до 600 000. Тя се надява, че промените, които предвижда, ще спомогнат само "най-умните и най-добрите" да дойдат в кралството. Тя наскоро поиска студентите от държави извън ЕС, да се връщат в страните си, след като завършат и ако искат отново да дойдат, пак да кандидатстват за виза. Хора от собствената й партия я критикуваха, тъй като според тях бизнесът има изгода от висококвалифицирани инженери и учени от други страни, обучени тук. Ивет Купър пък контрира Мей, че предложението щяло да навреди не само на университетите, но и на бизнеса. Отношението на лидера на ЮКИП Найджъл Фараж към ЕС е известно, той го осмива, като твърди например, че Евросъюзът е "скучен и тъп като миялна машина". В същото време лидерът на ЮКИП не се свени да си харчи огромната заплата на евродепутат и да се наслаждава на прелестите на брюкселския евроклимат.  
Фараж е прав, че преди повече от 10 години ляво и дясно имаха значение. Днешните уж леви политически партии почти не се различават от десните. Вероятно това разочарова поддръжниците им и те търсят нови формации. Някои англичани съжаляват, че теорията за общото благо е тотално забравена.
Друга основна тема на предизборния дебат е влошеното състояние на здравната каса (NHS).

Кризата в здравната система и политиците

В есенното изявление на финансовия министър Джордж Озбърн управляващите консерватори обещаха да инвестират в здравната каса 2 млрд. лири.  Лидерите на лейбъристите Ед Милибанд и на либералдемократите Ник Клег също обещаваха нови вложения за здравната система. Либералдемократите обещават 8 млрд. лири годишно допълнително за здравната каса до 2023 г. Според Клег финансирането ще дойде от ограничаване на пенсиите на най-богатите пенсионери.
Найджъл Фараж е един от най-яростните критици на политиката на партиите по повод проблемите в здравната система. Той изтъква като факт, че има много хора, които работят за националната здравна каса, без да знаят английски. Разбира се, както и повечето му твърдения, така и това подлежи на критики - не е възможно лекари и сестри да работят тук, без да знаят английски на достатъчно ниво. Липсата на достатъчен английски е възможен по-скоро при работата на санитари и други немного квалифицирани професии в здравната система. Лейбъристите също винят консерваторите, че са допуснали здравната система да е в лошо състояние. Трудно е да вземеш час за лекар, коментират те. Лейбъристите искат за лекар да се чака не повече от 48 часа, а не със седмици. Това означава финансиране на касата и 8000 нови лекари. 
В последните дни ситуацията в системата драстично се влоши, в болниците няма достатъчно легла, но това не се дължи на имигрантите. Основната причина е, че много възрастни хора, като ги изписват, няма при кого да отидат за следболнична грижа. Това задържа изписването им, но пък пречи да се приемат нови болни. Хора, които не могат да вземат бързо час за джипи, отиват в спешните отделения за не толкова спешни проблеми и така затрудняват работата им. Там все по-дълго се чака и е имало случаи, когато пациенти умират, докато чакат.

Спекулациите
 
Анализаторите започнаха отсега да коментират кой с кого ще се коалира след изборите, ако няма достатъчно мнозинство за самостоятелен кабинет. Камерън заяви, че няма да прави коалиция с Фараж. Нападките се изостриха особено между консерватори и лейбъристи, двете основни партии на Острова. В парламента езикът леко загрубя, доколкото това е възможно в Англия, където политическите лидери владеят майсторски интелектуалния диалог и спазват правилата на културния политически етикет. Двете основни партии се замерят с цифри - петима от министрите консерватори дадоха пресконференция, на която се опитаха да убедят обществото, че лейбъристите имат проблем със сметките, че техният проектобюджет не издържа на критика. Те анализираха плановете на лейбъристите перо по перо и твърдят, че те няма да издържат без заем до 20,7 млрд. лири. За пореден път Озбърн обвини лейбъристите, че през 2010 г. не са оставили никакви пари в бюджета. Очевидно тази политическа хватка  се прилага често и на нашия политически ринг. Някои коментатори, присъствали на пресконференцията, писаха, че според тях консерваторите са повели пропаганда, която е по-елементарна от тази на севернокорейския лидер. 
През оставащите четири месеца предизборни дуели ще е интересно да се проследи как лидерите ще изиграят картите си.

Тръгващите за Англия българи, трябва да бъдат готови за неприятни изненади в здравната сфера, социалното подпомагане и намирането на работа