Оглушителното мълчание на "Дондуков" 2

Това вече прилича на прокоба. Отвори ли си устата този човек, гафът е готов. Издигнатата от Бойко Борисов за еврокомисар Румяна Желева се провали и защото отпрати Грузия в Близкия изток. Издигнатият от Бойко Борисов за президент Росен Плевнелиев не можа от раз и дори от втори път да се ориентира за един свой колега президент на какво точно е - на Полша, на Чехословакия или последно на Чехия. И какво от това, нали още древните са казали, че това, което е позволено на Зевс - Плевнелиев, не е позволено на вола - Румянка. "Магаре да предложа, ще стане президент", сподели навремето Бойко, така че не може да го виним в неточност. Става дума за магаре, не за вол. За въпросния "вол" Бойко предвидливо не се беше ангажирал така категорично: кандидатурата се обсъждаше все пак в Брюксел, а не в Банкя.
Никога не съм споделял теориите за някакви конспирации - световни или локални, и затова не искам да вярвам на ширещите се твърдения, че на президента на всички българи някакви кукловоди са отредили понастоящем подходяща роля в сценарий за нагнетяване на обстановката в страната, предизвикване на хаос и сваляне на законното правителство. Насилвам се все още да вярвам, че нескончаемите му изцепки са резултат на прекалена емоционалност, да не употребя първосигналност на реакциите му. А също на това, че макар и вероятно свестен човек, е попаднал на място, което не съответства на интелектуалния му капацитет и управленски умения. Няма как обаче да си затваряме очите пред някои смущаващи съвпадения.  Някакси много съгласувано, буквално на другия ден след сформирането му, президентът оттегли доверието си от правителството "Орешарски". И ето ти, че се завихриха протестите, чиито смисъл, философия, концепция се изчерпват с една-единствена дума - "оставка", озвучена с вувузели и придружена за зрелищност с кафе- и бирапиене, площадно свирене на пиано, голи цици и т.н. Да не дотягаме на читателя - телевизиите достатъчно подробно онагледиха и продължават вече 4 месеца да онагледяват този (не по Хемингуей) "безкраен празник" по жълтите павета. Любителите на теориите за конспирация биха заговорили в случая за подаване на паролата от най-високо място.
Че прокобата си отваря устата почти единствено, за да сътвори гаф, лъсна при прехласването пред участниците в "безкрайния празник" - че не са като ония от пролетните протести, дето заради някакъв си скъп ток свалили правителството на ГЕРБ, а са умни, красиви и редовни платци на данъци. Яворовата "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" вероятно не бива да се принизява дотам, но "ехото" от кьорфишека на Плевнелиев за умните, красивите и т.н. и до днес не заглъхва. "Стойностните, мислещите и които вече имат големи заплати" е самоидентификацията на участниците в "Протестна мрежа", към която принадлежи актьорът Ивайло Захариев, който инструктира кой не бива да се закача: "Президентът, независимо дали има своята игра за събиране на симпатизанти с подкрепата си към протеста, засега не е заслужил искане за оставка". Едно време на това му викахме "дайте да се преброим кои сме нашите".
Много бяха коментарите, че с изказването си за красивите, умните и т.н. президентът на всички българи фактически е дал съществен принос за разделяне на нацията. И вместо да си направи задължителния извод, че това е не просто езиков гаф, а груба политическа грешка, той рецидивира буквално преди дни, на 1 ноември, с изказването, че "окупаторите" на университетите са "новите будители". Искрено казано, очаквах бурни реакции на това профанизиране на святото название "будител", но то отмина почти незабелязано. И единственото що-годе логично обяснение е, че обществеността дотолкова свикна с президентските изцепки, че те вече не правят впечатление и не се приемат сериозно. Интересно, ако "новите будители" са "окупаторите" и онези няколко десетки души, които скандират "оставка" на правителството на Орешарски, като какви президентът ще определи другите, които скандират пред президентството същото - "оставка". Неговата.
Плевнелиев не просто бърза, той прибързва с някои квалификации. Това изглежда му е характерологична особеност. От такова бързане да снима 32-та си зъба, докато се ръкува пред камерите, неотдавна той завъртя, буквално завъртя като пумпал някакъв брюкселски нотабил, който още крачеше пред него, докато нашият човек го хвана за лакътя и го придърпа да му сграбчи ръката. На такова президентско достолепие здраве му кажи.
В други случаи обаче няма и помен от бързане, и тук нямам предвид необяснимото туткане за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. Преди дни вече споменатата "Протестна мрежа" публикува мракобеснически списък на едни "лоши" журналисти и общественици, които не споделят възгледите и методите на действие на окупаторите, будителите, площадните кафепийци и надувачи на вувузели. Това преля чашата и видни интелектуалци като Димитри Иванов, десни политици като д-р Николай Михайлов и стотици хора с глави на раменете си изразиха възмущението си от такъв "болшевизъм", най-малко прилягащ на борци за нов морал, смяна на системата и просто демокрация, чиято отличителна черта е и плурализмът на мненията.
А от "Дондуков" 2 - оглушително мълчание!
По-горе написах, че не съм привърженик на конспиративните теории и че предпочитам да мисля, че фаловете на президента са резултат по-скоро на неконтролирана емоционалност на човек, попаднал на неподходящо място. Но пък дали не е прав един шегаджия участник в интернет форум и подписал се като Пиш Урков, който се е амбицирал да състави "Речник на новото време", в който може да прочетем:
"Бойконур - място, откъдето марсианци излитат към Президентството";
"Плезидент - (от англ. Pleasure - удоволствие) - човек, разположен на място, от което доставя удоволствие на този, който го е разположил там".