Назарян е новото чудо на борбата

Едмонд Назарян влетя с гръм и трясък в световната сцена на борбата, след като още при дебюта си при мъжете стана безапелационно европейски шампион. Българинът триумфира на шампионата в Рим в неолимпийската кат. до 55 кг, но не това е най-важното. Просто той показа, че ще върви уверено по стъпките на баща си и ще жъне успехи в класическия стил на борбата. А за българите, че ще го прави не за Армения, а за нашата родина. Зад гърба си младият талант вече има 6 медала от големи първенства, от тях 3 европейски титли - 2 при кадетите.

Назарян младши е роден и израснал именно в България, като винаги е бил с легендарния си баща в залата. Предаването на победния дух е много важна част от успеха, но 90% обаче е работата. Без тренировки, колкото и да си талантлив, нищо няма да се получи. При Назарян се случват нещата явно заради труда, който полага. Тийнейджърът всъщност донесе първа титла за мъжката ни борба от голямо първенство след 3-годишна суша.

Включихме го на майтап в състава 

за да трупа опит, а той стана шампион. С тези думи носителят на две олимпийски титли Армен Назарян изрази вълнението си около триумфа на сина си. Назарян всъщност не изпуска от очи наследника си, защото последните години е треньор на националния мъжки отбор в класическия стил. "Радвам се, че той има воля, каквото повечето хора нямат. Той трябва да продължи да се бори, за да стане световен и олимпийски шампион. Еди все още е дете, на 18 години, а вече е шампион при мъжете. И тук вече ме задмина - аз спечелих първия си медал на 19 години. Бори се докрай, прави и моята коронна хватка "центур", която ми е донесла много победи", допълва таткото. Той е двукратен олимпийски шампион, трикратен световен и четирикратен европейски шампион, като първата му олимпийска (Атланта 1996) и 2 от евротитлите са за Армения. 

Талантливият му син се готви по нестандартен начин. Той

обича да играе шах

и смята, че това му е от голяма полза. 

"Шахът тренира бързина на мисълта, а в нашия спорт именно това трябва да използваш, както и да имаш здрава психика. Обичам да ставам шампион. Това е в кръвта ми. Предаде ми го баща ми", казва Еди и признава, че е заминал за Вечния град с единствената цел да трупа опит. "В началото на първенството и треньорите ми нямаха големи очаквания. А моят баща ми казваше: Спокойно, ти си при мъжете, идваш, за да правиш борби. Затова тръгнах освободено, без напрежение - не бързах и не рискувах, но имах своя тактика. Именно това ми беше предимството пред останалите, които бяха по-големи и по-опитни от мен. Давам всичко от себе си и се получава. Нямам притеснения. Излизам и показвам каквото съм работил на тренировките, просто го усъвършенствам. Направих първата стъпка при мъжете. При дебюта си станах шампион. Това е голяма радост", заяви още Еди Назарян.

Наред с борбата той обръща голямо внимание и на ученето. Тази година завършва средно образование в училището към Руското посолство, а после смята да следва право или икономика. В свободното си време, което не е толкова много, Назарян играе и футбол. Често гледа бокс и модерните в последните години бойни спортове. Еди има и по-малък брат Гриша. 15-годишният юноша е кръстен на Гриша Ганчев, който преди години доведе Назарян в България. Гриша Назарян също е тръгнал по стъпките на баткото и таткото. Най-малка в многолюдното семейство е 13-годишната Инеса, кръстена на майка си Инга - бивша актриса и "Мис Армения", а сега отдава всички сили около грижите за децата си. Навремето Инга е била против децата й да се занимават с борба и дори не гледа изявите на синовете си на тепиха.

Твърде вероятно Едмонд Назарян да не получи шанс за изява за Олимпиадата в Токио през лятото. Олимпийската категория е до 60 кг и в нея титуляр е 35-годишният Иво Ангелов, който ще се бори за олимпийска квота вероятно за последно в кариерата си.

Пред Еди обаче е бъдещето и вероятно ще е по-добре да не участва в японската столица, а да продължава да трупа опит.

Защото трудностите за него започват

Едно е никой да не знае за теб, друго е погледите с очаквания да са насочени към шампиона. А Еди е едва на 18 и пред него има поне 15-годишна кариера. А тя ще е обещаваща, защото в Рим той натръшка световни и европейски шампиони. Тийнейджърът не само ги отказа, а го направи в стила на баща си. На този свят няма нищо случайно, защото в кръвта му тече шампионска кръв.

Еди събра набързо погледите не толкова с победите си, колкото с удивителната си техника и психика, която прави мачовете му зрелищни. Първите си две срещи във Вечния град той спечели с технически туш, за по-малко от 2 минути, а на полуфинала тушира световния и европейски шампион за 2018 г. Елданиз Азизли (Азер), като едно от хвърлянията му бе избрано за най-добро от Международната федерация по борба (UWW).

Пъпната връв на Назарян младши очаквано е хвърлена под тепиха. Но Еди не се захваща толкова лесно с борбата, като редува футбол, плуване, гимнастика, карате, но нито един от тези спортове не успява да го грабне. Първоначално и борбата също му се вижда скучна, но след известно време той се замисля какво наистина му се прави. Назарян първо се захваща със свободния стил, както е тръгнал и баща му, но още 10-годишен се мести в класическия, а за тренировките в Славия е сменял по два автобуса, докато се добере до залата.

Наскоро той даже вече направи нещо, което се смята за нормално за връстниците му. Назарян за пръв път стъпи в дискотека - купонясва до зори в Студентски град, празнувайки заслужено спечелването на европейската титла. 

Еди има и проблем с името

защото съперниците му излизат респектирани, след като научат, че е син на велик борец. "Някои, когато разберат, се плашат, а други искат да победят сина на Армен Назарян. Не мога да им го позволя, винаги защитавам името на баща си. Той много ме мотивира, нахъсва. А и след време ми се ще да върна златния олимпийски медал във фамилията", признава Еди. Думите му показват силната му воля, а и това, че никога не се отказва.

Баща му пък прогнозира, че следващите 8 години големият му син ще донесе купища медали на България. Стига да е здрав и упорит. Голямата цел е златен олимпийски медал. Последният в борбата за България донесе именно Назарян старши в Сидни 2000.