Музеи за учудване, или съкровищници на креативността
Някои от експонатите предизвикват усмивки, а от други хората изпадат в несвяст
/ брой: 94
Международен ден на музеите се отбелязва от 1978 г. на 18 май в над 130 страни по света. Целта на този своеобразен празник е да се акцентира вниманието върху популяризирането на природното и културното наследство на човечеството - миналото и бъдещото, материалното и нематериалното. Повече от четвърт век честванията са обвързани и с определена тема, посветена на въпроси от сферата на музейното дело, като например незаконното изнасяне в чужбина на ценни експонати, представянето на специализирани колекции, спорните исторически артефакти и т. н. През 2018 г. акцентът е върху епохата на хиперкомуникацията и по-специално върху новите подходи към привличането на аудиторията.
Обикновено музеите се асоциират с изложби на произведения на изкуството, живописни експозиции, археологически артефакти и др. Не са рядкост обаче и местата, които привличат посетители с необичайни предмети и дори с абсурдни колекции, интересни не само за зевзеци, които се чудят как да прекарат свободното си време, но и за истински ценители на странното и неочакваното.
Музей на НЛО, разположен в градчето Розуел (щата Ню Мексико), е открит през 1947 г. в чест на един от най-странните инциденти в историята на уфологията, при който са открити необичайни обекти с неизяснен произход. Изложбените зали са структурирани изцяло в духа на научната фантастика: може да се видят и летящи чинии, и извънземни, както и безброй снимки и реликви по темата.
Нито един от посетителите на "Арлекинеум", намиращ се в германския град Висбаден, не скучае дори и минута. Все пак става дума за Музей на смеха. Предназначението на всички експонати в него е да предизвикват усмивки и да забавляват, защото са част от световната история на хумора и комедийното изкуство. Още на входа всеки гост получава атрактивни чехли, които по-скоро приличат на плюшени играчки с муцунки на животни. А в ролята на екскурзоводи влизат истински клоуни.
Онези, които вярват в силата на сънищата или често се опитват да ги разтълкуват, непременно трябва да посетят Музея на Зигмунд Фройд в Санкт Петербург. Мястото е създадено през 1999 г. по повод вековния юбилей от издаването на един от прочутите трудове на бащата на психоанализата. Атмосферата в изложбените зали няма нищо общо с автобиографичните артефакти за световноизвестния австрийски невролог, а е в пълно съзвучие с названието на книгата "Тълкуване на сънищата": целта е посетителите да се потопят изцяло в структурите на несъзнателното, където границите между реалността и фантазията са тотално размити, и да се опитват да интерпретират видените образи по оригинален начин. Още повече че според Фройд сънищата са форми на "изпълнения на желанията".
Необичаен музей, посветен на магията, е открит в Боскасъл преди близо шест десетилетия от британския окултист Сесил Уилямсън. Смята се, че по време на Втората световна война благодарение на свръхестествените му способности специалните служби на Острова успяват да нанесат сериозен удар на нацистката армия. Сред експонатите може да се видят различни вещерски приспособления, амулети, огледала за общуване с други светове и починали хора, кукли вуду, кристални топки, сушени треви, книги за вълшебства и други подобни предмети.
Музей на лъжата е отворен за посетители на германското градче Кюриц. Всичко, с което са запълнени изложбените зали, е абсолютен фалшификат. И дори самата сграда се опитва да мами околните с външния си вид: изглежда така, все едно къщата е поне на 200 години, но това са само ефектите на декора. Създателят на музея - художникът Райнхард Цабка, твърди, че именно в изкуството границата между истината и лъжата е толкова тънка, че малцина са способни да я забележат. Експонатите само потвърждават тази теза. Дори мотото "Не вярвай на очите си" е в абсолютен синхрон с това необичайно място, където може да се види отрязаното ухо на Ван Гог, радиото от "Титаник", летящото килимче от приказките и дори мустаците на Хитлер...
В бивш затвор е разположен Музеят на мъченията в Хага (Холандия). Екскурзоводите акцентират върху най-древните оръдия за изтезания, както и на приспособления за малтретиране от близкото минало. Самото място като че ли е въплъщение на най-големите човешки страдания. Затова на доста посетители атмосферата не им понася и те не дочакват края на обиколката, като мнозина дори припадат.
Музей на лошото изкуство показва своеобразна колекция от странни картини и скулптури. Идеята за създаването му се ражда, след като няколко приятели установяват, че са събрали от гаражни разпродажби и битаци доста грозни живописни и графични произведения. И решават, че всичко това трябва да бъде показано на колкото се може повече хора. Необичайни портрети, безумни пейзажи, нелепи натюрморти отвъд всички канони на рисуването са само малка част от сбирката, разположена в двата филиала на музея - в Съмървил и Дедам (щата Масачузетс).
Любопитна колекция с над 600 експоната представя Музеят на шпионажа във Вашингтон. Химикалки с изчезващо мастило, скрити камери, маскирани като част от обикновени копчета или брошки, пистолети със странна форма приличат на реквизит от филмите за Джеймс Бонд. В изложбените зали има и много други артефакти, свързани с историята на други известни агенти, работили за различни тайни служби по света.
Музей на боклука е разположен в Ню Йорк. Абсолютно всички експонати в него са буквално извадени от кофи за отпадъци и взети от сметища. Тук може да се види всичко, каквото се сетите: като се започне от стари снимки, миниатюрни ключодържатели и парцалени кукли, та чак до порцеланови фигурки, лампи във формата на статуетки и различни странни предмети от бита. Създателят на музея - мистър Молина, първоначално трупа всичко това в гаража си, но по-късно "съкровищницата" му се разраства до такава степен, че днес заема залите на двуетажна сграда.
Част от къдриците на над 16 хил. жени съдържа странната колекция, която може да се види в Музея на косата в Кападокия (Турция). И не става дума за някакви си безлики експонати - всеки е надписан с името и адреса на притежателката му. Мястото е интересно не само с особената си сбирка, но и с красивата легенда. Собственикът на изложбената площ разкрива, че през 1979 г. се разделил с любимата си и на сбогуване тя му подарила свой кичур. Оттогава всички туристи, научили тъжната история на мъжа, му оставяли свои коси за спомен...